Живот в гръцкия Гуантанамо

в. Айриш таймс

Нелегални имигранти, задържани в Гърция. Снимка: елласнау

Деветдесет процента от нелегалните имигранти в ЕС пристигат през турско-гръцката граница в ужасяващите условия на лагерите за задържане. И все пак хората продължават да идват. Ръце, протягащи се през решетките, обезумяло ни махат да се приближим. Пет-шест лица, притиснати в прозореца, отчаяно се опитват да привлекат вниманието ни. „Моля, помогнете ни,“ крещи мъж на около 20 години. „Условията са нечовешки. В тази стая сме сто души. Твърде пренаселено е“.

Изкрещяният разговор през двуметровата ограда от бодлива тел продължава само няколко минути. Пазачите в центъра за задържане Филакио в Северна Гърция се втурват навън, за да кажат на преводача ми, че трябва да се махнем. Предизвикваме суматоха вътре и нямаме разрешение да говорим с обитателите на лагера – неколкостотин икономически имигранти и бежанци, търсещи убежище, пристигнали наскоро в Гърция през Турция.

„Айриш таймс“ поиска разрешение от полицейските власти да влезе в лагера Филакио, но получи отказ. Когато влязох в центъра, за да поискам достъп директно от пазачите, ми стана съвсем ясно защо журналисти не се допускат да влизат на мястото, което имигрантите са кръстили гръцкия Гуантанамо.

Единствената стая, която можах да видя от бюрото за прием, е мръсна и пренаселена. През малък прозорец с решетки прониква съвсем малко светлина. Дори на разстояние от 10 метра зловонието на урина и пот е нетърпимо. Няколко имигранти, които по-късно интервюирах в Атина, твърдят, че са били малтретирани в центъра. Подобни твърдения няма как да се потвърдят, а гръцките власти ги отхвърлят.

Бивш служител, участвал в създаването на центъра, обаче признава, че властите са предвиждали тежки условия на живот. „Първоначалният замисъл не беше (лагерът) да бъде хуманен. Ако той не беше хубав, тогава хората нямаше да искат да идват,“ казва Георгиос Куртоглу. „Местата откъдето те идват обаче, са дори по-лоши, така че продължават да пристигат. Сега разбираме, че условията трябва да бъдат по-хуманни“.

Филакио е един от мрежата центрове в Гърция, създадени да се справят с притока на имигранти през последните години. Миналата година властите арестуваха 132 524 души, които са влезли в страната, като почти 50 хиляди от тях са проникнали през района Еврос, на границата с Турция. Това е 90 на сто от всички нелегални имигранти, задържани при опит да влязат в ЕС през 2010 г.

Гръцкото правителство, което се бори с тежките условия за икономии, поставени от ЕС и МВФ, заяви, че не може да се справи с ежедневния приток на между 200 и 300 имигранти. По негови оценки в момента в страната има 1,2 милиона имигранти. Повечето от тях са държани в лагери за задържане за срок до шест месеца. Мнозинството няма как да бъдат депортирани в родината си – обикновено Афганистан, Ирак, Иран, Алжир и Сомалия – и просто са освобождавани без достъп до социално осигуряване, храна и жилище. Хиляди отиват в Атина, където много от тях мизерстват.

Върховният комисариат на ООН за бежанците предупреди наскоро, че ситуацията в Гърция е хуманитарна криза и че хората, които се нуждаят от международна защита, не получават възможност да кандидатстват за нея. Дори и бежанците, които искат убежище, да имат шанса да кандидатстват за защита, Гърция приема само три процента от молбите за убежище. Това е второто най-ниско ниво в ЕС след Ирландия, която одобрява две на сто от молбите и далеч под средното ниво за ЕС от 25 на сто.

Повечето имигранти, които успеят да влязат в Гърция обаче, не искат да останат в страната и се опитват да отидат в други държави от ЕС като Германия, Франция, Великобритания или някоя скандинавска страна. Сред реформите, които гръцкото правителство планира, е изграждане на 12,5-километрова стена по част от сухопътната граница на Гърция с Турция в опит да се попречи на притока на имигранти.

Това е отрязък от турско-гръцката граница, който не е защитен от Марица, бързотечаща през зимата и пролетта река, която формира естествена бариера за имигрантите и бежанците. Предложената стена беше критикувана от правозащитните организации, които се безпокоят, че ще принуди имигрантите и търсещите убежище да предприемат по-опасен маршрут през реката. В близкото село Неа Виса обаче граничната стена е силно подкрепяна. „Много хора идват в нашето село. Вчера сутринта в селото ни влязоха 20-30 имигранти,“ казва Георгиос Параскеваидис, собственик на цех за селскостопанска техника. „В селото ни има много старци. Майка ми е на 82 години, а в къщата й пристигат хора да просят храна или да молят мобилните им телефони да бъдат заредени. Тя се плаши.“

Около 200 граничари от Фронтекс (Агенцията за външните граници на ЕС) провеждат съвместни патрули с гръцката полиция в нивите с аспержи и памук от тази част на границата с Турция. „Това е районът, където бе най-големият натиск миналата година. Задържахме 36 хиляди души през 2010 г. Броят на преминаванията от тук сега намалява“, казва Георгиос Турнакис, гръцки полицай. Гръцката полиция и Фронтекс нямат право да връщат имигрантите, щом веднъж са пресекли границата, а Турция не е много стимулирана да задържа имигрантите на своя територия. Засега Турция отказва да подпише цялостно споразумение за реадмисия с ЕС или Гърция, за да приема нелегалните имигранти, преминали през територията й в Гърция.

Нируаис, избягал от талибаните в Афганистан заедно с жена си и трите си деца миналата година, е платил на трафиканти няколко хиляди евро, за да го отведат в ЕС. „Вървяхме девет часа до границата с Гърция“, казва той. „Каналджиите ни качиха в гумени лодки и ни пуснаха по река Марица. Много от нас бяха на лодката, а тя пропускаше вода. Бяхме късметлии да се доберем до отсрещния бряг.“

Едночасово пътуване от село Неа Виса е достатъчно доказателство за имигрантите, пресичащи Марица. Кристос, фермер, който притежава няколко ниви по крайбрежието на реката, ни превежда по някои от маршрутите, използвани от имигрантите. Празни бутилки, дрехи и други боклуци са изхвърлени по пътеките, добре отъпкани под краката на хиляди имигранти. На речния бряг виждаме най-малко десет спукани гумени лодки. Имигрантите и бежанците често пукат лодките, в случай че полицията се опита да ги върне обратно по реката в Турция.

Стотици имигранти са загинали при отчаяния си опит да стигнат в Европа. Някои са се удавили. Някои са замръзнали до смърт през зимата. Други са били убити при експлозии, докато пресичали минните полета, следствие от минал конфликт между Гърция и Турция. Броят на загиналите имигранти е толкова голям, че няколко мюсюлмански гробища в близките градове отказват да погребват нови покойници.

За десетките хиляди късметлии, успели да влязат в Гърция, животът е труден. Някои семейства спят в парковете или в неизползвани влакови вагони, търсейки храна в контейнерите за смет. Когато пристигнах, за да видя една от многото социални кухни, ръководени от църкви в Атина, гладни имигранти се мъчеха да заемат място на дългата опашка за храна. В отчаянието си да напусне Атина Нируаис е платил 1000 евро, получени от продажбата на дома му в Афганистан, на трафикант, за да отведе семейството му в Италия. Те се качили на дървен кораб на път за Италия в началото на тази година. На 16 януари корабът „Хасан Реис“ потънал край Корфу, а 22-ма от 263-мата му пътници, всички афганци, се удавили.

Нируаис мисли, че сега е почти невъзможно да напусне Гърция и да осигури нов живот за семейството си. „Мисля, че сбърках, когато избягах от Афганистан. По-добре смърт от талибаните отколкото този живот. Всичко, което исках, беше образование за децата ми. Тук обаче те дори не могат да посещават училище. Губим надежда.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.