Доц. Георги Лозанов: В България няма медийна свобода, има икономическа зависимост

Разговор с медийния есперт и председател на Съвета за електронни медии

Красимира Георгиева

Доц. Георги Лозанов. Снимка: от тв екрана

– Доц. Лозанов, днес е Денят на радиото и телевизията в България. Отбелязва ли се той по някакъв начин?

– Самата дата 7 май е спорна. Тя е свързана със стария съветски стремеж да са първи във всичко, което водеше на моменти до малко комедийни ситуации и преиначаване на историята. Съвсем не е сигурно, че Александър С. Попов е открил пръв радиото, което се използва като основание за този празник, тоест в него има малко повече идеология, отколкото обективна история в избора на датата, но това не е толкова важно. Добре е да има професионален празник за радиото и телевизията. Това са медии, като всички останали, които живеят в много ускорено време. Всеки ден тече поток от новини и те имат малко време да се самооогледат и да се замислят за себе си.

Според мен, хубавото на тези празници е да бъде изпълнена една равносметка за това как се движат процесите в медиите. Интересното е, че през предишните години на прехода имаше по-малко интерес, тази година, като че ли повече от обикновено се акцентира на този празник, което показва, че медиите имат нужда от това самооглеждане и от този разговор за тях самите. Медиите сами да се погледнат в собствените си екрани и очи. Празникът е повод за един разговор за медиите.

– Българските телевизии и радия адекватни ли са на съвременния свят?

– В българските медии през последните 20 години има едно изключително развитие и по посока на професионализация – изключително и по посока на въвеждането на основни стандарти. Неадекватността на радиото и телевизията в известен план, която не е толкова българска, идва от новите технологии, които поставят понятието за традиционни медии под въпрос, макар че ние се развиваме по-бавно от много други европейски държави и особено Америка. Традиционните медии са на прага, когато трябва да извършат нещо много радикално със себе си, да почнат да сменят своите подходи, включително и начините си на разпространяване и на комуникация. Ако това най-напред се отразява на вестниците, сега и останалите са поставени пред това изпитание да търсят нов модел, ако щете и ново име за себе си. Разбира се, това не става лесно и предполагам, че ще бъде въпрос на десетилетия, но трябва да се тръгне по този път.

Нашите вестници макар и бавно и трудно се изправят пред този проблем и почват да търсят нови изходи. Все още има една носталгия към старата хартиена епоха, но това е неизбежно. В електронните медии този технологичен скок ще дойде от цифровизацията. Известно е, че у нас се забави доста този процес от обективни обстоятелства. Цифровизацията е въпрос на пари, а у нас по време на криза беше трудно този ресурс да се генерира. Забавянето дойде до голяма степен от това. Цифровизацията се отразява и на съдържанието на медиите.

– Независими ли са българските медии?

– Що се отнася до независимостта и свободата на медиите оценката от гледна точка на външните организации, за съжаление, има една крива, от която не можем да излезем още. Тя слага България в тези класации в по-ниските редове. Този процес започна по времето на Тройната коалиция, както се вижда и от самите класации, както се вижда и от излезлия в „Уикилийкс” доклад на американската посланичка от 2009 година. Той говори за това, че в България няма медийна свобода, че има икономическа зависимост.

Има и други класации, като тези на „Репортери без граници”, които показаха това движение надолу. Този процес е започнал по времето на Тройната коалиция, преди това имаше относителна устойчивост на свободата на словото, като че ли. Това се свързва с това, че се променя въобще представата за начина, по който трябва да се защитава независимостта на медиите. В началото на прехода, през първите десетилетия, свързвахме свободата на словото и нейната защита преди всичко с граждански процес и предпазване от политически натиск и от държавата.

Сега все повече, включително и в тези изследвания, които се правят от външна гледна точка от чуждестранни наблюдатели за България и за медиите, се вижда, че проблемът на свободата на словото е все повече икономически и все по-малко граждански и политически. Но не там е акцентът. Трябва да се търси икономически път, по който да се гарантира независимостта на медиите. В България това е трудно. Нужни са икономически гаранции за независимостта.

При нас това е сложен въпрос, защото самата медийна среда е много разширена, което е хубаво, но тя много трудно може да се издържа от традиционните форми на собственото си възпроизводство – рекламата, разпространението и продажните цени. Влизат и много капитали, които влияят по един или друг начин на медиите. Затова икономическата защита на свободата на словото е свързана с две неща, които са известни. Едното е реална прозрачност на собствеността на медиите, а не само по документи.

И второто е прагове на концентрация на тази собственост, за да не може да се влиза в монополни или някакви парамонополни позиции. Много пъти съм давал пример, как това се отразява на свободата на словото. Въпросът е, че когато един журналист, а добрият журналист е винаги пред уволнение, един добър журналист го уволнят от една медия, когато похлопа на съседната врата, на съседната медия да не отвори там пак същия собственик макар и с друго лице. За това тия прагове на концентрация са много важни. Аз виждам в тази посока защитата на медиите. Аз бях инициатор да започне да се работи нов закон за електронните медии, в който тези теми – прозрачността на собствеността и праговете на концентрация да бъдат водещи.

– Как са се променили българските телевизионери и радио водещи през годините?

– При водещите много цялостно се е сменил моделът. Умберто Еко прави едно разграничение, че в предишния период е имало телевизия на говорителите, а днес телевизия на водещите. Това най-малкото означава, че има много по-голямо право на индивидуална свобода, на импровизация в ефира и от това зависи мястото му в професионалната среда. Професията на водещия в някаква степен се е отдалечила от журналистиката и се доближила до артистичните професии, свързани с импровизация, с бърза мисъл, с остроумие. В това отношение даже има една носталгия към старите традиционни социалистически коментатори, които са по-скоро част от музея на историята на медиите. Има едно приближаване на водещия, включително и на публицистиката, и на информационните и журналистическите предавания към шоуто. Това до голяма степен започна да определя поведението на водещия.

– Не е ли пренаселен българският радио и телевизионен ефир?

– Не бива този въпрос да се решава административно на някакво бюро или в някакъв кабинет. Развитието на медиите е според възможностите и желанието на пазара и бизнеса, а и на хората да слушат. Всичко, което може да се появи, стига да отговаря на регламентите на закона никой не може и не бива да го спира. Единственото, което трябва да се направи е в закона, действително да има такива условия, които да гарантират, че медиите ще бъдат независими и ще изпълняват своите професионални ангажименти, а няма да са механизми за рекет, или форма на продажба на влияние.

– Как интернет влияе на радиото и телевизията? Заплаха ли е за тях, може ли да ги измести?

– Засега прякото отражение на интернет е върху вестниците, но и върху радиото и телевизията предстои. В един следващ етап ролята на зрителя и слушателя, именно благодарение на тази технология и комуникативен интелект ще стане съвсем различна. Зрителите и слушателите ще диктуват до голяма степен програмното съдържание. Идеята, която сега имаме за програма, която някой друг нарежда, а ти само си неин пасивен консуматор все повече ще изчезва и това ще е част от твоята собствена информационна вселена, която ти сам ще си подреждаш и радиото и телевизията ще участват в тази твоя персонална информационна система. Ще се загуби класическата идея за масмедия, която през 60-те години, когато този празник е започнал да се чества, е имало.

Масмедията, като някаква мощна институция за влияние върху хората, а сега самите хора до голяма степен ще са централните фигури в комуникацията. Например, започна блогърската журналистика – журналистика, която се прави от читателите и слушателите, тя няма как по обратен ред да не започне да влияе и върху професионалната журналистика. По този път ще започне тази промяна на медийната среда. Аз съм сигурен, че интернет е механизъм, който силно демотивира процесите.

Там има един режим на свобода, който е много по-голям, отколкото на журналистите в традиционната медия, но тъй като това е общо пространство и това са скачени съдове, постепенно ще се прелее свобода и към традиционните медия, за да може тя да оцелее, ще трябва да влезе в този нов режим на свобода и на близост в комуникацията до зрителите и слушателите.

Традиционната медия и блогърите ще започнат взаимно да се съобразяват, а това ще се отрази на гражданската роля на журналистиката позитивно, защото и сега на територията на интернет се развиват граждански процеси. Много пъти там те са свързани с фалшиви каузи, с безотговорно говорене, но с развитието на годините ще се професионализира и тази сфера и ще се въведат стандарти. Интернет ще повлияе за много по-голяма освободеност на традиционната медия, така и традиционната медия по обратен ред ще внесе в интернет минавайки през него, както вече се случва, собствените си професионални стандарти и изисквания.

По Агенция Фокус

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.