Противници на ЕС настъпват в Европа

Правда.ру

Марин Льо Пен. Снимка: от тв екрана

На 1 май се навършиха 7 години от най-голямото разширяване на Евросъюза. През 2004 г. в редиците му се включиха десет държави наведнъж. Днес обаче организацията е обхваната от сериозна криза. Ново доказателство станаха последните успехи на партии от Западна, Централна и Северна Европа, които настояват съответните държави да напуснат ЕС или поне да бъде намалена ролята на „общоевропейския център“. Последните подобни новини дойдоха на 17 април от Финландия. Трето място в изборите там зае с 19% от гласовете партията „Истински финландци“. Нейният лидер Тимо Сойни гръмогласно заяви: „Където е ЕС, там са и проблемите“. Например проблемът за спасяването на Гърция и Португалия от дълговата яма, обременило до голяма степен другите участнички в еврозоната, включително Финландия.

„Ние работим с пот на челото в тежки климатични условия, мнозина – в полярната нощ. А тези хора танцуват и пият вино за наша сметка. Щом нямат работа, нека дойдат у нас да секат гората“, подчерта Сойни. Доста твърдо казано, но донякъде е вярно. Споменатият ЕС не си помръдна и пръста, за да намери на гърците, португалците и ирландците временна работа в същата Финландия например, вместо да дава на държавите им почти десетмилиардни заеми.

Други страсти във връзка с ЕС кипят във Франция. В началото на годината Марин льо Пен, лидерка на крайнодесния Национален фронт, призова за дълбок размисъл на тема „Край на Европейската общност“. По думите й, дошло е времето да се изработи списък на международните спогодби, от които държавата трябва вече да се оттегли. Сред тях са валутният съюз и Шенгенските споразумения. Става дума за отказ от два стълба на ЕС – еврозоната и единното визово пространство.

„В случай, че след време тези преговори за преразглеждане на международните споразумения не бъдат успешно приключени, бихме започнали да проучваме споразуменията, които ни се струват най-проблемни, които ощетяват нашите интереси, свободата ни. Трябва спешно да бъде сложен край на Шенгенското пространство“, подчерта Льо Пен и добави, че лично тя е против свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги в ЕС. Русия със сигурност ще хареса следния пасаж от речта й: „Според мен, Франция е крайно заинтересована да се обърне с лице към Европа, към голяма Европа, сиреч да работи в партньорство с Русия“, каза тя. По думите й това е обусловено от „очевидни цивилизационни, геополитически причини“ и от „ползата за нашата енергийна независимост“ – „ето една от стратегическите насоки, които трябва да бъдат разработени“.

Лидерката на Националния фронт става все по-популярна. Според анкета от началото на март, за Марин льо Пен са готови да гласуват 23% от французите, което я прави потенциална победителка в първия тур от изборите за държавен глава. На общинските избори в края на март ултрадесните събраха 12% от гласовете, но техни кандидати имаше само в 400 от 1566-те окръга. В общонационален мащаб цифрата би могла да надскочи всички граници – 35 на сто.

Друга „проблемна зона“ от Евросъюза е Австрия. През 1999 г. Европа бе шокирана от успеха на крайнодясната Австрийска партия на свободата начело с Йорг Хайдер, която получи 27%от изборните гласове и влезе в кабинета. Навремето тя се обяви срещу присъединяването на страната към ЕС, после протестира срещу разширяването на организацията чрез включване на бивши социалистически държави. Тази политическа сила без притеснение събираше подписи за излизане на Австрия от Евросъюза. През 2005 г. партията се разцепи, но не може да става и дума, че вече залязва. На изборите от 2008 г. новата рожба на Хайдер – Съюз за бъдещето на Австрия, получи 11% от гласовете, а организацията, запазила името Партия на свободата – 18. След две години новият лидер на „свободните“ Хайнц-Кристиан Щрахе осигури на партията нов успех – 27% на общинските избори във Виена, смятана за крепост на левите сили.

„Терминът „Европа“ не бива да се свежда до ЕС. Европа представлява разнообразие от народи и етнически групи. ЕС е само част от европейската реалност. Той не бива да представлява не само единна държава, но и конфедерация“, се посочва в програмата на австрийските „свободни“, приета преди година. С оглед на факта, че резултатите на партията във Виена обикновено са по-ниски, отколкото в цяла Австрия, изборите догодина може да бъдат спечелени от Партията на свободата с около 35% от гласовете. ЕС постоянно е обсипван с критични стрели от холандския политик Герт Вилдерс, прочул се с антиислямския си филм „Фитна“. Според него ЕС е организация, която не прави нищо, за да спре ислямската заплаха. Важното е, че на изборите през юни 2010 г. в „антибрюкселските лозунги“ на холандската Партия на свободата, оглавявана от Вилдерс, се вслушаха 16% от избирателите.

„Човек страшилище за ЕС“ има и в Италия. Вътрешният министър Роберто Марони от ръководството на партията Северна лига настоя страната, ако не се откаже изобщо от еврото, поне да въведе успоредни разплащания и в евро, и в лири. А неотдавна дори изрази недоволство, че ЕС не помага на държавата му да се бори с бежанците от Северна Африка, и постави въпроса ребром. „Когато се наложи, изразихме солидарност спрямо Гърция, Ирландия и Португалия. Щом обаче ние самите се озовахме в извънредна ситуация, ясно ни бе заявено: скъпа наша Италия, това си е твоя лична работа“, не се сдържа Марони.

На изборите за Европарламент преди две години Северната лига получи малко над 10% от гласовете. В развитите северни области Венето и Ломбардия обаче „северняците“ събраха повече от 20 на сто. Излиза, че ЕС е потребен главно на хората от бедния италиански Юг – доколкото получават субсидии и от Рим, и от Брюксел. А пък в богатия град Милано на мнозина вече им е писнало от ЕС. Във Великобритания м.г. победител стана Консервативната партия. Нейният лидер и премиер Дейвид Камерън намекваше, че ако е бил на власт през 2008 г., за нищо на света не би подписал основополагащия документ на Евросъюза – Лисабонския договор.

Всъщност дори лейбъристите с техните по-проевропейски нагласи не се решиха да въведат еврото и да се присъединят към Шенгенските споразумения. От страх да не останат неразбрани. В съседна Ирландия народът на два пъти гласува срещу влизането в сила на крайно важни за ЕС документи. През 2001 г. ставаше дума за договора от Ница, разширил компетенцията на общоевропейските властови органи. През 2008 г. ирландците отхвърлиха Лисабонския договор и го приеха с повторен референдум през 2009 г., едва щом се сблъскаха лице в лице с призрака на дефолта и усетиха нужда да потърсят заеми от ЕС. Дания и до днес не се е присъединила изцяло към Шенгенските споразумения и не влиза в еврозоната.

Местните политици всеки път сочат данните от проучвания, според които датчаните не желаят да жертват част от своята независимост заради Брюксел. Шведските власти пък се позовават на специфичната си икономика и също отказват да въведат еврото. При все че еврозоната би посрещнала шведите с разтворени обятия. И накрая – Норвегия. На референдумите от 1972 и 1994 г. населението й два пъти гласува срещу влизане в Европейския съюз. Днешният премиер Йенс Столтенберг по едно време бе обещал трети опит, който обаче в крайна сметка не бе обявен. Нищо чудно: повечето норвежки партии не желаят да видят страната си в ЕС. На северняците не им се ще много-много да подпомагат със собствени средства Португалия, Полша или Румъния.

Общо взето, недоволството от поведението на ЕС в развитите държави от Западна, Централна, Северна и Южна Европа става все по-очевидно. Неизбирана от никого, ЕК натрапва волята си на отделните държави, а междувременно не може да се справи нито с кризата, нито с наплива от нелегални азиатци и африканци, нито със спасяването на някои държави от икономически крах. Което става още по-очевидно всеки път на поредните избори във всяка нова държава. ЕС е в криза. И ако Еврокомисията не си направи съответните изводи, „единният и неделим“ съюз може просто да се пропука по шевовете.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.