Мръсни думи и „модерна литература“

Цинизмите не правят един автор привлекателен, а показват, че е инфантилен и повреден

Някои „модерни литературни текстове“ не се различават много от тези надписи. Снимка: Комитата, блог

Винаги съм се пазела от мръсните думи в текстовете си, защото българската школа, която блести единствено с употребата им, ми се е струвала много евтина и… как да кажа… пернишка. Като няма с какво да направиш впечатление, слагай на килограми във всяко изречение „путки”, „курове” и „ебане”, вмъкни измежду тях някое по-чуждоземско слово като „промискуитет” или „софистицираност”, измисли си един неологизъм като „некуроиздевателствайте” (не знам чие е авторството, но благодарности на един мой приятел, че ме запозна с този лексикален бисер) и ето ти го пост-постмодерния текст готов. Бляк!
И какво искаш да ми кажеш с цялата тази супа от полови органи и секрети? Нищо, естествено. Важното е да те забележат. Като похитител на две касиерки в сливенска банка. Аз сега ще сготвя подобна манджа, но ще поискам да кажа нещо.

Първата си мръсна дума научих на около пет-шест години пред блока. Каза ми я едно по-голямо момче. Нарисува ми в прахта с пръст нещо като продълговато листо от фикус, разполови го открай до край по дължина с една права линия и заяви: „Това се нарича путка.” Същото нещо до тогава майка ми наричаше „дупето отпред”: „Измий си дупето отпред и дупето отзад”. Предпочитам да го беше нарекла с истинското му име, но тя е непокварена от латинския език и сигурно е смятала, че дете на пет-шест години не може да има вагина, а „дупе отпред”. Сега се изказва доста по-смело по половите въпроси, но тогава не беше така. Пък и най-мръсното нещо, което даваха по телевизията по онова време, беше целувка и гола цица. На целувките ме оставяха да гледам, но за голата цица ме пращаха в стаята ми да си лягам. Къде ти поводи да говорим направо, докато съм още без окосмяване, мензис и сутиен и преди да се появи заплахата от нежелана тинейджърска бременност?

Малко пуританското ми от лексикална гледна точка възпитание в годините на младежкия бунт бе отречено с появата на доста мръсна уста. В първите години, в които започнах да правя секс, умирах да говоря мръсни думи в леглото. Това ми даваше някакво усещане, че си правя каквото си искам и не е нужно да спазвам никакво словесно приличие, както винаги се е изисквало вкъщи.

После го израснах и до 30-годишния си рожден ден вече твърдо бях минала на „вагина” и „пенис” вместо римата на будка с „п” и старата славянска дума за петел. А формулата „хикс-игрек-и-кратко” винаги ми е звучала противно. „Путка” вече употребявам само като дефиниция на един особен вид мъжки характер, а кур – може би единствено в идиома „кура му Янко”. Мисля, че някъде на около 23-24 години сама стигнах до „член сплескан” и „бай член” и думите, които в народното съзнание са на мястото на „член” отдавна са изчезнали от речника ми.

„Ебане” продължавам да харесвам и досега като лексикална единица. Защото има конкретно значение, което не се припокрива изцяло нито с „правя секс”, нито с „правя любов”, да не говорим за „съвокуплявам се” или „копулирам се”, които са си направо по „Дискавъри Чанъл“. Тя е някъде в синонимното гнездо „трещя, набримчвам, изтрясквам, изпецквам, клатя” – схванахте ми мисълта. Да не говорим за по-метафоричните й деривати като „ебаваш ли се?”, „е, ся си еба майката!”, „ти си еба си и непроходимия дис!” и „еба ли му майката?”. Както и паразитното „да го еба”, което си е почти като „нали” в края на всяко просто изречение в рамките на сложното съставно. Спомням си, че вкъщи в тинейджърските ми години това действие винаги са го наричали „правене на секс”, нищо друго.

Някои „модерни литературни текстове“ не се различават много от тези надписи. Снимка: Комитата, блог

Семейното възпитание ме е спасило от болно пленяване от мръсните думи. Не съм се изчекнала в копролалия като доста пост-постмодерни български текстописци. (Трудно ми е да ги нарека творци, защото за мен това е свята дума и я раздавам рядко.) И изпитвам искрена надменност към очарованието на мръсните думи и властта им над някакви псевдоинтелектуалци с претенции.

Подозирам, че след като нещо като обилност на цинизми и фокусиране върху половата тематика може да направи един текст привлекателен, то значи за хората, които го пишат и четат, сексът е някаква много голяма работа. Нещо рядко и екзотично. Нещо тайно и срамно, обвито в табута и вина. За мен сексът е като яденето и дишането на чист въздух – приятно, насъщно, красиво, жизнеутвърждаващо, човеколюбиво, напълно естествено. Може да бъде дори изкуство. Може да е тайнство. Но никакъв срам и грях не бера покрай секса, който правя, дори покрай провалите.

Не виждам защо секс между съгласни хора, завършил с хубави оргазми, може да бъде повод за някакви лоши чувства. Няма храна или чист въздух, които да ме настройват така, а за мен те са в един смислов ареал.

Цял живот се чудя как това, което създава нещо толкова обществено акламирано като децата, което носи най-приятните телесни изживявания, може да бъде така обвито в мистерии, обиди, надмощия, притеснения, обвинения и нездрави възбуди. Как може да не наричаме вагината си вагина, а да я шибаме с думи като „путка” и това да ни носи виновно удоволствие? Вагина е неутрална дума, като панкреас, бъбрек, ректум, хилус и вена кава. Просто анатомична подробност. Аз така разглеждам своята. Същото важи и за пенис. Какъв кик получаваш, като наричаш пениса си „кур”?

Познавах навремето една жена, учителка, от която много се възхищавах. Тя бе написала труд за половото възпитание на деца в предучилищна възраст. Дипломиран педагог, чел, образован, спокоен и уравновесен човек, също така и майка. Твърдеше, че на децата още преди първи клас трябва да им се обясни, че имат пениси и вагини, с които след достигане на полова зрялост започват да правят секс, а той е естествен, нормален и приятен и от него се раждат бебета, което е още по-прекрасно. За да се избегне риска да научат първо мръсните думи и това да им създаде нездраво отношение към половата им система и половите им функции. Трябва да бъдат научени от най-невръстни години, че имат сексуални органи, точно както имат дихателни, отделителни и кръвоснабдявщи. Че не бива вагината им да бъде наричана „дупето отпред”, „котето”, „мидата” или там каквато друга лигава глупост се сетите, а просто вагина. Както сърцето е само сърце. Бъбрекът е само бъбрек. Нищо друго.

След всичко това, което ви написах по-горе, само си представете хората, в чиито текстове има по 16 путки, 19 кура и 14 ебанета на абзац. Представете си отношението им към секса и половата им система, процеса, в който са добили това отношение и преценете: дали текстовете им са много „куул” или става въпрос за обикновени повредени инфантилни дегенерати?

PS: Пичове, вие, които ми препубликувате текстовете от блога безплатно, преди да сте ми платили текстовете, които писах специално за вас и за които обещахте, че ще ми платите – платете ми. Щото, ако не го направите, за вас специално всякакво препубликуване ще бъде забранено. Разбрахме се, че въпросът е принципен и не съм ви опряла до парите. Просто с блогърите никой не бива да се ебава. Чакам ви вече доста време от чисто изследователски интерес.

С малки съкращения от блога „Сладък живот. Виж целият текст тук.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.