АЕЦ “Белене” като рекетьорски проект

Едвин Сугарев

От няколко дни България е в уникална ситуация: има вече ясно документирани свидетелства, че срещу страната е бил упражнаван груб политически рекет от страна на Русия – с цел да бъдат задвижени големите енергийнни проекти, договорени от българския президент Първанов с руския му колега Путин под формата на “голям шлем”. (Руският “Комерсант” определи тези договорености значително по-точно: като “голям член” за българския народ.)

Потърпевшите от този рекет обаче – и преди всичко българският премиер Бойко Борисов – се държат така, като че ли нищо не се е случило. Като че ли националната ни сигурност не е застрашена от същите тези проекти – и националната ни независимост не е накърнена. Нещо повече: те защитават страстно тъкмо това, което Русия иска да постигне. Позволили са на руския рекет да успее. Били са рекетирани – но са преминали на позициите на рекетьорите.

Секретните грами на американското посолство в София, свързани с родната енергетика и разкрити от Wikileaks, извадиха на повърхността много истини – и за мръсната рубладжийска игра, която се вихри около проекта за АЕЦ “Белене”, и за корупционните практики в енергийните среди, и за интересите на енергийните олигарси. Но те разкриха и още нещо: че де факто в проекта за АЕЦ “Белене” няма и грам добра воля от българска страна – и че в него действат два фактора: руската “пета колона” в България и енергийния рекет.

В секретната грама C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 02 SOFIA 000561 от 5-ти октомври на американското посолство в София пише дословно следното: “Премиерът Борисов очевидно е под натиск да даде на руския премиер Путин отговор за решението си дали България ще се придвижи напред големите, свързани с Русия енергийни проекти. Описвайки срещата си на 1-ви септември с Путин в Гданск, Борисов каза, че Путин е загатнал (в неофициална реплика) ,че българите “рискуват да останат на студено” тази зима, ако Борисов не придвижи напред проектите.”

Тази “неофициална реплика” очевидно е част от разговора на четири очи между двамата – и за нейната сериозност говори факта, че българите наистина знаеха от свой собствен опит какво значи “да останат на студено” и колко струва това на тяхната икономика – тъй като през януари същата година същият този Путин врътна кранчето на природния газ и ги остави без отопление. Остави ги без вина, без обяснения и без обезщетения.

Същата реплика впрочем е възприета съвсем адекватно от Бойко Борисов – след като самият той е споделил нейното съдържание пред американските дипломати. И след като ги е помолил да помогнат в твърде чувствителни за Русия отношения – например е поискал помощ от правителството на САЩ относно диверсификацията на енергийните източници за България. В резултат на което американското правителството се е ангажирало в преговори да се използва тяхна технология за диверсификация на ядреното гориво и за утилизация на отработеното ядрено гориво.

На 29 септември 2009 г. са проведени преговори с три американски енергийни компании, в които са се обсъждали варианти за доставка на ядрено гориво за Козлодуй от американската Westinghouse, а също и за строеж на депа за съхранение на отработеното ядрено гориво от базираната в Ню Джърси Holtec International. Ако тези преговори бяха приключили с успешно сключени договори, днес възможностите за рекет от руска страна биха били чувствително ограничени.

Случва се обаче точно обратното. От ясно осъзнаващ проекта АЕЦ “Белене” като заплаха за националната сигурност, Бойко Борисов се превърна в най-горещия негов защитник. И е редно да се запитаме защо.

Срещата е проведена само два месеца след като правителството на Бойко Борисов е встъпило в длъжност. Към този момент американците безрезервно вярват в заявените от него намерения, което ясно личи от следния пасаж в грамата: “След като пое задълженията си през юли, правителството на Борисов обяви намеренията си да ревизира всички големи енергийни проекти, свързани с Русия, договорени от предишното правителство. Обременената с финансови проблеми нова администрация търси начин не само да да се освободи от проекти с неясна икономическа жизненост, но и да увеличи енергийната си сигурност чрез диверсификация.”

В края на годината обаче отношението на българското правителство към проекта е претърпяло драматичен обрат. Друга американска грама (C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 02 SOFIA 000711) свидетелства за този обрат със следните думи:
“Истинската драма в декемврийските разговори обгръщаше АЕЦ „Белене“. Новото правителство дойде на власт изключително скептично по проекта. Когато стратегическият инвеститор RWE се оттегли на 29-ти октомври, проектът беше замразен.

Руският натиск за рестартиране на „Белене“ беше усилен, с предложение Москва да притежава мажоритарния дял от акциите. Нашите контакти ни предоставиха противоречива информация за това какво е било обсъждано и договорено с руснаците. Министър Трайков ни каза на 14-ти януари, че България би могла да обмисли да предложи на Русия мажоритарния пакет „в началото“, но не можа да обясни какво би означавало това.

Заместник министър Мая Христова ни каза, че разговорът за предлагане на мажоритарен пакет на Русия е бил стратегия за печелене на време, докато София търси други стратегически инвеститори. Изпълнителният директор на БЕХ заяви, че разглежда всяко предложение за мажоритарен дял на Русия в проекта като проблем на националната сигурност, но беше притеснена, че е пренебрегвана все повече от Министерството на икономиката и енергетиката по въпросите на Белене. Тошева каза, че БЕХ ще обяви търг за независим консултант, който да помогне на България да премисли.”

Изводът на американските дипломати от целия този необясним хаос на мненията е категоричен: “Ако България се съгласи на руска собственост върху „Белене“, енергийната сигурност на България ще пострада сериозно и ще бъде загубена огромна възможност да се поправят грешните стъпки на предишното правителство – неща, които ние непрекъснато подчертаваме.”

Какво се е случило в периода между октомври и декември 2009 г.? Можем само да гадаем. Можем само да предполагаме какво е “обърнало” визията му за Белене, познавайки специфичния маниер на руските тайни служби в подобни ситуации – и дори можем да му съчувстваме. Да, не е лесно да се противопоставяш на руските имперски амбиции, а също така – както знаем и от българската история – не е безопасно.

Само че премиерския пост не е за страхопъзльовци – и който се страхува от руски мечки, да не ходи в гората. Да се отговори на наглостта на Путин със същата монета не е невъзможно: и българския премиер би могъл да напомни на руския деспод, че ако той ни заплашва с оставане на студено, можем и ние да врътнем кранчето на природния газ, който тече по транзитните газопроводи през България. Само че за това се иска кураж, а не фукльовщина.

Да, знаем отправните параметри на рекета, но не знаем как е пречупен българския премиер. Но пък добре знаем какво се случи след това: започна “войната” с Алексей Петров, при която управлението на ГЕРБ затъна в оперативни мероприятия, вадещи на повърхността корупционни схеми – включително и за самия Бойко Борисов. Днес тази война е приключила с таен мирен договор: Алексей Петров е на свобода, никакви флашки не тормозят Бойко Борисов, а Белене ще се строи.

Изводите можете да си направите и сами.

Виж още текстове в сайта на Едвин Сугарев svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.