С диплома от “Харвард” – в училище в Бусманци… Евгения Пеева: Без промяна България ще изостава

Децата са в “капан на ниските очаквания”, казва ръководителката на програмата “Заедно в час”

Евгения Пеева. Снимка: „Заедно в час“

Евгения Пеева е завършила Американския колеж в София и прочутия университет “Харвард” в САЩ. Дипломата от него осигурява осигурява високоплатена и престижна работа. Евгения работила няколко години в голяма международна компания, но се върнала в България да става …учител. Не, по-точно тя е ръководител на проекта „Заедно в час„, по който млади специалисти като нея, завършили университети по света или у нас, се обучават и стават учители за 2 години в “изоставащи” училища в България. Целта е  по този начин да се “инжектира” образованието със свежа кръв от квалифицирани хора. Както е известно средната възраст на учителите в България е висока (едва 3,4% са под 30 години, а 0,5% – под 25 години), а учителската професия се маргинализира поради ниско заплащане. Програмата “Заедно в час”, осигурява за тия две години на младите учители жилище в съответния град в страната, и допълнително заплащане за извънкласни занимания. Иначе те получават заплата като учители в държавните училища. Няколко българи с дипломи от престижни университети по света започват тази година да учителстват в училища в провинцията.
България показва рязко снижаване на резултатите по математика при международни оценявания TIMSS и PISA. Българските ученици се нареждат след тези от Сърбия, Турция, Румъния и далеч след тези от Унгария. По-малко от половината 15-годишни ученици в България успяват да достигнат определения от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) критичен праг на грамотност при четене и математически способности
Тези 2 години учителстване на младите хора, са своеобразна служба на родината, след което те могат да се хвърлят да правят кариера в областите, в които са завършили. Проучвания на Запад сочат, че от нивото и качествата на учителите зависи дори съдбата на учениците им. При добър учител, средното заплащане на учениците му в следващите 20 години от живота им е по-високо, показват изследвания в САЩ (виж повече тук).
Партньори на програмата “Заедно в час”, на която е ръководител Евгения, са топ университетите на САЩ “Харвард”, “Принстън”, “Станфорд” и “Колумбия”. Но тя не се отнася само до завършилите в Америка. Всякакви млади хора, завършили и в България, могат да се включат в проекта “Заедно в час”.

– Вие сте завършили “Харвард”. Какво е впечатлението ви за американската образователна система?

– Мисля, че университетското образование в Америка е невероятно. То може да не помага на американците да знаят, но ги учи да мислят. И ако един американец не може да ти каже къде е България, това не значи, че е тъп. По-скоро неговото образование е насочено в друга насока. В “Харвард” се научих да мисля повече, отколкото 12-те години, прекарани в българската образователна система.

– Как решихте да кандидатствате за този университет?

– Преди това мога да кажа, че съм била привилегирована, защото имах семейство, което държеше много на образованието. Бях приета в основно училище, което силно ме подготви, след това бях приета в Американския колеж в София. Никой от семейството ми не си е представял, че ще отида в САЩ. По-скоро в американския колеж ни насочиха, и аз не съм мислила за учене в “Харвард” много насериозно, но се подготвих внимателно за изпитите. След като ме приеха, реших да се възползвам.

– След завършването на подобен университет може би веднага сте усетили интерес от страна на различни компании?

– Всички се стремят да започнат работа на престижни места, в големи корпорации. Дори човек да няма нагласа да работи в корпорации, този натиск го кара, за да се докаже на самия себе си. И аз по същия начин постъпих, борих се доста, кандидатствах в големи компании. Аз започнах работа в международна консултантска компания, в брюкселския им офис. Занимавах се с консултиране на компании, работила съм с фармацевтични компании, телекомуникационни компании, основно със стратегически проекти, визиращи развитието им – къде да инвестират, какъв план на действие да предприемат.

– И после решихте да се върнете в България? Как се случи това?

– Работата беше много интензивна и много неща научих, но осъзнах, че не съм достатъчно удовлетворена, тя не беше толкова интересна, колкото очаквах и не виждах по-глобален смисъл от нея. Основният смисъл беше да се повиши печалбата на тези компании, но за мен това не беше удовлетворяващо, исках да се занимавам с нещо, което да помогне на повече хора да бъдат по-успешни и по-щастливи. И в същото време получих предложение от Фондация “Америка за България” . Открихме се взаимно, аз от няколко години се занимавам с доброволчески инициативи. И в процес на разговори ме поканиха да стартирам “Заедно в час”.

– А как събрахте екипа?

– Екипа го събрах, търсейки по различни канали успешни, млади талантливи хора. Всъщност целта не беше да бъдат млади, но така се стекоха обстоятелства. Средната възраст е 28 години, девет човека сме. Един от хората е от международната мрежа, Другите сме завършили в чужбина, “Харвард”, “Йейл”, някои са завършили Софийския университет, с доста разнообразен опит, както в корпоративния свят, така и в неправителствения сектор.

– Много ли са хората, които са решили да се върнат като вас?

– Виждам доста хора, които чрез нашата програма решават да се върнат в България, което ме обнадеждава. Това показва, че колкото и да сме скептични и вярваме, че хората само излизат навън. Може би това, което се иска, е да дадем смисъл на тяхното връщане. И мисля, че все повече се увеличават хората, за които не е достатъчно самите те да се развиват, важно е и тяхното обкръжение и тяхното общество да се развива.

Екипът на „Заедно в час“. Снимка: сайт на програмата

– Има ли кандидати по програмата?

– Имахме 400 кандидатури. Възнамеряваме да наемем около 35 учителя. Така че има висок интерес и селективност.

– В кои области на България ще бъдат обучавани учители?

– Търсихме доказателства за това, че има сериозна нужда от услугите ни. В момента имаме подадени заявки от училища от областите Монтана, Враца, София, Пазарджик, Пловдив и Стара Загора.

– Какво мислите за това, че учителският труд не е сред най-високо заплатените у нас?

– Ако професията не е уважавана и не е заплатена, няма как да очакваме най-качествените хора да бъдат привличани. Днес виждаме, че за много хора едва ли не последната опция е учителството. Трябва от една страна да подбираме внимателно учителите, но и да заплащаме техния труд, както подобава. Аз се надявам, че при сътрудничество с Министерството на образованието, това ще се случи. Ние не можем да осигурим повишение на заплатите, но можем да покажем, че това е важно.

– Към какво е насочен проектът “Заедно в час” – към децата, учителите?

– Целта е да улесни достъпа до качествено образование в България, като привлече и подготви млади и талантливи специалисти, българи, които имат желание да станат учители. Те трябва да имат желание да работят с деца, които често не постигат очакваното в училище. Не защото са глупави и не могат – те трябва да получават достатъчно подкрепа, да имат мотивация и вяра, че могат да успяват.
Учителят, който успява да постигне високи резултати с деца, идващи от трудно обкръжение без мотивация, е лидер. В рамките на две години осигуряваме обучение и квалификацията “учител”, за да бъдат кандидатите възможно най-добри професионалисти и лидери. Сътрудничим си със Софийския университет, който помага да адаптираме международно утвърден подход за подготовка на учители, наречен “Преподавай като лидер”. Затова не се стараем да привличаме хора с педагогическа правоспособност, а по-скоро хора, за които има възможност да се развият професионално и да бъдат част от тази промяна за по-добро за децата.

– Децата, с които тези учители ще се занимават, от обикновени масови училища ли са? Задължително ли е да има нисък среден успех в тези училища, за да са част от проекта?

– Те са в традиционни държавни училища. Приоритет на организацията е да се насочва към училища, които не показват достатъчно добър успех или има тенденция от отпадане. Честно казано във всяко българско училище има деца, които не са мотивирани, които не се справят достатъчно добре, на които не се обръща допълнително внимание да могат да успяват. Вече сме получили от училища в страната над 60 заявки за учители от ”Заедно в час”. Има заявки от по-елитни, както и от по-масови училища. Ние приоритетно изпращаме кадри в училища, където явно има нужда от допълнителна подкрепа, там въздействието може да бъде най-ценно. Знаем, че в т. нар. по-елитни училища повечето деца са достатъчно мотивирани, вярват в себе си, готови са да отидат в университет. Докато в много училища децата са поставени в това, което наричаме “капан на ниските очаквания”. Те се срещат с липса на ангажимент и мотивация от техните родители от учителите, които казват : ”Няма какво да се престараваш. Няма по-добре да справиш, няма какво да мислиш за университет”. Т. е. подава им се рамка, от която не могат да излязат. Има международни проучвания, които показват, че ако учителя не излезе и не каже: “Ти можеш много повече!”, ти наистина не можеш повече.

– На какво се дължи тази липса на поощряване, на внимание към учениците, мотивация?

– Ако питате учителите в днешното училище, ще ви кажат, че мотивацията на децата става всяка година по-ниска, че стават все по-мързеливи и по-незаинтересовани, това най-често чуваме. Лично според мен не е така. Ако това е нашето убеждение, накъде сме тръгнали като общество, като държава, като народ? Аз вярвам, че всеки човек има желание да се развива, да успява и да бъде става щастлив, защото, ако не се развива, няма как да бъде щастлив. И тук е много ключова ролята на училището, наред със семейството, разбира се, но е вярно, че много родители попадат в тежка ситуация, в която повече се грижат да осигуряват насъщното, отколкото имат възможност да подкрепят децата да се развиват и да бъдат успешни в обществото. Затова учителят е основният фактор.

– “Заедно в час” е част от международната мрежа “Тeach for all”. Какво представлява тя и как се създава у нас?

– В България тя започва да действа официално преди три години, 2007 година, благодарение на по-старите партньори в мрежата – американската организация “Teach for America” с британската “Teach first UK”. В Америка преди 20 години се създава идеята, че талантливите хора трябва да влязат в училищата, за да помогнат на децата с най-ограничени шансове в живота. След като моделът работи 20 години, днес има хиляди млади специалисти, завършили университети като “Харвард”, “Принстън”, “Йейл”. С времето и двете организации получават все повече запитвания има ли начин да споделят опита си, да създадат такива организации в други страни. Затова изпълнителните им директори решават да създадат международна организация. Нови организации могат да станат партньори при няколко условия. Първото е да се прави селекция на талантливи специалисти от много сфери, да се работи на места, където има най-голямо въздействие, където децата не получават равни възможности за образование. Трето – да сформират общност, която да работи за елиминиране на неравенството при достъпа до качествено образование. Четвъртото изискване е и да сме независими, да имаме източник на финансова подкрепа.

– Откъде идва финансовата подкрепа за проекта?

– Във всяка държава е различно. При нас фондация “Америка за България” е основният донор. По тяхна инициатива имахме възможност да създадем тази организация. Надяваме се да привлечем подкрепа и от корпоративни партньори и от администрацията в един момент. Във Великобритания например повече от финансирането на организацията идва от правителството, което страшно подкрепя тази инициатива. Те дори изискват тя да се уголемява все повече.

– Кои проблеми в образованието бихте посочили като основни?

– По-малко от две трети от децата завършват гимназиалното си образование. Над 30 % от населението ни се готви единствено за нискоквалифициран труд. Това означава, че ние просто продължаваме да бъдем последни в ЕС по квалификация на работната ръка. Ние не полагаме достатъчно грижи. Как очакваме нашата икономика да напредва, да се развива, да бъде икономика на знанието?

– У нас се говори много за възможността да се осигури интеграцията на ромите чрез образование. Има ли подобна насоченост вашият проект?

– Стараем се училищата, в които работим, да са от смесени общности. Смятаме, че когато учениците от различни общности са заедно, виждат, че всяко дете може да успее, независимо къде е родено и какви са родителите му и че това ще спомогне за интеграцията му.

– Повечето хора смятат, че политическите обещание не се изпълняват. Какви са признаците, че предстои промяна, започната от сегашното образователно министерство?

– Ами първият е, че в момента се работи по новия закон, за който се търси доста широк обществен консенсус, министерството се старае да получи обратна връзка. Вторият знак е, че виждаме нови модели, приемственост и желание за подкрепа. Нашата система има доста бюрократични, регулаторни грешки. Предизвикателството е как да бъдат елиминирани най-бързо. Има административни изисквания, които не помагат за повишаване на качеството на работата в училището и не гарантират, че образованието ще е качествено за всички. Често инспектирането следи формални критерии, а не дали учителите са ангажирани, дали учениците напредват от  А до точка Б…

– А защо толкова дълго време не е имало промяна по отношение на това?

– Не мисля, че мога да ви отговоря на този въпрос. Ако можех…(усмихва се). Честно казано, още не виждам достатъчно ангажираност от страна на цялото общество по проблемите за образованието. Не може ние да очакваме, че нещо ще се промени, ако хората не се променят, а те са променят вследствие на образованието. Те стават по-добри, по-способни, когато образованието работи в тяхна подкрепа, а днес това не го виждаме. Самата аз си задавам въпроса и защо медии и обществени личности не обръщат внимание на образованието. Ако не направим промяна бързо, и съществена, мисля че още дълго време страната ни ще бъде на задна позиция.

БългарияИнтервю