Загадките на сирийския бунт

Ужасяващата спирала на насилие в Сирия и решимостта на нейния управник Башар ал Асад да смаже мирната опозиция ясно напомнят какъв дълъг път трябва да измине арабската пролет, преди да дойде лятото и колко лесно настроенията в района могат отново да захладнеят.

Сирия, за разлика от Либия, заема централно място в арабския свят. Ако тя прегърне едно демократично бъдеще, благотворното й регионално влияние ще е огромно. И обратно, успешното затвърждаване на желязното управление на Асад ще даде кураж на всички арабски деспоти.

За съжаление Западът не може лесно да гарантира, че силите на доброто ще надделеят. Той може да помогне в периферията, като окуражава опозицията и налага санкции на режима на Асад. Сирия обаче е на първо място предизвикателство за самите сирийци с помощта на техните арабски и турски съседи.

Сирия е център на влияние заради географията, историята и уменията на своите лидери, които очевидно отслабват. Тя не е нито богата, предвид скромните запаси на петрол, нито особено гъсто населена с нейните 22 млн. жители. Въпреки някои маловажни реформи, по-голямата част от икономиката е в безизходица заради намесата на държавата. Армията й, макар и от голямо значение за оцеляването на Асад, не е силна по световните стандарти, и през годините няколко пъти претърпя провал от израелския си съсед.

Въпреки това Сирия може да сложи прът в почти всяко колело в Близкия изток. Тя бе проводник на бунтовници в Ирак и управляваше Ливан на практика като суверен 15 години, докато не се изтегли през 2005 г. Неотдавна тя възстанови влиянието си в Бейрут, отчасти с подкрепата за шиитската партия с могъщо военно крило Хизбула, която на свой ред е финансирана от Иран, най-големият приятел на Сирия в региона.

Тя е домакин на съюза на онези, които отказват да признаят Израел и подстрекават Хамас, най-суровата от основните палестински въоръжени групи. Всъщност Сирия е приютявала най-различни арабски терористични групи през годините и е одобрявала и участвала в убийства на хора, които се опитват да й противоречат. Това й създаде много врагове.

Отношенията със Саудитска Арабия и Йордания често са били хладни. А отношенията с Египет по времето на Хосни Мубарак бяха направо ледени. През годините Сирия имаше трудни моменти с Турция, най-силния й съсед, макар че сега отношенията им се подобриха. Накратко Сирия се държи като досадник, който обаче рядко може да бъде пренебрегнат или държан дълго под контрол.

Преди време Башар ал Асад обещаваше нещо по-добро. Офталмолог по професия, той наследи баща си Хафез ал Асад, генерал от ВВС, който управлява безмилостно от 1970 г. до смъртта си през 2000 г., само защото грубоватият му по-голям брат загина в пътна катастрофа. Той се опита да разхлаби обръча. Позволи на няколко дисиденти да излязат от затвора, изразяваше готовност да преговаря с Израел, започна да опипва почвата на Запад и неотдавна се отнесе приятелски към Турция.

Много сирийци изглежда желаят да разменят стабилността за свобода в размирния регион. Семейство Асад, което произлиза от малцинственото шиитско течение на алауитите, успя до голяма степен да запази религиозния мир между различните религии и вероизповедания, като християните, наред с останалите, живееха в условия на сигурност.

Тази стабилност обаче винаги е била поддържана с принуда и заплаха със сила. Веднага след като в началото на годината демокрацията започна да се разпространява, Асад започна да се лута между обещания за реформи и изблици на репресии. След като демонстрациите набраха сила, той избра репресиите. Броят на убитите може би вече надвишава 450 души, а кръвопролитията зачестиха. Малцина са забравили, че когато през 1982 г. в град Хама избухна ислямистки бунт, Асад-баща изби 20 000 души. В управляващия кръг на сина властва същият стар апарат за сигурност и – както изглежда – същата мрачна логика.

Ако западът смята за правилно да бомбардира Либия в усилията си да накара убиеца Муамар Кадафи да се оттегли от властта, защо да не направи същото в Сирия? Отговорът е изцяло прагматичен. Повечето либийци населяват тясна крайбрежна ивица, свързана с един голям път, който може да бъде контролиран от въздуха. Географията на Сирия е сложна. Освен това полковник Кадафи е много по-изолиран и осмиван от арабите, отколкото Асад.

Арабската лига, Съветът за сигурност на ООН и безброй либийци подкрепиха западния щурм в Либия. Подобно съчетание за Сирия няма и е немислимо в момента за западни лидери да извършват военна намеса пред лицето на широката регионална съпротива срещу подобни действия.

Настроението в региона може да се промени. Турция, която се представя като надигаща се сила, има най-голямо влияние. Като един от главните търговски партньори на Сирия, тя трябва да окаже по-голям натиск на Асад да изтегли танковете и да даде на хората добра възможност за избори.

Египет, който възвръща силата си на регионален гигант, трябва да направи същото. Ако арабската пролет разцъфне, арабите трябва да поемат водачеството. Може би Асад все още има време да отстъпи. Ако го направи, арабската пролет може наистина да се превърне в лято.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.