Фалшивата носталгия по „Златния Орфей“

Summer, Sea, Sun, Sand, Song, Stage, Sex – под знака на седем английски думи, започващи с “S” минава според Владимир Гаджев историята на „Златния Орфей“. В новата си книга “Седемте изкушения на Златния Орфей” (Изток-Запад) известният музикален критик и журналист споделя своята версия за най-големия ни музикален фестивал. Предлагаме откъс от книгата.

Чрез живота си, споделените общи ценности и масово разпространените добродетели или пороци всяко поколение синтезира собствено словосъчетание, прилепнало към него като етикет. Така 60-те години на ХХ в. бяха доминирани от слогана „Секс, наркотици и рокендрол“, под знака на който се развиха хипи културата и младежките протестни движения.

Това най-масово след Втората световна война субкултурно явление прие музиката за свой основен език на общуване. А рокът – като символ на нежеланието да сподели ценностната система на родителите си. Свободната любов се превърна в предизвикателство към консервативното общество, наркотиците – в стимулатор на емоциите.

Видимият връх на хипи движението бяха последните гигантски рок фестивали, превърнали се в легенда за несподелилите тяхната страст млади българи. Ранната смърт на идолите добави нов сгъстител към митологията, разпространена в България през бримките на желязната завеса.

През 70-те години страстите, а с тях и илюзиите започнаха да се успокояват, новите поколения потърсиха отдушник в други удоволствия. Вече откровено консумативни, доминирани от страстта към лъскавия живот и светските личности! Така се роди новият слоган – „Море, секс и слънце“. През 1978 г. чувствителният към деликатните обществени нюанси и промените в поведенческия модел на тийнейджърите Серж Гензбур записа своята песен „Море, секс и слънце“.

Sea, sex and sun
Le soleil au zenith
Vingt ans, dix-huit
Dix-sept ans a la limite
Je ressuscite
Sea, sex and sun
Toi petite
Tu es de la dynamite
Sea, sex and sun
Le soleil au zenith

Море, секс и слънце
слънцето е в зенита си.
Ти си на двайсет,
деветнайсет
или поне на седемнайсет.
И с теб възкръсвам.
Море,
секс и слънце,
бейби,
като динамит си.
Море, секс и слънце.
Слънцето е в зенита си.

Заклинанието мигом се хареса и разпространи сред керваните тийнейджъри, потеглили с всевъзможни превозни средства – но главно на автостоп – към плажовете на Средиземноморието и Океана. Пренесе се и у нас, където строго наблюдаваният фестивал „Златният Орфей“ трябваше да разтвори носталгията по неизживяното бунтарство на предходното десетилетие.

Морето, сексът и слънцето щяха да изпарят остатъците от тази емоция. По това време Йордан Радичков търсеше отговор на епидемичното лятно лекомислие на гражданството, поело към Черноморието с препълнени влакове, москвичи, трабанти и вартбурзи, та дори и на автостоп със сак и гаджето в добавка.

„Как така?“ питаше той, а наклякалите около около пътя свраки подхващаха и размножаваха въпроса: „Как така? Как така?“. Те и досега се чудят, но бумтежът от пренаситения трафик по опаслите цялата страна магистрали не позволява да ги чуем. Само късно нощем някоя сврака в просъница ще изтърве „Как така?“ и отново ще се унесе. А Радичков наднича от каруцата на Бога и им се радва.

Ей така! Учехме се да бъдем послушни консуматори!

Постепенно към слогана започнаха да се добавят нови думи и понятия, за да нараснат до актуалните днес пет – лято (summer), море (sea), слънце (sun), секс (sex) и песен (song). Точно те определят поведенческия модел на най-младото поколение, което не се и замисля кога и къде е родена тази привлекателна примамка.

А това стана на фестивала „Златният Орфей“ преди много време, съчетавайки полезното с приятното, сериозното с лекомисленото, реалността с илюзията. Ето защо в тази книга прибавих още две „S“ – пясък (sand) и сцена (stage), без която е невъзможна песента.

Пък и като носталгично напомняне за предизгрева на българския рок, когато по пясъчните плажове на Созопол Георги Минчев, Пепи Цанков и колко още подрънкваха с китари и пееха в еуфорията на временната свобода. Къде на шега, къде наистина прибавих и още няколко „S“, извлечени от многогодишната практика на фестивала чрез знаковите по онова време фигури.

Появата на скромния домашен конкурс, прераснал скоро след това в международния фестивал „Златният Орфей“, е резултат от влиянието на множество фактори. Те са географско-климатични, политически, стопански, социални, културни, психологически, пропагандно-рекламни и не на последно място идеологически, доминиращи при тоталитаризма.

Всеки от тях е с различна относителна тежест. Приоритетното им подреждане е възможно, но излишно за целите на това изследване, докато познаването им – поотделно и като съвкупност – е задължително условие за точното разполагане на фестивала в панорамата на културното ни развитие.

Само така ще сме в състояние вярно да осмислим многобройните функции на „Златният Орфей“ (основните са социална, психологическа, естетическа, познавателна, селективна и декоративна), през които се отразява духът на времето отсам и оттатък желязната завеса. И да разберем до каква степен той се вписва в конюнктурата на музикалния бизнес по света във време, в което тоталитарния режим ползва двоен стандарт по темата.

Познаването на предпоставките е наложително и поради все по-сгъстяващата се фалшива носталгия по фестивала, чиято митология от началото на демократичния преход обилно се полива с чайниците на самозвани медийни пришълци. Повечето от тях още не са били родени в най-силните години на „Златният Орфей“!

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.