„Преводът – лица и маски“ – труд за цял институт

Емил Басат. Снимка: личен архив

Ще започна с двоен цитат. От думите на Емил Басат в предговора към първата му книга “Преводът – лица и маски” и от рецензията ми за нея: “С всеки автор преводачът си налага различна маска – казва Емил Басат в предговора си, – той е принуден да бъде актьор, който играе всички роли в превежданото произведение.

Авторът също е принуден да приеме образа, който му налага съответният преводач – така автор и преводач непрестанно сменят лицата си, маските си – и тези лица и маски са различни в различните преводи на автора по света.” Бих добавил, че зад маските и ролите тази книга всъщност ни показва (и запазва!) лицата на българския преводачески елит. Или поне на част от този елит. Очакваме продължението…”

Продължението, отново озаглавено “Преводът – лица и маски”,  издадено от “Панорама” (2010) вече е факт. При това, за разлика от първата книга, която има двайсетгодишна история, тази идва по-малко от три години след нея. Очаквах я, защото, от една страна, успехът на предишната, засвидетелстван от многобройни рецензии, отзиви, интервюта, радио и телевизионни предавания, представяния бе за Емил Басат и признание, и стимул за работа, а от друга, защото знаех, че той не е спрял заниманията си със своите анкети; че междувременно е подготвил и продължава да готви текстове, посветени на личностите, за които преводът представлява професия, призвание, дори начин на съществуване.

Не бива да пренебрегваме и друго обстоятелство. По принцип по-затворена, по-трудно подвластна на суетата и публичните изяви, преводаческата общност също се оказа стимулирана от първата книга на Басат; тя някак си повярва, убеди се в значимостта на своето културно и обществено присъствие, и в резултат – гласува доверие на своя летописец и анкетьор.

Той пък доказа своята отдаденост на тяхното дело, добросъвестността си при документирането и отразяването на техните изповеди. И което е още по-важно – демонстрира подготвеност да общува равноправно с тях, деликатно, но прямо да навлиза в личностното им битие, прояви рядкото си умение да задава въпроси, които хем попадат точно в целта и предразполагат към откровение, хем не спекулират с подробности от интимния живот, не ровят в тайните ъгли на човешката душа.

Книгата съдържа анкетни портрети на дванайсет преводачи. Герои на “Преводът – лица и маски” този път са Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков, Теодора Джебарова. И тук, както и в предишния си труд, Емил Басат пристъпва към своя “обект” след продължителна и задълбочена подготовка – от начина, по който води разговорите, и от поднесената в авторските му текстове фактология се вижда, че той е абсолютно наясно с творчеството на самия преводач, че предварително е изчел стотици, даже хиляди страници, че е разровил наличните източници, за да открие възможно най-много информация за житейската и професионалната биография на анкетирания.

Ще повторя, че тази – смятана днес от мнозина за “старомодна” – стратегия, е едно от най-ценните качества на книгата му, тъй като недвусмислено убеждава и събеседниците му, и читателите, че имат работа с прецизен, дори скрупульозен изследовател, а не с търсещ бърза реализация дилетант.

Изключително плодотворен е и друг аспект на работата му, за който и преди съм споменавал – способността на Басат да печели своя събеседник с непринудеността на водения диалог. Малко е да се каже, че той е общителен, комуникативен. Анкетьорът в случая притежава други качества, които са личностни, а не плод на рутина. По свой уникален начин Емил Басат умее да скъсява дистанцията между себе си и своите герои, да се вживява в техните житейски съдби, възприемайки ги сякаш като свои и съпреживявайки ги.

Една фраза, вметка, уточняващ въпрос, дори провокация, изказани на точното място, често вършат чудеса – те така предразполагат събеседника, че той разкрива неподозирани страни от своя вътрешен свят, от своя характер, оказващи се безценни за психографията и анализа на индивидуалния творческия процес. Така новото издание на “Преводът – лица и маски” е нов съществен принос в изучаването и интерпретирането на същността на преводаческото изкуство посредством субективната визия на непосредствените участници в неговото сътворяване.

В сравнение с първата книга тук Басат видимо разширява периметъра на своите дирения в областта на превода. Освен работещите в полето на художествената литература (А. Шурбанов, Ж. Божилова, П. Кънева, Г. Стратиева, В. Константинов), тук са представени теоретици на превода (Сергей Влахов), майстори на устния превод (Н. Чакалова, Д. Чакалова), на обратния превод (Лоте Маркова), както и “комплексни” преводачи, работещи паралелно и художествен, и “журналистически” превод (П. Бочаров).

С една дума засегнат е целият спектър на преводаческата професия, отдадено е дължимото не само на известните фигури, трайно присъстващи в културния ни пейзаж, но и на онези невидими, анонимни черноработници, чиито драматични съдби и воля да оцелеят във враждебната обкръжаваща среда съпротивително, дори принудително са ги формирали като блестящи професионалисти. И тук съм напълно съгласен с автора на книгата, че сюжетите, които много от тези герои ни поднасят, са достойни за романово пресъздаване.

При представянето на “Преводът – лица и маски” в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, разговаряйки с един колега литератор, сравних работата на Емил Басат върху неговите преводачески анкети с тази на Института за литература при БАН по създаването и издаването на поредицата “Литературни анкети”. Тогава шеговито споменах, че той сам и безвъзмездно върши едва ли не повече от колектива на този институт, който от близо 20 години не е публикувал нито една нова анкета.

Истината е, че напоследък трудоемкият и неособено благодарен “жанр” на анкетата не е от предпочитаните за родните изследователи. Което според мен се отразява негативно върху познанието ни за по-далечното и по-близкото ни културно минало, на връзките между поколенията – изтъняващи почти до скъсване. В това отношение “Преводът – лица и маски” е едно щастливо изключение. Убеден съм, че Емил Басат няма да спре до тук. Но дано не остане единственият…

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.