Иван Славков – Батето между двете крайности + откъс от мемоарите му

Иван Славков. Снимка: Булфото

Иван Славков – Батето, наричан Принца и Плейбоя, по времето на Живков, почина на 70 години в Правителствена болница (както и да се нарича тя сега – „Лозенец” и т. н.).
Заболял от грип, който преминал в пневмония. Неговият мемоарист, журналистът Георги Гълов, го чакал да излезе оттам да продължат записите на спомените му, но… В два тома на издателство „Труд” излязоха мемоарите на Иван Славков – Батето и се наредиха по продажби сред бестселърите у нас (виж по-долу откъс). Оценките за тях са силно противоречиви – от глупости и пиянски истории, до ценни спомени, които хвърлят светлина за живота при соца зад кулисите на властта. Предстоеше трета част от тях, която остава недовършена.
И самата личност на т. нар. Батето е силно противоречива. Във форумите в интернет под новината за смъртта му се подреждат напълно противоположни мнения.
Като зет на несменяемия партиен и държавен лидер в продължение на 33 години, той събра недоволството на хората по онова време, не на последно място с привилегиите, с които се ползваше, и с постовете, които му харизваше висшата власт.

Завършил е ВМЕИ и е инженер, но след като става зет на Живков, го назначават журналист във вестниците „Труд” и „Работническо дело”, където изкарва няколко години, с командировки по чужбина и с всички екстри на привилигированите по онова време. След това го правят шеф на Българска телевизия, както се казваше тогава БНТ. На този пост изкарва 10 години – от 1972 до 1982 г.

Иван Славков със съпругата си Людмила Живкова в началото на 70-те години. Снимка: БНТ

Същевременно заема още няколко номенклатурни длъжности – член на ЦК на БКП, председател на Комитета за телевизия и радио и зам.-шеф на „Интервизия“ (организацията на телевизиите на страните от т. нар. социалистически блок), председател на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция, председател на клуба на филателистите и нумизматите, шеф във футболен клуб „Левски“. Партийната върхушка решава да го оттегли от шефското място в телевизията, не на последно място за фриволната му кадрова политика. Във времето на догматичния застой на соца, ръководството на Славков обаче има и положителен ефект върху телевизията. Като зет на едноличния диктатор на България Славков си позволява всичко, допуска известни свободи, предавания.

В личния си живот демонстрира и поведение на плейбой, нескончаеми пиянски компании, жени, пътешествия и пътувания по чужбина, във време, когато това е недостъпно за простосмъртните. Демонстративното му поведение дразни хората, станали неволни свидетели.

След оттеглянето му от телевизията, властта го прави шеф на Българския олимпийски комитет – длъжност, която му приляга, защото самият той е бил спортист, национален състезател по водна топка. Чрез шефството си в БОК през 1987 г. става и пожизнен член на МОК, откъдето през 2005 г. го изключват след корупционен скандал заради филм на Би Би Си. Но това е още далеч – тогава го правят и главен редактор на сп. „Българско фото” (едно от двете списания с луксозен печат по онова време), в което той се е появявал само формално по веднъж месечно.

Иван Славков в студиото на „Всяка неделя“ в края на 70-те години. Снимка: БНТ

Продължава да е и шеф на нумизматите и филателистите. Соц, незабравим – време, в което единственият начин да имаш по-високи доходи, беше съвместяването на длъжности.

Преди 10 ноември 1989 г. плъзна слух как непълнолетният му син е изнасилил със свой приятел момиче. Дело срещу сина му Тодор Славков започна чак след това. И досега, независимо от арестите и присъдите, мненията дали е имало реално изнасилване, са разделени. Но в онова време никой не би посмял да повдигне такова обвинение на Славков младши. След това пък, във време на преследване на бившите на власт, станаха възможни пресилени обвинения.

Срещу самия Славков започнаха дела, той беше вкаран в ареста за месеци от бившия главен прокурор Иван Татарчев. Може би днес не се помни, но тогава пред БСФС спортисти направиха митинг в негова подкрепа, като на трибуната застана възмутен и Христо Стоичков. Ситуацията стана комична, защото нямаше никакви сериозни обвинения срещу Славков.

Пишещият тези редове по онова време беше журналист в „24 часа”. Оказа се, че един следовател от Националната следствена служба, с когото тогава си общувах заради иманярски истории, е водил делата на Славков в някакъв период. И той ми разказа – „В тези томове на делото има всичко. Може да се заснеме сапунен сериал. Има секс, пиене, има свидетели перде-кириз, които разказват как той чукал еди коя си в басейна, еди коя си край басейна, в къщата, пред къщата. Има всичко. Само престъпление няма.”

Иван Славков с Христо Стоичков. Снимка: Булфото
Иван Славков с Христо Стоичков. Снимка: Булфото
Иван Славков с Христо Стоичков. Снимка: БулфотоИван Славков празнува Ивановден с компания. Снимка: БулфотоИван Славков и доведената му дъщеря Жени Живкова на представянето на костюмите на олимпийския отбор за олимпиадата в Атина. Костюмите бяха шити от модната къща на Живкова. Снимка: БулфотоИван Славков, още като член на МОК, говори пред президента Първанов и президента на МОК Жак Рох в София. Снимка: БулфотоДимитър Пенев и Иван Славков. Снимка: БулфотоЯнчо Таков подарява на Иван Славков специална ракия за Ивановден. Снимка: БулфотоИван Славков. Снимка: БулфотоИван Славков като шеф на БОК на церемония с президента Петър Стоянов. Снимка: БулфотоИван Славков на Ивановден с компания. Снимка: БулфотоИван Славков на погребението на мафиотския бос и шеф на футболен клуб Георги Илиев. Снимка: БулфотоИван Славков гледа мач на стадиона на ЦСКА с тогавашния собственик на клуба Васил Божков (вдясно с пурата). Снимка: БулфотоИван Славков и бащата на покойния Илия Павлов - Павел Найденов. Снимка: Булфото

Оказа се, че такива случаи с членове на МОК като Славков има само в 2-3 африкански държави. И там членове на МОК са били приближени на някой съответен диктатор, който е свален от власт с преврат и те са тикнати в затвора. По този показател България се нареди до африканските държави.

Написах цяла страница по този въпрос в „24 часа”. Обадих се в МОК и поисках среща. Славков беше пуснат от ареста, но не му разрешаваха да пътува в чужбина. Прие ме, разговорът тръгна, той се развесели и извади бутилка вино, та изкарахме 2 часа в приказки. Аз също съм имал честта да поработя малко на дребна длъжност в неговата телевизия, преди да завърша журналистика. Така че имахме теми за разговор.
Впрочем, една от пазените тайни в телевизията по онова време, разказвана на 4 очи, е, че един младеж, служител в телевизията, набил Славков в асансьора. Няма шега – в сградата имаше само 2 асансьора, винаги се чакаше на опашка. И Славков чакаше с другите. И един недоволен служител, бивш спортист, нещо леко луд, се качил с него в асансьора и го ступал. И Славков …не го уволнил. Замълчал си.

Но тогава, след като беше лежал в ареста, седеше в добро настроение в кабинета си в олимпийския комитет и разказваше спомени от близо и далеч. Близките бяха, че братя Кочеви, някакви футболни босове на „Пирин” или нещо такова, свързани обаче и с „Левски”, му довели Александър Сталийски, видна фигура от СДС, който беше и военен министър, голям антикомунист, но и голям левскар. Идеята била да ходатайства за Славков пред Татарчев да му дадат паспорта. Сталийски дошъл намусен, очевидно не му се идвало при зетя на комунистическия диктатор, ама левскарска работа… И като пийнали уиски, по едно време Сталийски казал – „Абе, ти си готин пич, ама тъста ти не мога да го понасям…” Ходатайството му, обаче, не помогнало. Славков разказваше такива случки и се смееше. В интерес на истината имаше чувство за хумор и беше много общителен.

Години по-късно пък писах коментари, вече в друг вестник – „Новинар” – за скандала с МОК и филма на Би Би Си. Тогава Славков беше хлътнал в капана с двата крака – журналистите от Би Би Си, маскирали се като бизнесмени, изрично подчертаха кои са и какви са, така че да се разбере пред камерата как Славков нарушава устава на МОК и разговаря с тях без да има това право.

Откъс от филма на Би Би Си „Да купиш игрите“

Не каза драстично уличаващи неща, но по западните стандарти беше корупционен скандал отвсякъде. И Славков изглеждаше доста карикатурно в кадрите със скрита камера – балкански далавераджия. Беше изключен назидателно от МОК и уволнен от всички длъжности. А беше с широки връзки и доста контакти в олимпийските и футболните среди по света. И всички от чужбина започнаха да го избягват. Такова сгромолясване трудно се преживява. Но той демонстрира непукизъм дори след това. И не се раздели с уискито до последно.

По времето, докато беше шеф на Българския футболен съюз, националният отбор се класира два пъти на европейско първенство (през 1996 г. в Англия и през 2004 г. в Португалия) и веднъж на световно (1998 г. във Франция).

През 2001 г. създаде недотам сериозната партия „Напред България“, по аналогия с партията на Силвио Берлускони „Форца Италия“, която обаче получи незначителна подкрепа и не стигна до парламента.
През 2003 г., преди да го изгонят от МОК и БОК, по повод 80-годишнината на БОК, президентът по предложение на тогавашния спортен министър Лучано, награди Славков с орден „Стара планина“ първа степен.

Споровете за него няма да приключат дълго след смъртта му.

Избрано от Славков в „Господари на ефира“

По-долу е откъс от мемоарите му, издадени от ИК „Труд” миналата година.

Аз поканих театъра „Таганка” и Висоцки в България

Aз поканих театъра на „Таганка” да дойде в България (б. р. – авангарден руски театър по онова време, в който играе актьорът-певец Владимир Висоцки, автор на ъндърграунд песни, които се разпространяват неофициално на записи).
И Владимир Висоцки беше с тях. Сега всички се бият в гърдите като поканители. Но как стана?
Бях по работа в Москва. Тогава Любо Коларов беше представител на телевизията в Москва. Вика:
– Тука сега хитът е театърът на „Таганка”.
Отидохме и гледахме „Зори здесь тихие“ („А утрините тук са тихи“). Страхотен спектакъл. Няма да забравя, като се излизаше нагоре по стълбите – за първи път виждах наредени факли. Преклонение жестоко пред жертвите от войната, много силен спектакъл. За първи път виждам съветска публика да не се бие пред гардеробите, на юруш. Тихо, спокойно, точно като поклонение на братска могила.
След това отидохме с Людмила заедно. Казвам й:
– Ела сега да видиш „Таганка“.

Иван Славков като шеф на Българска телевизия в началото на 80-те години. Снимка: БНТ

Не си спомням кой спектакъл гледахме. Вече по друг начин бяха организирани билетите. Посрещнаха я и след спектакъла имахме среша с ръководството, с Юрий Любимов (б. р. – режисьор в театъра). Мила ги покани да гостуват у нас. И понеже след това пльосна поканата на много високо равнище – нямаше накъде.
Дойде театърът, а тука се превърна наистина в празник.
И тогава решихме да запишем Висоцки в студио. Аз натоварих Янчо Таков (б. р. – журналист в телевизията по онова време, син на кандидат-члена на политбюра на ЦК на БКП Пеко Таков) да движи нещата. Той е енергично и много стегнато копеле. В Първо студио на радиото звукозаписът беше фантастичен. Висоцки дойде с още двама с китари.
Първата плоча в живота на Висоцки я издаде „Балкантон“, „Автограф“ се казваше. Янчо направи дизайна на обложката. Стана скандал, разбира се. Някакъв скандал стана. Боян Трайков беше директор на радиото. Той помогна да се направи записът там. Може н нещо да е снимано, но не беше с телевизионна цел.

***

На лов с Пенчо Кубадински

Бил съм няколко пъти на лов с Пенчо Кубадински.
Връщам се от командировка, а пред самолета – джипка напистата. Тогава нямаше ръкави, нищо нямаше. Слизам, а те ме чакат.
– Бързо, бързо, в колата!
Викам:
– Ебах му майката, арестуваха ме!

Двата тома с мемоари на Иван Славков на издателство „Труд“.

Оказа се, че ме чака друг самолет. Да се отиде при Живков. Току-що Енчо Москов беше станал първи секретар на комсомола и Живков го беше поканил и него на лов. Отиваме във „Воден“ Аз нямах нито дрехи, нито пушка – нищо.
Отиваме там, обличат ме с някакви дрехи, дават и пушки. С мен на пусията беше Савчев, разрешено е само прасета да се бият.
Савчев беше един от постоянните охранители на Живков. Четири-пет човека бяха в охраната. Живков изобщо не ги сменяше – от първия ден като са отишли при него, та до края.
Един от шофьорите – Станчо, беше страхотен ловец. И другият – Пешо Черния – също. Много разбираха от дивеч и бяха добри стрелци.
И всички спазваха закона, как не! Няма бракониерство, няма нищо. Спазваха, защото, като отидеше Живков на лов, там имаше по 100 човека Не казвам, че вървят на тълпи, но ги имаше. А той не беше месар, отиваше за спорт. Егерите му казваха:
– Има тука един елен!
– Тука може да излезе муфлон! Глухари!
Ловец си беше точен, по закон божи!
Е, естествено, там дивечът се гледаше и го е имало. Но иначе Живков беше железен в това отношение.

Отиваме със Савчев на пусията и сме хвърлили пушките на земята. Той запали и цигара. В този момент на около 20 метра изскачат една сюрия прасета. Аз се навеждам, хващам една от пушките и докато се натуткам и стрелям, те минаха и заминаха. После намерихме едното – на 15 метра паднало, но аз не го виждам, над нас е гората, а пред нас е просеката.
И след около 20 минути, на около 150 метра върви едно стадо сърни и муфлони. Абсолютно забранени за лов!
Обаче аз, ей така, от лошотия, взех една бойна пушка, гръмнах и за нещастие – за голямо нещастие! – за разлика от онова недозастреляно прасе, паднаха два муфлона. С един изстрел!
Първият очевидно е бил в скок, когато куршумът е забърсал гръбнака му и го чупи. Оттам куршумът се завърта и убива и втория муфлон. А те млади, за нищо не стават.
На 50-ина метра беше Живков, а на още 50 м по-нататък – Пенчо Кубадински. И муфлоните падат пред него. Той вижда какво става, излезе на просеката, и като се развика, като се разпсува:
– Какво е това! Кой стреля, бе! Какво става тука!
Мен ми идеше да потъна в земята. Защото си е престъпление отвсякъде.
Бай Пенчо дойде при мен и ме направи ме на нищо. И казва:
– Останахте двама бракониери в тази държава. Ти и тъстът ти. Ще се разправя и с двамата!
В този момент идва един от горските и отдалеч вика:
– Другарю Кубадински!
А той още възбуден и говори:
– Не, няма го Кубадински!
– Другарю Кубадински, обадиха се, че е починал братьт на съпругата ви!
– К’во ме интересува, бе, да му еба майката!

Той изобщо караше по инерция. После замина.

***

В спор с Блъсков за журналистите

Бяхме на последния лов на бай Пенчо Кубадински. Дойде и Петьо Блъсков.
Другите отидоха да стрелят, а ние се прибрахме – да си говорим.
Блъсков взе да ме навива, че единственият сериозен журналист в България бил Валери Найденов. Единственият! Те тогава тъкмо бяха подкарали издаването на ,24 часа“. Твърдеше, че аз с тази поредица по телевизията – „По хълмовете на времето“, много съм се изложил.
Казах му:
– Ти сега от вестници можеш да разбираш, но за телевизия не ми е на нивото да разговарям с тебе.
Казах му още: Доста сериозни журналисти има и преди това. Разлисти вестниците, за да видиш какво е правено преди тебе.
Разказах му за тези периоди. За „Земеделско знаме“ – като го пое Харалампи Трайков – Бушо, „Земеделско знаме“ дръпна много го напред. Те имаха най-силния външен отдел. Беше по-силен от нашия в „Дело“ (б. р. – „Работническо дело” – орган на ЦК на БКП).
По едно време „Труд“ беше много силен, защо се захвана здраво с вътрешната тематика.
После, викам, едни хора направиха в. „Поглед“. В понеделник сутрин хората ставаха и всичко се изкупуваше. Ами вестник „Антени“! Викам му на Блъсков: Отвори да видиш. Журналисти! И за почнах да му изброявам и имена.
Не се разбрахме.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.