След сватбата – британската монархия трябва да докаже, че не е отживелица

в. Ню Йорк таймс

Снимки: ЕПА/БТА

Сред разветите знамена и улични тържества за отпразнуване на сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън, по-съществените въпроси за адекватността на монархията в съвременна Великобритания присъстват като неканен гост.

Разточителният живот във време на строги ограничения изостря обществената чувствителност, привилегиите, получени, без за тях да е положен труд, будят недоволство, а снобизмът и елитаризмът се смятат за опасно старомодни. Обичайните аргументи в подкрепа на монархията – приемственост, традиция и достойнство – вече не са достатъчни. Кралските особи трябва да заслужат издръжката си.

Малцина тук гледат благосклонно на идеята за републиканско правителство, докато много британци се надяват, че сватбата може да е знак за настъпване на по-демократична монархия. Това е сватба на принц от сой и обикновено момиче (първата от 350 години), която се извисява отвъд класовото разделение и, както изглежда, е по любов. Двамата се срещнали в колежа, делили едно жилище с приятели и планират да прекарат поне първите една-две години от брачния си живот в Северен Уелс, докато Уилям служи като пилот в спасителното звено на Кралските военновъздушни сили. Те грабнаха общественото внимание не поради демодирана почит към кралската власт, а поради естествеността и близостта си дори сред строгостта на кралския протокол и неистовото следене от медиите.

Сравненията със сватбата на родителите на Уилям, принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър, разбира се, са неизбежни. Даяна беше млада, аристократична, наивна и уплашена, докато Кейт е по-възрастна, образована, уважавана от партньора си и несъмнено с по-мъдро отношение към натиска и напрежението, с които ще бъде обградена. Обстоятелствата обаче са сходни: през 1981 г., както и сега, Великобритания беше затънала в икономически трудности и се очакваше хората да приветстват пищността на церемонията като глътка въздух сред изпитанията.

За да разберем как една сватба може да изпълни тази задача, би било поучително да хвърлим поглед към времена доста преди 1981 г., когато кралските сватби изобщо не са били така важни за обикновените британци. Да вземем сватбата през 1554 г. на Мери Тюдор с Филип Испански. Върхушката се бояла, че хората може да възроптаят срещу кралица, която е наполовина испанка и се омъжва за испански принц, затова брачните церемонии се състояли на около 80 километра от Лондон – в катедралата в Уинчестър. Това бил съюз, роден от общи стратегически интереси, уреден от родителите на Мери – Хенри Осми и Катерина Арагонска.
Дълго време кралските бракове били диктувани от дипломатически и политически съображения. През 1420 г. Хенри Пети се жени за Катрин дьо Валоа в опит да постигне мир с Франция по време на Стогодишната война. През 1589 г. Джеймс Първи встъпва в брак с Анна Датска, за да установи силен протестански съюз в Европа, а през 1625 г. Чарлз Първи се жени за френската принцеса Анриет-Мари дьо Бурбон и тогава происпанската политика на Англия за кратко бива изместена от профренска.

В епохата на Стюардите кралските младоженки били предимно католички, което предизвиквало силно недоволство в протестанската държава. Монарсите от германската династия Хановер, наследила през 1714 г. династията Стюард, неизменно се женели за близки им по ранг брачни германски партньори.
Край на всичко това през 1917 г. слага реформирането (всъщност смяната на династичното име) на монархията. По това време Англия и Германия са във война и за нов брак с германец и дума не може да става. Вместо това тогавашната Сакскобугготска династия бива преименувана на Уиндзор и Джордж Пети постановява, че децата му вече могат да „сключват брак с англичани или англичанки“. Точно в този момент се ражда чисто британската монархия, а оттогава кралските сватби са голямо събитие, което се отбелязва публично и с много патриотизъм.

Когато през 1923 г. бъдещият Джордж Шести се жени за лейди Елизабет Боус-Лайън, страната е обхваната от сватбена треска. Вестници и списания педантично изследват всяка подробност: роклята, гостите, церемонията. Един милион души се струпват край пътя от Бъкингамския дворец до Уестминстърското абатство. Организират са фойерверки и улични тържества. Сватбата на Чарлз и Даяна продължи тази традиция. Церемонията беше преместена от абатството в по-голяма катедрала „Сейнт Пол“ и голяма част от страната я проследи по телевизията. Сувенирни предмети, свързани със събитието – от чаши и чинии до пластмасови подноси и кърпи за подсушаване на посуда – се продаваха по цял свят. Кралското семейство се превърна в най-популярната британска марка.

На сватбената церемония мнозина вероятно ще си помислят, че това е спектакъл, за който самите те като данъкоплатци са допринесли. Британците искат кралските особи да покажат, че „си струват парите“, че са близки и достъпни за сънародниците си, да покажат по-изразително, че са личности, поставили се в служба на обществото, да са нещо повече от фигуранти, тънещи в разкош и блясък. В демократичната епоха на масмедиите, да си гарантираш общественото благоволение е по-важно от всякога.

Дълголетието на кралица Елизабет Втора – догодина ще станат 60 години, откакто е на трона – по различни причини прекъсна обществените дискусии за реформа и модернизиране на монархията. Това може да се окаже най-голямата заплаха за бъдещето на кралската власт: повече от половината британци днес смятат, че Уилям трябва да наследи кралицата. При положение, че Чарлз е прекият наследник на короната, няма изгледи Уилям и Кейт да станат крал и кралица, преди да навлязат в средна възраст. Дотогава меденият месец ще е свършил, обществената им привлекателност най-вероятно ще е избледняла и за новата „безкласова“ монархия, която сватбата им сега символизира, вероятно ще е прекалено късно.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.