Осама отново обединява и разделя САЩ и Европа

Ройтерс

Спипахме го! Първа страница на таблоида „Ню Йорк пост“ от 2 май

Когато хората на Осама бин Ладен разбиха пътнически самолети в Световния търговски център в Ню Йорк преди 10 години, те предизвикаха изблик на солидарност в Европа, който беше уловен в заглавието на един френски вестник: „Днес всички ние сме американци“.

Това не продължи дълго. Последва едно десетилетие на войни, което обтегна отношенията между старите съюзници. Малцина в Париж ще забравят американските подигравки за „тъпчещите се със сирене маймуни, развяващи бели знамена“. А сега убийството на Бин Ладен – невъоръжен, в ръцете на американски войници, породи нова вълна от контрастиращи емоционални реакции от двете страни на Атлантическия океан.

Ликуващи американци се стекоха на „Таймс скуеър“, скандирайки „САЩ! САЩ! САЩ!“ и изкупиха по интернет тениските с надписи „Пипнахме го“ и „Хей, Осама, предай на Хитлер едно „Здрасти“ от нас!“.

Европейците, които също бяха нападани от Ал Каида, изразиха задоволството си по-сдържано, макар че заглавията в някои таблоиди, като „Бин Труп“ и подобни, звучат не по-малко триумфално от тези в САЩ. И най-важното – немалко хора поставиха под въпрос моралната обосновка на убийството и риска от актове на отмъщение от страна на Ал Каида.

Това отношение направо вбеси много американци.

Когато британецът Тони Меткалф, главен редактор на вестниците „Метро“ в САЩ, публикува в Ройтерс материал за неодобрението от европейците на това, което един бивш германски канцлер определи като нарушение на международното право, той е бил сигурен, че това ще предизвика реакции.

В сряда той написа в блога си: „На фона на празненствата в САЩ в неделя вечерта, възраженията във Франция, Германия, Испания и отчасти във Великобритания не са изненада за никого и пасват идеално на представата на много американци за европейците като. . . ами тъпчещи се със сирене маймуни с бели знамена“.

Един поглед на коментарите под статията на Меткалф на сайта на „Метро“ показва почти единодушното отношение на американските читатели към европейските критики. „Арогантни, самодоволни, безрасъдни и неблагодарни хора“, пише „Лиса Си“ в един от по-малко злобните коментари.

ОБЩИ ЦЕННОСТИ, РАЗЛИЧЕН СВЕТОГЛЕД

Меткалф невъзмутимо продължава да обяснява в редакторския блог как европейците се възхищават на отдадеността на американците към общите демократични ценности и върховенството на закона, но са неспокойни, защото американската политика, особено тази към мюсюлманския свят, рискува да наруши тези ценности и да създаде проблеми в бъдеще.

„Демократичните държави не екзекутират хора, без преди това да ги изправят пред съда“, пише той. „Ако заобиколите този процес, тогава вие не сте по-добри от терористите“. „Това звучи ли ви крайно? Трябва ли аз, европеецът, да бъда изпратен отвъд океана с подигравки? Може би мислите, че трябва. Но аз се противопоставям на вашата логика“.

Отвъд океана американците, които живеят в Европа, също са наясно с пропастта между гледните точки. Бърнард Уорнър, предприемач, занимаващ се със социални медии и журналист на свободна практика в Рим, твърди, че европейските му приятели са сравнили гледката на „американците, които танцуват по улиците по случай смъртта на някой друг“ със сцените на ликуващи хора в Близкия изток след атентатите от 11 септември, които предизвикаха гневни реакции в Съединените щати.

„Имам роднини и приятели у дома, които са в еуфория, както и роднини и приятели в Европа, които не разбират тази еуфория“, казва Уорнър. „Това е нещо, което европейците наистина не могат да възприемат […] Те се чувстват отвратени“. Калифорниецът Даниел Лирол, който работи в Испания за неправителствена организация, казва: „Моите европейски приятели се отнасят много цинично. Те не са съгласни с твърдението на Обама, че е била въздадена справедливост […] Чух, че хората са танцували по улиците и намирам това за прекалено“.

АМЕРИКАНЦИТЕ СА ОТ МАРС, ЕВРОПЕЙЦИТЕ – ОТ ВЕНЕРА

В Европа не липсват и коментари, които биха подхождали на американските медии. Припомняйки за атентатите от 2001 г. в САЩ и от 2005 г. в Лондон, най-продаваният британски вестник „Сън“ излезе със заглавие: „Бин Ладен невъоръжен – също както загиналите на 11 септември и 7 юли“. Сродният му вестник „Ню Йорк пост“ поднесе новината със заглавието: „Пипнахме го! Най-после отмъщение!“.

В най-продавания германски вестник „Билд“ коментаторът Йорг Куоос се обръща към критиците на канцлера Ангела Меркел, която приветства убийството на Бин Ладен, с думите: „Какъв шанс за спасение предоставиха убийците на Осама на хората в Световния търговски център, които бяха изпепелени, взривени или скочиха отчаяно от над сто етажа височина“.

В бизнесвестника „Ханделсблат“ редакторът Габор Щайнгарт пише: „Трябва ли да се радваме на смъртта на човешко същество? Краткият отговор е: не. Малко по-дългият отговор е: в този случай да, защото насилствената смърт на Осама бин Ладен носи надежда. Смъртта на един може да предотврати тази на мнозина“.

„Ние европейците се възхищаваме и се чувстваме засрамени от успеха на Америка. Един континент, който е равен по население и икономическа мощ на Съединените щати, не показа воля да защити себе си, ценностите си и напредъка си. Повечето европейци, тъй като германците не са единствени, отказват да приемат основните прозрения от тази вече десетгодишна борба срещу международния тероризъм: тази война не е като онези, за които знаем от учебниците по история“.

Въпросите в Европа контрастират с консенсуса в Съединените щати. Според някои това се дължи на различни разбирания за това какво ще донесе убийството на Бин Ладен в бъдеще. Други отдават това на дълбоко вкоренените културни различия. Според някои европейците, които обичайно презират афинитета на американците към смъртното наказание и са много по-нерелигиозни, освен това виждат света с много повече нюанси, отколкото американците, според които доброто се бори със злото, като някои от тях обявиха последното за свой враг след 11 септември.

Кореспондентът на британския седмичник „Икономист“ по европейските въпроси припомни в блога си една известна фраза от проучване от 2002 г., което подчертава колебанието на Европа да се включи във военните интервенции на САЩ след атентатите от 11 септември – „Американците са от Марс, европейците – от Венера“.

Авторът отбелязва контраста в реакциите на журналистите на новината за смъртта на Бин Ладен. „В Брюксел репортерите постоянно се опитваха да накарат говорителката на Европейската комисия да осъди нападението или като незаконно убийство, или като обида към позицията на Европа срещу смъртното наказание“.

„За разлика от тях, във Вашингтон много журналисти искаха съветникът по борбата с тероризма в Белия дом да пресъздаде с кинематографични подробности нападението в Аботабад […] Казано в прав текст, американците и европейците (или поне техните журналисти) все още живеят на различни планети“.

СТРАХ ОТ НАПАДЕНИЯ

В Рим журналистът Бърнард Уорнър твърди, че разбира колко е важно за американците това, че са „взели скалпа“ на Бин Ладен след години на безсилие. „За американците е важно чувството, че са си свършили работата“, отбелязва той. От друга страна „европейците разбират добре, че нещата далеч не са толкова прости“.

Хал Гарднър, преподавател по международна политика в Американския университет в Париж, твърди, че основната разлика не е в антипатията към Бин Ладен – тя е споделена – а в това колко различно изглежда бъдещето, гледано от „Таймс скуеър“ и „Шан-з-Елизе“. „Често се забравя, че французите първи подкрепиха Съединените щати в Съвета за сигурност на ООН, за да започнат военните действия срещу Афганистан след наредените от Бин Ладен атентати на 11 септември 2001 г.“, припомня Гарднър. „Френският вестник „Монд“ обяви: „Днес всички ние сме американци““.

„Почти 10 години по-късно французите, също като американците, са успокоени, ако не и екзалтирани от новината, че Бин Ладен най-сетне е убит. И все пак разликата е в общия песимизъм, с който е просмукана Франция. Французите не вярват, че смъртта на Бин Ладен ще […] доведе до края на глобалната война срещу тероризма“. „Те се страхуват от нови заговори и нападения, като това в Маракеш от миналата седмица, при което бяха убити френски граждани и от реалната опасност последователите на Бин Ладен да планират нов голям атентат“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.