Иде ли краят на ислямизма със смъртта на Бин Ладен?

в. Монд

Кончината на Осама бин Ладен бележи третия етап в унищожаването на ислямизма като политически проект в мюсюлманския свят. Първи етап: юни 2009 г. Пред смаяния поглед на света милиони иранки и иранци излизат на улицата с риск за живота си, за да настояват гласът им да бъде взет под внимание, да възразят срещу масовите измами по време на президентските избори и да оспорят легитимността на режима на моллите.

Митът за ислямската революция, според който в мюсюлманския свят „изборът на народа това е ислямизмът“, рухва под съчетаното въздействие на реалността с упражняваната от моллите власт и устрема на иранската младеж към демокрация.

Втори етап: Арабската пролет. Мнозина наблюдатели и световни политици живееха с убеждението, че желанието за раболепие е заложено у арабските народи и мислеха, че ислямизмът е единствената алтернатива на утвърдената авторитарна власт, докато туниската, а после и египетската младеж не разрушиха тези митове, сваляйки авторитарните си управници чрез народни движения, организирани около исканията за социална справедливост и демокрация.

Макар извършващите се политически трансформации да имат несигурен изход и в някои случаи да са подложени на кървави репресии, едно до момента е сигурно – разклащането на диктатурите не води до ислямизъм. Трети етап: Смъртта на Осама бин Ладен. Обезглавяването на Ал Каида от американски командос в сърцето на Пакистан изпраща ясно послание – силата е на страната на свободния свят, а не на ислямизма.

Зрелищните картини от атентатите от 11 септември бяха демонстрация на известна мощ и накараха хората да мислят, че балансът на силите се е изместил в полза на джихадистите, най-вече в мюсюлманския свят, където те бяха посрещнати с множество прояви на радост.
Извършената в неделя операция нанесе фатален удар върху притегателната сила на ислямисткия тероризъм, показвайки, че колкото и време да е нужно, тези лидери, пропити с омраза към Запада, обезумели от антисемитизъм и ненавист към жените, ще бъдат или арестувани, или убити, ако откажат да се предадат на правосъдието.

За онези, които се питат каква е ползата от войната в Афганистан и присъствието на френски и международни войски в страната или които настояват за изтеглянето им всеки път, когато войник падне в сражение, лишаването на Бин Ладен от възможността да вреди повече е красноречив отговор.

Всъщност сега благодарение на силата на решителността военната и политическа победа в продължителната борба срещу тероризма и срещу ислямизма вече е по-забележима.
И все пак да гледаме трезво. Тероризмът и ислямизмът не са напълно унищожени, както показва и подкрепата за Ал Каида, изразена чрез пакистанските демонстрации, от палестинската организация Хамас и от египетските „Мюсюлмански братя“.

ЧЕТВЪРТИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕТАП

За да бъда победата окончателна, в борбата срещу ислямизма трябва да има и четвърти етап – този, за който настояват арабските революции: успешният преход към демокрация.

Ако първите два етапа в ликвидирането на ислямизма бяха дело единствено на мюсюлманските и арабските младежи, ако третият етап дължим на американското военно упорство, то на нас гражданските общества, политически лидери и ангажирани граждани, се пада задачата да осъществим четвъртия етап с гражданските общества от арабския и мюсюлманския свят.

Отново свързвани със силата и защитата, демократическите ценности, към които се стремят арабските революционери, ще бъдат още по-желани в бъдеще. Оръжие на тази политическа епоха, която – ако сме изцяло ангажирани с тази кауза – може да се окаже епохата на поражението на ислямизма, ще е т.нар. „мека сила“.

Досега Франция и Европа бяха съвсем слабо или зле представени в тази борба. Затова е още по-необходимо да сме на висотата на политическите залози на времето и на очакванията към нас.

Нека се вслушваме в арабските демократи и да им окажем, както те искат, пълна подкрепа – при необходимост военна (както сега в Либия и Сирия), а политическа – постоянно.Политическата и окончателна победа над ислямизма днес е на една ръка разстояние.

По БТА

*Бенжамен Абтан е генерален секретар на Европейското антирасистко гражданско движение и бивш съветник на Бернар Кушнер по въпросите на гражданското общество.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.