„Сексът и градът” по български – „Ибаньето и Люлин-3”

Колаж: e-vestnik

Българската Кари Брадшоу – Изключително ме разсмива този етикет, за който в момента са се сборили няколко български моми, а издателите им усърдно им го лепят в пристъп на пиарско безсилие. Няма „българска Кари Брадшоу”, защото:

Главната героиня от „Сексът и градът” няма семейство и минало. Тя сякаш се е появила от нищото със скъпи обувки на краката и макбук в ръката и единствената й грижа винаги е била къде да си изпие коктейла вечер и как да опише поредната си свалка с някой интересен градски самотник (каквито по тези ширини просто няма). А ние сме селско-съседско-роднинска държава. Целият ни живот е овързан с баби, братовчеди, лели, чичовци, съседи и приятели от детската градина, от които в страната ни няма толкова далечно място, на което да избягаме. Те са винаги на максимум 600-700 километра, които се изминават за един ден. Интересуват се изключително много от всичко, случващо се в спалнята ни, и то по онзи несъчувствен, а дидактичен начин. Вечно колективно те принуждават да се бориш за одобрението им и те манипулират с чувство за срам и вина. Все има фамилни драми, в които настояват да се намесиш. Няма как да заминеш от родния си град за Париж с някакъв Руснак, без това да потресе дълбоко поне един квартал в Сливен или село в Ямболско. Или да се омъжиш за някой Тузар в общината в присъствието само на 4 приятелки, без след това дълго да се обясняваш пред целия род.

Кари Брадшоу е самотната независимост от всичко, освен от собствените си духовни критерии или от това, от което е избрала да зависи. В България никога не можеш да останеш сам и да скъсаш с миналото си. И да се опиташ съзнателно да го направиш, то ще се върне при теб под формата на родителски патриархални изисквания или някое старо гадже от гимназията във вид на колега или съпруг на приятелка. Много сме малко и нагъсто, сексуалните подвизи и независимото им изследване е невъзможно. Ние сме един Ню Йорк хора и живеем сгъчкани и си висим по ушите от 1300 години.

Кари пише за среда, в която е куул да си самотник, в България – това е осъдително. Точка. Ние сме една милимунда по-урбанизирани от Анадола. Това е аксиома и няма да си губя времето да я доказвам. Тук властват семейните матрони. Тук да си самотна жена и да търсиш любовта е най-осъдителното нещо на земята. И мъже, а най-вече жени се заемат да ти го начукват с всички средства. Тук няма горди жени без гаджета и обожатели, само засрамени и осмени. Пък ако са над 35 – те са мъртви, нямат право да пишат и да са недоволни, ако не са семейни.

Създателите на Кари са решили, че е достойна за показване пред много хора чак след като наближава 35. И са прави – тогава една жена става интересна. Българските претендентки за Карита са под 30, но пък се смятат за пълни експертки в секса и взаимоотношенията. Без никога да са се развеждали, раждали деца, погребвали любим мъж и близки роднини. Трагедиите придават дълбочина, а те идват с времето. Момичешките окорени илюзии или добре защитеният цинизъм ми дрънчат на кухо. Те не са автентичен и искрен разказ, какъвто трябва да бъде публичното писане, а опит да изкопираме неприсъщо ни клише и да се запишем в каста (на жените, носещи Маноло Бланик), към която нитой една жена в България не принадлежи. Вчерашни пикли описва много точно тези списващи за личния си живот момета, но няма да използвам тази фраза от благородство.

Та град няма, няма и секс… Но това второто е друга грамадна тема. Та какви Карита при очевидна липса на фундамент? Тук има само Катета. И еквивалентът на „Сексът и градът” е по-адекватно да се казва „Ибаньето и Казанлък” или хайде най-много „Ибаньето и Люлин-3”.

Виж още текстове в блога Сладък живот

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.