Клептокрация 4. Може ли банка да ти открадне парите от сметката? Да, в “Инвест банк” изчезват милиони…

БНБ си мълчи и сътрудничи на кражбите

Централата на „Инвестбанк“ в София. В хотелската част отзад е и жилището на банкерката Петя Славова. Снимка: Буларх, архитектурна фирма

В e-vestnik продължаваме под общо заглавие „Клептокрация“ да разказваме случки от банковата практика, които са свързани по един или друг начин. От следващата история на читателя може да му се изправи косата и да се запита – в каква държава живеем? Това България в 21 век ли е или някъде в Азия през 19 век? (Виж тук предишната част „Как Петя и Митко лапнаха банка„). Част от настоящата история за изчезнали милиони от „Инвест банк“

на парчета и по малко е публикувана тук и там в отделни вестници. В e-vestnik ще се опитаме да я изложим по-подробно. Да, в банките крадат пари и БНБ си мълчи. За да навлезе читателят в тази тема, авторът първо припомня един случай с по-малка сума.


В
ъзможно ли е да си откриеш депозит в банка и след година да видиш, че парите ти не само не са се увеличили с лихвата, ами са изчезнали напълно?

Оказва се, че в България и това е възможно и… се е случвало неведнъж. И с по няколко десетки хиляди, оставени на депозит, и с по… 5-6 милиона долара, както ще стане ясно по-надолу в историята за „Инвест банк“.

Преди малко повече от година в e-vestnik описахме подробно историята на Емил Попчев, който си оставил 14 000 долара на депозит в клон на “Евробанк” (сега банка “Пиреос”) в Сливен и те изчезнали. Ей така, изчезнали от сметката му. Той ги депозира през 1998 г., а открива липсата им през 2001 г., след като се връща от чужбина и очаква да ги вземе с лихвите. Но по-интересното е в следващите 10 години. Банката два пъти сменя собствеността си, а не му връща парите.

“Евробанк” признала липсата, оказало се, че ги е откраднал шефът на клона, той е осъден, всичко е ясно, но парите на Попчев никой не ще да върне. “Евробанк” в онзи момент е на чешки инвестиционен фонд. Сътрудничи си с “Петрол холдинг” на латвиеца Ершов и на… наш Митко (Събев), за когото става дума в предишните публикации (виж тук).

И така, по някакво съвпадение, и в тази случка косвено е набъркан пак един от героите на тази поредица. През 2003 г. “Петрол” купува “Евробанк”. Това е голяма бизнес сделка, вестниците пишат, големият бизнесмен Митко го има усмихнат на снимка, и т. н.

Но… нито предишната “Евробанк”, нито тази с новия собственик, връщат парите на малкия гражданин Емил Попчев. Къде ли не ходил, по какви ли врати не тропал. И в “Банков надзор” на БНБ, в Комисията за защита на потребителите, писал на министъра на финансите, на министър-председателя и на президента, ходил и при новия (тогава) защитник – омбудсмана Гиньо, и… нищо.

Клептокрация. Крадат и не връщат… И си мълчат всички, от всички институции.

А – важна забележка –

според закона, БНБ е длъжна да оказва контрол върху банките

и да защитава парите на вложителите, това е една от нейните основни функции. Тя е държавна институция, независима от правителството дори. Но в практиката си БНБ досега е показала (и продължава), че защитава интересите на банките, а не на гражданите.

В случаи като този тя трябва да се намеси и да накара съответната банка да изпълни закона – а той гласи, че при такъв случай, да изчезнат пари от сметка на клиент, сумата трябва да бъде възстановена „незабавно” – такава дума е употребена в закона. Ако това не стане, БНБ има доста средства за въздействие, последното от които е да вкара в банката квестори да я управляват. Но, както стана ясно от предишните части на тази история, квесторите на БНБ идват при Петя и Митко, само когато те ги викат да им свършат услуга.

Междувременно наш Митко (Събев) продава “Евробанк” на гръцката “Пиреос” през 2005 г. и тя си сменя името. Нещастният Попчев продължава да обикаля и моли да му върнат парите, доказано откраднати, от човек с влязла в сила присъда за тази и други кражби.

Митко Събев (усмихнатият вдясно) подписва документи, с които продава 99,7% от „Евробанк“ на представителя на банка „Пиреос“ (усмихнатият вляво). Снимка: прес съобщение от 2005 г.

Минават почти 5 години, след като банката се казва “Пиреос” и почти 14 години, откак Попчев си е направил депозит в нея, още като “Евробанк”. Поговорката “Умрял пари не връща” има нов аналог – “Банка пари не връща”. Само прибира.

След като отчаяният човек си направил блог в интернет и започнал да пише до медиите, накрая от “Пиреос банк”, през януари 2010 г., се смутили, че някакъв им засяга реномето (или са решили да си направят малко реклама) и му върнали парите с лихвите за 14 години – 32 000 долара. Неговите пари. А пред специално поканените медии случаят беше представен, че едва ли не банката проявила добрина, след като се намесили Нова ТВ и т. н. И се получиха нещо като рекламни репортажи за добрата банка “Пиреос”, която направила подарък на човека. Май това е била и целта с това връщане на парите.

В e-vestnik описахме случая такъв, какъвто е – нагла кражба и нагло поведение на банката (при който и да е собственик), която не връща на клиента си откраднатите пари.

Банките клептократи не са една и две

По повод този случай ни се обадиха още пострадали, които не вярваха, че някой се е осмелил да пише така срещу банка. Ако читателят не знае, Законът за банките ги брани от публикации. Но, става дума, само ако се изнасят неверни факти за тях. Неотдавна мнозинството в парламента прие Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Той предвижда до 200 000 лв. глоба, ако се разпространява подвеждаща или невярна информация, която може до доведе до промяна в цени на акции, заблуждава за финансови институции и др.

След приемането на този закона медиите се уплашиха и вече не се осмеляват да съобщават каквито и да е факти за банки. Да не би случайно да се окажат неверни. Пък и медиите повече се стараят да обслужват на банките и големите компании, отколкото да защитават малкия човек или отделния потребител.

Та покрай този случай, научихме за още два – от сметка на клиент в една голяма банка на пъпа на София изчезнали 100 000 лв. Разследването показало някакви съмнителни операции със сметката му, парите били прехвърлени на друга сметка и т. н. Но банката не ги връща. Опитва се да докаже, че сам си ги е изтеглил, макар да има доказателства, че не е.

В друг случай от сметка на клиент в друга банка (която започва да се прочува с тези истории), изчезнал… 1 милион. Източена била цялата сметка, преведена на възрастна пенсионерка в Русе, която ги изтеглила. Полицията я била разпитала, ама… нищо – жената била “реципиент”, не е правила нищо нередно. А окраденият си замълчал, не искал да се вдига шум, защото нещо тия пари май били укрити от данъци, взети от друг човек и т. н.. Какви са тия пари няма значение. Налице е кражба от уж най-сигурната институция – банка. И полицията не се занимава повече с него, а той преговаря с банката с надежда да му върнат парите.

За тези два случая в e-vestnik не публикувахме нищо, защото, като поискахме да пишем, адвокатите на ощетените се намесиха и казаха, че по-добре да не се вдига шум, имало изгледи банките да върнат парите, а една публикация може да попречи. Доколкото знам, още чакат да им върнат парите…

Повече от 5,5 млн. долара изчезват от сметки на клиенти в „Инвестбанк“

Но ето и следващата история – вече за милиони долари. Тя също се появи при нас „на крака”, по повод случая с окрадения човек от Сливен и други  критични публикации за банки.

Петя Славова, основен собственик и шеф на надзорния съвет на „Инвест банк“. Снимка: Булфото

Един ден в редакцията се обади и после дойде на среща човек, който разказа, че от сметките на 3 фирми в „Инвест банк” са откраднати общо над 5 млн. долара. Кражбите са установени, документирани, банката признава липсите, но не връща парите. Става дума за депозити в долари. Фирмите са били подмамени, по-точно измамени, с висока лихва – доколкото установи пишещият тези редове, става дума за 9% годишна.

Но след откриването на депозитите (важно – парите са приведени в „Инвест банк“ от друга банка, не са донесени в чували), фирмите, които са ги открили, не са теглили или привеждали пари от своите сметки нито веднъж. Нито в брой, нито по банков път. В „Инвестбанк“ няма документ, който да доказва, че вложителите са изтеглили или привели някъде тези пари. Те просто са откраднати. Знае се и от кого, как, и къде са отишли, но за това по-нататък.

В този случай, за разлика от горния с гражданина Попчев, кражбата не е някакво потайно дело на някакъв служител злосторник. За нея знаят ред служители и шефовете на банката, знае и БНБ, до която са писани жалби, а тя е извършила проверка и е констатирала липсите.

И след всичко това, след като месеци наред се водят преговори между ощетените и банката, от сметката на една от фирмите („Бо Ян 1“ ЕООД) изчезват и останалите последни 146 000 долара (от първоначалните 2,3 млн. долара). Това вече довело до умопомрачение ощетените. На следващата покана за среща с ръководството на банката, представителят на въпросната фирма възкликнал „Ама защо ни взехте и последните 140 000 долара?“. На което изпълнителната директорка на „Инвест банк“ Диана Младенова отговаря: „Е, вие до 140 000 долара ли опряхте“.

Не, читателю, това не е шега. Истинска случка. Описана е от ощетените и в поредната им жалба до БНБ. Да не мисли някой, че БНБ се е впечатлила? Нееее. Пълно мълчание.

На няколко пъти при преговорите с банката ощетените чуват репликата “Съдете ни”. Спомня ли си читателят какво стана в предишната история със съдебната сага на Международната ортодоксална банка, преродила се в „Нефтинвест банк“ на Петя и Митко и после в “Инвест банк” само на Петя (виж тук)? Ако някой тръгне да съди банката, могат да минат 5 години, тя със сигурност ще бъде осъдена, но през това време парите ще ги върти който трябва, а накрая може и да няма банка, или тя да е в друг собственик. Но по този въпрос – по-нататък.

Човекът който разказа пред нас историята – варненски бизнесмен Б. М. (б. а. – засега ще го кажа с инициали) – е бил съдружник в една от фирмите и е свързан с акционерите в другата, работят заедно и т. н.

Пишещият тези редове признава – въпросният бизнесмен отначало не ми вдъхна доверие. Имал чейнджбюра, заведения. Поразрових за него. Веднага му казах – ти си човек на ТИМ, а аз пиша лоши работи за тях – знаеш ли при кого си дошъл? Той се засмя и отрече да има нещо общо с прочутата варненска групировка. Както и да е, в случая ТИМ не е взел нищо, както можеше да се очаква. И няма отношение. А става дума за нагла кражба – този път в „Инвест банк” на Петя Славова. И с нея са се срещали ощетените, разбира се безрезултатно.

Б. М. описа подробно случаите с трите фирми, които са направо зашеметяващи, и показа документи. Пишещият тези редове на свой ред намери още документи.
Важна забележка – законът забранява на банките да се разкриват данни по сметките на клиентите си. Затова “Инвест банк” на всички въпроси, зададени й от различни вестници (”19 минути”, “Шоу” и др.) за някои от тези случаи, отговаря с мълчание или се оправдава със закона, който забранявал.

Но законът е направен да пази не машинациите на банките, а клиентите, гражданите. Така че, това е лицемерно оправдание. Пишещият тези редове е взел мерки да направи това нарушение на закона и да разкрие движенията по сметките на ощетените с тяхното съгласие.

(следва)

Клептокрация 5. Петя Славова – от кориците на списанията до кражбите в банката й

Клептокрация 6. Швейцария не е България, защото няма банки с шефове като Петя Славова и Иван Искров

Клептокрация 7. Откраднати пари от клиенти в “Инвестбанк” отиват към фирми на Петя Славова

Кога съдят богатите у нас? Що е ОПГ и защо още няма арести в „Инвестбанк”?

виж още:


Клептокрация 3. Как Митко и Петя лапнаха банка с помощта на БНБ

Клептокрация 2. Наш Митко срещу литовеца Денис

Клептокрация 1. В битка за собственост чрез съда и медиите

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.