Победният поход на фрегатата “Дръзки” и как Либия стана член на ЕС

Фрегатата „Дръзки“ в боен поход за освобождение на Либия. Снимка: Импакт прес груп

Следващите редове са памфлет, пародия, своеобразна метафора за днешна България от един автор – Павел Петов, който се нареди сред най-четените в e-vestnik само с един текст – „БГ чалга и гюбек в ЕС„. Текстът, който пуснахме на 3 части миналата година е прочетен общо близо 50 000 пъти само в e-vestnik, а е копиран и пръснат в десетки блогове и други сайтове.

Авторът не е журналист, а специалист по електроника, но го боли за деградацията на нравите и държавата, и това го кара да пише своеобразни анализи или памфлети, както в сегашния случай. Редакцията се надява читателят да не възприеме съвсем буквалистично текста и да реши, че е насочен срещу ромите. Той рисува картинка на самата България в момента.

Първо искам да пресека опитите за антиправителствени изказвания още в самото начало. Категорично смятам, че бойните заслуги на нашият флот особено в последните години са дълбоко подценявани. НАТО е организация която няма да допусне до себе си случайни съюзници. Доказателство за силата на нашата държава е единомислието на президента и премиера в тази посока, който по същество изразяват волята и желанията на българския народ за скорошно разрешаване на проблемите в Либия. След настъпилите събития в северна Африка ние като народ не може да стоим безучастни. С изпращането на „Дръзки” в териториалните води на Либия ние отново направихме нашия правилен цивилизационен избор.

Ден първи в териториалните води на Либия

“Дръзки” се приближава все по-близо до брега. Обстановката е изключително напрегната. Самолетите на съюзниците прелитат над кораба. Не трябва да бъде допуснат нито един плавателен съд, който би пренесъл каквото и да било, което може да подпомогне действията на армията на Кадафи срещу бунтовниците.

С риск да затъне в плитчините “Дръзки” доближава до брега. Стъмва се. На кораба е получена двойно шифрованото съобщение, подписано от президента и премиера едновременно.

Фаза едно на операцията започва.

Над 900 души изскачат от трюма и се спускат със специални пояси във водата. Поясите са произведени от изгорена изолация на кабели. Разработка на българския военно- промишлен комплекс по европейската програма – „Кабели срещу пари – не от Вторични суровини” (програмата е строго секретна). Странно е, че мъжете които плуват във водата, не носят никакви оръжия или други съоръжения.

Малко предистория

Важно е да се отбележи , че основната цел на НАТО е да прекъсне комуникациите на противника. Целите са военни, като радарни станции, военни обекти, електрическото захранване на Триполи и другите основни градове.

Въпреки огромните усилия на френските, британските и американските пилоти да целят само кабелите на електрическите далекопроводи (жиците), без да повалят стълбовете, това се оказва невъзможно. Идеята на Алианса е да спази точно резолюцията на ООН и да не разрушава инфраструктурата на страната. „Кабели може да прекъсвате, стълбовете трябва да останат здрави” е категорично бившето френско културно аташе в Либия, сега на почивка в Слънчев бряг.

Проблемът с бомбардирането се оказва доста сериозен, защото има и много цивилни жертви, което руши имиджа на съюзниците. Решение на този въпрос бе дадено още на събора в Златица, три дни след първите въздушни удари над Либия. На тайно съвещание в Перник, в клуб „Голф двойка е шестица за един по добър свят” – генералите от пакта се съгласиха с „Концепцията Златица”. В ръцете на президента, премиера и българския парламент стотици хиляди невинни либийски животи висяха на косъм. “Дръзки” замина.

Ден втори в териториалните води на Либия

Развиделява се. От 900-те мъже, слезли на либийския бряг, няма и следа. На “Дръзки” цари спокойствие и леко приповдигнат дух. Капитан първи ранг П.Ц., на 36 години, неосъждан и ерген, дава заповед да се монтират огромните далекогледи, преработени от „Военна и цивилна оптическа техника за гледане на щъркели и чайки” ООД, закупени от Илиянци в София единствено и само за северо-африканската мисия.
След успешния монтаж се изпраща шифрограма да София.

Ден трети в териториалните води на Либия

Шифрограма: 18.00 ч. – “Дръзки” до София: Другарю Президент, г-н Премиер, г-н Американски посланик, на крачка сме да разрешим конфликта в Либия без нито един изстрел. Очакваме огнените знаци да се появят по либийския бряг към 21.00 ч. българско време. В Триполи вече няма ток. Тъмно е. Очакваме и в другите либийски градове токът да изчезне. Митко, на Цура мъжът, който е близък на етървата на Ц.Ц. казва, че с тези акумулатори без ток военните им обекти щели да увехнат до 24 часа.
Да пратим ли кабелограма до американското посолство, или вие сами ще дадете тази на медиите? Подпис: Капитан на вахта М.Ц. малко осъждан, много женен – 39-годишен.

Привечер – ден трети в териториалните води на Либия

Шифрограма: 20.00 ч. – „Дръзки” до София: Другарю Президент, г-н Премиер, г-н Американски посланик, в Бенгази също вече нямат ток. От едни френски туристи, които арестувахме по погрешка, разбрахме че град Бенгази е на бунтовниците, т.е. на нашите хора. Тока не можем да го възстановим. Какво да правим? Дежурен по кухня – лейтенант М. М. ерген, осъждан за производство на царевични пръчици, пълни с марихуана и продажбата им в детските градини.

Бунтовници срещу Кадафи
Бунтовници край Бенгази ликуват. Снимка: ЕПА/БТА

Шифрограма: 20.15 ч. – от София до „Дръзки”: Ако трябва електричеството от облаците с гръмотевици да го сваляте, но в Бенгази трябва да има ток. Б.Б.

Шифрограма: 20.20 ч. – „Дръзки” до София: Другарю Президент, г-н Премиер, г-н Американски посланик, (строго секретно), ама в Либия не вали дъжд, защото е пустиня – следователно няма облаци и гръмотевици.

Шифрограма: 20.25 ч. – от София до „Дръзки”: Б.Б. иска да каже да балансирате ситуацията в района. На кораба има поне двама точни ловци от моята дружинка за стрелба по изчезващи животни. Г.П. – Гоце.

Два часа по късно целия либийски бряг е осветен в огньове. Виждат се хора които танцуват от радост. “Дръзки” изстрелва фойерверки от оръдието на предната палуба.
Просълзени либийски бунтовници, плачещи американски войници, хлипащи френски генерали и сватбено подпийнали британски офицери се качват на българския кораб.
„Вие успяхте, “Аллах е велик”, „Тенкю, София”, „Мерси, Друзки”, „ Чиърз” и т. н.

23.45 ч. Телемост “София – “Дръзки”, директно предаване за цял свят.
Като водещ в София застава главният готвач на предаването „Перфектната закуска”. Зала 1 на НДК е пълна с акредитираните журналисти от цял свят. “Дръзки” е окичен празнично. Има закачени няколко откраднати светофара от централни улици в Триполи, пране на либийска вдовица, леко упоена камила с изцъклен поглед и човек, който много прилича на Кадафи, но е овъргалян в суров петрол сорт “брент” и перушина. Само радистът на “Дръзки” е трезвен, но той си е въобразил, че е бременен и заради това не пие (човек никога не знае какво става по корабите при дълъг рейд).

23.55 ч. Токът в НДК спира.

00.25 ч. Захранването е възстановено. Някой е откраднал централния полилей на НДК който тежи около два тона, докато е нямало ток.

00.35 ч. Пресконференцията започва. На централно място за учудване на всички стои председателя на Световната циганска асамблея – Роми от Ромча – Асен Хасенов. От едната му страна е седнал премиерът, а от другата президентът.

– Днес е един хубав ден за либийската демокрация – казва г-н Хасенов. – Сигурно се питате, защо съм аз в центъра. Колко бой сме изяли за крадене на жица, само ние си знаем и Бойко, и Цецо. Така ли е бате Бойко?
– Аз ще ти отговоря мъжки – Асене, така е.
– Ние от президентството винаги сме подкрепяли българските роми в чужбина. Днес циганите от България спасиха света и либийския народ от Кадафито. Кадафито ще го съди циганският съд – мешерето, а не съдът в Хага.
– Да, как стана всичко, г-н Хасенов? – пита водещият на „Перфектната закуска” докато донатъпква в устата на кметицата на София – Фандъкова седми сандвич, съставен само от био продукти.
– Още в Златица, а после и в Перник, обяснихме на нашите северноатлантически партньори най-основното, от което се интересува ромското население в България. Казахме им: Ще го съсипем този Кадафи. Само ни пуснете там да им гепим жиците на тока и електрическите далекопроводи и ток нема да видят. Качихме нашите хора в “Дръзки” и ги мушнахме у трюма. Имаме четирима наши братя които загинаха още при скока във водата. Бяха гепили главното оръдие на “Дръзки” да го носят в Бенгази за вторични суровини, но то ги повлече към дъното. Да, господин премиер?
– То, аз съм играл с много хора футбол. Сигурно съм играл и с тях. Аре да ги наградим.
– Господин президент?
– Ами, с орден “Стара планина”.
– Произведохме новина – герои затиснати и убити от оръдие в Либия ще получат посмъртно орден “Стара планина”. Момент, включване от “Дръзки”, кой сте вие?
– Шефче съм на Трета апашка дружина – „Обири на вили край Русе”. От нашите нема нито един шибнат от тока. От вилата на Кадафи нема нищо. Всичко му земахме. Само Асен Казана се преби с една душ кабина докато я носеше. Американците го взеха на медицинския хеликоптер, ама той се е опитал да им гепи некав лост за управление. Видел му се е от по-масивно желязо и сега хеликоптера виси във въздуха без управление. Да виси, да виси , колко да виси – докато не му свърши горивото.
– Господин премиер?
– Гориво има в “Лукойл”. Можем да дадем на този хеликоптер като безвъзмездна помощ. Цените на горивата скачат в целия свят и в България също, както знаете. Това ще е голям жест към американския народ.
– Отново имаме обаждане от “Дръзки”. Моля, да се представите.
– Аз съм братчеда на Казана. Той скочи и ги зареза само си счупи глезена. Ама ми вика – ще търпя.
– Но, какво точно се случи?

Щастливи роми. Снимка Никола Попов, „Булфото“ .

– Казах на Казана, че знам къде на плажа има много жица. Той вика как ще я горим. Аз му викам – знам едно близко изворче с петрол. Той вика – “Ти заеби петрола, кажи къде е жицата?” Сега куца натам.
– Произведохме новина – български доброволец с ромско самосъзнание е ранен при изпълнение на дълга към отечеството и ще бъде… господин президент?
– Ще го наградим с орден “Стара планина”.
– Ей, чччч – абе наше момче се влачи там мъжки със счупен крак далеч от родината. Ти знаеш ли колко боли да си счупиш крака на футбол? Фандъкова, къде живее Казана?
– Много ми засъхна устата господин премиер – казва Фандъкова, плюейки по пода тринадесетия био сандвич с мед от скопени германски пчели. – Ако говори на меко, копелето, не е от София.
– А, ма те у София всички вече говорят на меко. Цецо?
– По оперативно-издирвателна информация е от Филиповци – София. Засечен е разговор с джиесем. Пускам записа: “Ей, жена – целия хеликоптер е у джелезо. Сам може да се докара до вторични суровини. Издърпах един баят лост. Тежи. Мале. Некъв тука вие – “Ноооо сър”. Аз му гепих и портфела. Само долари вътре ти казвам. Чужденци – балъци.”
– Екип на Нова визия е пред къщата на Казана. Къщата чуваме ли се?
– Да. Тук е много оживено. Всички 27 братовчеди на Казана са тук, както и жена му и трите му дъщери които едновременно са първи клас и абитуриентки. – Какъв човек е баща ви?
– Раздава шамари.
– Мислите ли , че ще се справи с трудната ситуация в Либия?
– Той се справи и с четирите ни братовчедки за една нощ. Остави ги с четири деца и без покъщнина.
– И всичко това само за една нощ?
– А , ти за колко искаш?
– Вие сте 11-стия му братовчед. Какъв човек е Казана?
– Той е известен на полицията. Не е бил в затвора, защото е добър човек Като бяхме малки, продаваше на виетнамците в София кучета, за да ги ядат. Ако кучето бе малко или сукалче, го чакаше да порасне и тогава им го продаваше. Абе голямо сърце. Добър човек.
– Вие сте негова жена. От колко време сте заедно?
– Ей, Хасене, я си ела дома и е зарежи тая Либия, че и тя ще забременее от тебе, и ако има братя ще ти счупят кокалите.
Той е в държавата Либия. То добро от държавата не може да очакваш. Защо сега я е кръстил Либия, преди й викаше България?
– Имаме новина. По непотвърдени данни старото име на Либия е било България. Г-н Президент, Вие сте историк, как ще коментирате това?
– Вижте, ние живеем в един глобален свят.Ако ми позволите да се изразя по така: ние живеем в едно глобално село. Аз например съм роден в село Сирищник. И така се получи, че Сирищник е България и България е Сирищник, така че защо и Либия да не е България? Там, където има българи, там е и България.
– Аз с много хора съм играл футбол. Няма начин да не съм играл с някой либиец футбол, но ако съм играл в България, съм гледал на него като на българин. Мъжко момче, демек българче. Абе, Либия е българска.
– Току що произведохме новина – Либия е България. В крайна сметка Либия се охранява от българския кораб “Дръзки”. Той по принцип пази нашата водна граница. Там където е “Дръзки”, там е и нашата граница.
– Абе, Цецо, как ще оправим тази работа с Шенгенското споразумение. Тия ни търсят кусури, ама ще вкараме и Либия в Шенген.
– Току що произведохме новина – Европейският съюз, благодарение на България, се разпространява с бързи темпове извън Европа. Сега Либия е членка на Европейският съюз и е първата европейска страна в Африка. На телефона от Брюксел нашият специален пратеник на Нова визия:

“Здравейте и от Брюксел. Тук новината не бе посрещната еднозначно. Европейската народна партия поиска да се гласува специална резолюция, че петролните кладенци в новата страна членка Либия са под по специална юрисдикция. Фактът, че това е и българска територия, разклаща леко позицията на Италия. „Аз не съм имал непълнолетна жена от българско-либийски произход” – казва категоричен примерът Берлускони, макар никой да не го беше питал. Изненадваща позиция зае евродепутатката от Унгария от ромски произход – „Мирът в Либия бе донесен от циганите. Огньовете на тази победа още лумтят от запалената жица по плажовете.Сега, в десетилетието на ромската култура,това е важно”.

„Циганите и сега си живеят прекрасно в България. Българите и ромите са се слели в едно цяло. Те имат обща идентичност, слушайки своята любима музика – чалгата. Когато останат по дълго в Париж, ние им купуваме билети и ги пращаме отново в тяхната родина за да слушат тяхната музика и да не се чувстват отделени от своите събратя – българите” е категоричен президентът Саркози.

Това е България, дами и господа. Това е предаването „Перфектната закуска”.Нека да чуем финални думи от “Дръзки”.
– Помощ …..
– Какво става?
– Помощ… Товарят кораба с крадена жица и той започва да потъва. Кажете им, ако трябва на цигански, че това не е товарен кораб.
– Господин Асен Хасенов моля кажете на ромски “Спрете да товарите кораба. Той не е товарен.”
– Хвърли жицата извън коритото, да не ти загрея врата! Това не е боклукджийска кола.
– Скъпи съотечественици теле-мостът ни приключи. По не потвърдени данни знаем, че вече имаме подводница “Дръзки”. Наши събратя ще се отправят към Сирия за да възстановят демокрацията. Днес ние успяхме да спасим и приобщим една африканска страна към голямото европейско семейство. Тук от НДК ви пожелавам приятна утрин. Ще следим от близо действията на нашите и от Сирия. Очаквайте включване. Спирам, защото пак спря тока, мисля че ме крадат.

Край на предаването

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.