Кралете, коронясани от САЩ

в. Ню Йорк таймс

Барак Обама и афганистанският президент Хамид Карзай. Снимка: Белия дом

Доскоро никой не би предположил, че Барак Обама би съдействал за падането на чуждестранни лидери от власт с по-голяма методичност от Джордж Буш.

Президентът поддържа тезата, че САЩ не се правят на фактор, който издига и сваля чужди държавни ръководители, а проста помага на хората да изберат своите водачи. Съдейки по историята обаче, изборът на временен лидер, направен от президента, може да има много по-съществени последици за политическото бъдеще на дадена страна, отколкото желанията на народа й.

В днешно време САЩ разполагат с голямо влияние при определянето кой да управлява в периода между рухването на един авторитарен режим и свикването на избори. Американската подкрепа издигна Мохамед Хусейн Тантауи начело на египетското временно правителство през февруари. Либийският Преходен национален съвет и йеменският вицепрезидент Абд Рабу Мансур Хади най-вероятно ще са следващите.

За съжаление ние нееднократно сме проваляли прехода към демокрация, подкрепяйки временни лидери, които обещават да управляват честно и справедливо, а вместо това се посвещават на борба за запазване на властта си и задушаване на политическите си опоненти. Исаяс Афеверки, когото Вашингтон подкрепи като ръководител на временното управление в Еритрея през 1991 г., така ефикасно се зае да смазва противниците си и да пречи на демокрацията, че 20 години по-късно все още е на власт.

През 1999 г. Западът подкрепи Хашим Тачи като временен лидер на автономно Косово, само за да установи, че той извършва етнически чистки и се възползва от новопридобитите си власт и престиж, за да спечели изборите като премиер през 2008 г.

Изборите в Ирак през 2005 г. докараха на власт Ибрахим Джафари, който „съчета“ некадърно управление с жестоко преследване на сунитите. Поведението му се оказа толкова пагубно, че правителството на Буш го свали. Страните, които миропомазаха Хамид Карзай да оглави афганистанското управление през 2001 г., сега се възмущават и осъждат управляващия вече 10-годиши режим в изборни измами и корупция.

Опасността от постоянно временно правителство вече се очертава в Египет. Миналата седмица протестиращите поискаха оставката на някогашния си съюзник Тантауи, след като той арестува политическите си противници. Същата опасност дебне и в Йемен с вицепрезидента Хади, който прекара десетилетия като висш помощник на авторитарния лидер.

Преходът от авторитаризъм към демокрация също се проваля редовно, тъй като на временните ръководители липсва воля и способност да се защитят от врагове вътре или извън правителството. През 1917 г. премиерът на временното правителство в Русия Александър Керенски бе свален след едва четири месеца на власт, тъй като не съумя да се противопостави на политическата и военна мощ на болшевиките.

След Ислямската революция в Иран през 1979 г. временното правителство на Мехди Базарган – когото правителството на Картър подкрепяше като алтернатива на шаха – просъществува девет месеца, преди аятолах Рухола Хомейни да принуди Базарган да подаде оставка.

Как можем да избегнем тези капани? Като начало можем да посветим повече време на търсенето на перспективни кандидати. Ние прегърнахме Тачи, който, както казват сега европейски следователи, оглавявал престъпна организация, избивала сърби и вземала органите им. В Ирак дадохме власт власт на Ахмад Чалаби, въпреки че бе осъден за присвояване на милиони долари в Йордания.

Американските политици и дипломати трябва да избягват също да отдават предпочитание на интелектуалци, технократи и опозиционни политици. Склонни сме да гледаме благосклонно на хора, които употребяват цялото си красноречие в приказките за демокрация и умереност, имат високо образование и говорят английски. Тези качества обаче обикновено са напълно неуместни и ненужни, или дори нещо по-лошо.

Много от провалилите се временни лидери – като Карзай, Базарган и куп иракчани – притежаваха всички тези умения. Макар и с велики планове обаче, те бяха лишени от организационни способности и сила на личността да материализират идеите си. Предпочитайки нагаждането пред конфронтацията в отношенията с опонентите, позициите им биваха подкопани или самите те прогонени от по-непочтени и безскрупулни от тях хора.

При Махмуд Джибрил, водач на либийския Преходен национален съвет, се наблюдават смущаващи прилики с тези неуспели лидери. Интелектуалец и технократ, той е защитил докторат в САЩ и е автор на няколко книги, но не е показал управленски или лидерски умения. Междувременно обаятелни ислямски радикалисти привличат привърженици сред бунтовническите въоръжени сили и останалите хора.

Рядко откриваме хора с дълбока интелектулна история като Вацлав Хавел, който изведе Чехословакия до демокрацията след Нежната революция от 1989 г. Временни лидери, постигнали големи успехи в миналото, често притежават и управленски опит като Лех Валенса в Полша и Бахарудин Юсуф Хабиби в Индонезия, или имат зад гърба си години на служба в партии и законодателства, като Патрисио Айлуин, превел Чили до демокрацията след диктатурата на Пиночет.

Обединяващо при всички тези успели водачи е желанието да се преборят с несправедливостта и покварата, както и това, че са личности, достатъчно силни да увлекат останалите след себе си, и не толкова силни, че да отчуждят близкия си елити. Точно това са качествата, които президентът Обама трябва да търси.
По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.