Защо Робърт Гейтс напуска Пентагона

Барак Обама и министърът на отбраната Робърт Гейтс. Снимка: Белия дом

За президент, който се кандидатира като пълна противоположност на своя предшественик, Барак Обама води забележимо сходна външна политика. Когато мандатът му свърши, Джордж Буш приключваше войната в Ирак; Обама следва горе-долу същия график. Буш обърна иракската война с разполагане на допълнителни войски; Обама се опитва да приложи същия номер в Афганистан. Буш изпращаше безпилотни самолети на ЦРУ да обезвреждат джихадисти в Пакистан; Обама активизира тези нападения. Буш искаше да затвори Гуантанамо, но не можеше да даде отговор на въпроса какво да се прави с оставащите затворници; същото се отнася до Обама. Буш налагаше санкции на Иран да го накара да спре ядрената си програма, оставяйки отворена вратата за „всички опции“; и тук няма никаква промяна.

Ако някой символизираше приемствеността в политиката в областта на националната сигурност, то това беше Робърт Гейтс, бившият директор на ЦРУ, когото Буш назначи за министър на отбраната през 2006 г. на мястото на Доналд Ръмсфелд. Като запази човек на републиканците (който също „смята себе си“ за републиканец) начело на Пентагона, Обама успокои висшите военни и обезоръжи републикански лидери като сенатора Джон Маккейн, които се бяха наострили да критикуват грешките на президент без опит в националната сигурност. В замяна Обама се съобразяваше със съветите на Гейтс и го послуша да смени командващия в Афганистан със Стенли Маккристъл, генерала, чиято кариера завърши безславно миналата година, след като статия в списание го представи като арогантен и вироглав.

Но и най-добрите имат край. Гейтс предупреди миналата година, че ще се оттегли по някое време през настоящата. Тези дни бе потвърдено, че той ще си тръгне в края на юни, а вчера Обама разкри каква верижна реакция от персонални промени ще предизвика неговото пенсиониране. Директорът на ЦРУ Лион Панета ще поеме ресора министър на отбраната. Дейвид Петреъс, архитектът на успехите на Буш в Ирак, когото Обама изпрати да оглави военната операция в Афганистан след издънката на генерал Маккристъл, ще сложи край на военната си кариера и ще оглави ЦРУ на мястото на Лион Панета. Генерал Джон Алън ще замени генерал Петреъс в Афганистан. А Райън Крокър, бивш посланик в Ирак, ще стане новият посланик на САЩ в Кабул.

Високопоставен служител в Белия дом твърди, че Обама планира тези персонални промени от месеци и е доволен от резултата. Всички подбрани от него кандидати са с огромен професионален опит и се очаква лесно да минат през Сената. Като водещ войник в Ирак и Афганистан генерал Петреъс често е работил в тясно сътрудничество с ЦРУ и би трябвало да се внедри безпроблемно в служба, която през десетилетието след атаките на Ал Каида срещу Америка се ангажира все повече с военни операции. Отношенията на генерала с Белия дом на моменти бяха обтегнати, но предлагайки на този републиканец голям пост във Вашингтон, Обама изкусно предотврати възможността той да стане кандидат на Републиканската партия за президентските избори през 2012 г. Като последица от всичко това силите в Афганистан ще трябва да изтърпят още една промяна в командния състав в момент, когато войната все още никак не е лека.

Що се отнася до Панета, двете години начело на ЦРУ означават, че той вече е много добре запознат с основните театри на бойни действия и с чуждестранните служители и лидери, с които ще има контакти като министър на отбраната. В края на краищата именно ЦРУ извършва нападенията с безпилотни самолети в Пакистан. Що се отнася до цивилната страна на работата в Пентагона, Панета може да разчита на четирите си години опит в държавната администрация, включително като директор на Административно-бюджетното управление и като шеф на персонала на Белия дом при управлението на Бил Клинтън.

От друга страна, той е възрастен: пет години по-възрастен от Гейтс. Нещо повече, бил е на наборна, а не на професионална военна служба. Той харесва сегашната си работа и не му се ще да се мести. Всичко това подсказва, че може да не остане на поста, ако Обама бъде преизбран през 2012 г. А и след като Хилари Клинтън обяви, че няма да остане след 2012 г., хармонията, която преобладаваше в отношенията между Пентагона и Държавния департамент през първия мандат на Обама, може да не просъществува, ако той спечели втори мандат.

Не е ясно също колко подходящо е политическото родословие на Панета за длъжността, за която го готвят. След атаките на Ал Каида от 11 септември 2001 г. парите в министерството на отбраната валят. Но тъй като Америка се готви да се отърве от Ирак – последните войски ще напуснат в края на тази година, и ще започне това лято да връща военни части от Афганистан, времената на изобилие са към края си. Обама поиска съкращаване с 400 милиарда долара на военните разходи през следващите десетина години. Макар и двете партии да твърдят, че са съгласни с необходимостта от съкращаване на разходите за отбрана, може да се окаже по-трудно за човек на цифрите като Панета, отколкото за харесвания Гейтс да се справи с обидчивите военачалници и подозрителните републикански ястреби в Конгреса.

Макар че промените в ръководния екип на националната сигурност да са от значение, тяхното отражение често се преувеличава. Ясно е поне от лятото на 2009 г., когато преосмисли стратегията в Афганистан, че във външната политика Обама е човек на подробностите, на взимането на решения, а не възложител. Планът за борба с бунтовниците в Афганистан до голяма степен бе изработен от самия президент, след като генералите не успяха да му представят план, който да го удовлетвори. Решението да започне нещо като полувойна в Либия също бе негово и бе подкрепено ентусиазирано от някои членове на екипа му, но разкритикувано остро от други, включително, както се твърди, от самия Гейтс.

Всичко е както трябва да бъде. Макар че част от собствената му партия не е съгласна, Обама постъпва правилно, като се придържа към широката траектория, начертана от Буш през втория му мандат: планово изтегляне от Ирак и стратегическо търпение в Афганистан. Хубаво е, когато събитията променят външната политика – като да речем „арабската пролет“. Външна политика, която се променя с рутинната смяна на служителите във Вашингтон, обаче е в беда.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.