Ванеса Фаркхарсън: Да спиш гола е „зелено“

Ванеса Фаркхарсън. Снимка: личен архив

Младата канадска журналистка Ванеса Фаркхарсън решава да прави всеки ден по една „зелена” промяна в живота си, за да се почувства по-полезна за света. В продължение на една година тя предприема редица промени в ежедневието си – отказва да използва хладилника и тоалетната хартия, сменя козметичните си продукти изцяло с органични средства и дори се опитва да ходи на „зелени” любовни срещи. Най-голямото предизвикателство обаче е да не се отчужди от семейството си и приятелите си по време на този експеримент, защото е много лесно да се подхлъзнеш и да се превърнеш в „самодоволно хипи”. Ванеса описва пътуването си и бавната си, понякога болезнена промяна в света на екологията в книгата си „Да спиш гола е зелено” (ИК „Кръгозор“). Поговорихме си с Ванеса за това как да преодолеем екопаниката, как да се научим да правим нещо друго, освен да пазаруваме с постоянни торбички, и кой е най-зеленият начин за ядене на сладолед.

– Пишеш за това как все повече хора са притеснени от случващото се в света, как започват да се чувстват безпомощни и не правят нищо, за да има някаква промяна. Ти така ли се чувстваш още?

– Все още понякога изпадам в паника, когато виждам мащабите на екокатастрофите по света. С такова усещане започнах и своя проект. По онова време не бях толкова информирана, колкото съм сега, и трябваше да си призная, че нямам нужното ниво на познание. Това е причината за някои погрешни решения, но човек трябва да приеме това с ясната мисъл, че е възможно да допуснем грешки, дори когато имаме най-добри намерения. Такъв е случаят с пиенето на вода от бутилки за еднократна употреба – отказах се от това и преминах към такива за многократна употреба. На няколко пъти обаче сменях марката, защото откривах, че съответният продукт не е направен по нужните стандарти. Но все пак е по-добрият вариант от това да пия и да изхвърлям по няколко пластмасови бутилки на ден. И моите малки промени ме карат да се чувствам малко по-сигурна и за големите промени.

– Как започна всичко?

– През февруари 2007 година реших, че в моя случай да бъда „зелена” означава преди всичко да подам молба за напускане на работа. Няма вече да седя в кабинка от стъкло и да ям сандвич от кафетерията, докато се взирам в компютърния екран. Да се откажа от службата си като репортер по изкуствата в Нашънъл Поуст и да се преместя на някое екзотично място като Камбоджа или Шри Ланка, където да работя за благотворителни организации, за предпочитане в сиропиталище за слончета или клон на Световния фонд за опазване на дивата природа. За жалост доста скоро осъзнах, че подобни организации по-скоро се нуждаеха от „ръководител на проект със стаж по специалността“, отколкото от „разочарована бивша журналистка”. И макар да бях сигурна, че с времето щях да успея и с проект да се справя – в крайна сметка внимателно бях следила първите два сезона на телевизионното състезание „Кой е най-подходящият кандидат?“ – сигурно нямаше да е лесно да убедя и другите в това. Така че забравих за животните.”

– Как стигаше до конкретната идея, която трябваше да направиш през деня, началото или краят ти бяха по-трудни?

– Определено беше много по-трудно в края, отколкото в началото! Когато започнах, смятах, че ще бъде съвсем лесно – просто ще сменям продуктите, които ползвам, и няма да правя нищо прекалено драстично, което да вреди на средата около мен. Но още в първите дни си дадох сметка, че нещата няма да се развият така. Обикновено идеите, които трябваше да осъществя, ми хрумваха на дивана около 11,30 преди обяд. През последните месеци на експеримента знаех, че правя промени, които няма да спазвам след края на годината – като да пиша в хайку стил, за да пестя мастило, или да не нося грим, или да ям храна, расла най-много на 200 км от Онтарио. През февруари месец, за да изпълня последното условие, трябваше да ям само цвекло и зеле. Знаех, че няма да се откажа и от кафето, от чая, от подправките и захарта. В края на годината имаше много „спри да правиш това” и „откажи се от онова”. А колкото и да подкрепям минималисткия начин на живот, не смятам, че зеленото движение трябва да се състои единствено и само в отказването от разни неща.

– Коя е най-добрата „зелена” идея, която си получавала от читател?

– Дадох награда на читател на моя блог, който предложи да ям сладолед само от фунийка, а не от пластмасова кофичка. Не става дума, че пластмасовите сладоледени кофички са основната причина за глобалното затопляне, а за факта, че това предложение символизираше смисъла на моята първоначална идея. То е чудесен пример за това как можем да погледнем различно върху най-дребните си действия. Но си помислете, ако всички изберат вафлените фунийки…

– Смяташ ли, че фактът, че сега е модерно да си еколог ще окаже сериозно влияние върху навиците на хората?

– Мисля, че вече има много по-високо ниво на съзнание. Все по-често виждам хора да използват термоси за кафе, постоянни бутилки за вода и платнени торбички. Но хората не изпразват хладилниците си и не продават колите си. Има такива, които са готови да дадат повече пари и да си купят електрически коли, но малцина са тези, които се отказват въобще да използват колите си. Изненадах се колко е лесно да направиш някоя от т.нар. големи промени, но когато кажа на хората, че не ползвам хладилник, те зяпват с уста.

– Как точно липсата на хладилник промени начина, по който готвиш и по който се храниш?

– Купувам по-малко, но по-често продукти и готвя по-често, за сметка на това изхвърлям значително по-малко отпадъци. Всичко, с което разполагам, обикновено го използвам за следващото ядене. Понякога не съм сигурна дали готвенето без хладилник е по-зелено, защото ми се налага да пазарувам по-често, да използвам повече опаковки и т.н.

– Твоят експеримент повлия ли на семейството ти, на приятелите ти?

– За съжаление майка ми не промени много неща в начина си на живот. Когато отивам в дома на родителите си на вечеря, тя прави усилие и купува органични и местни продукти, но не мисля, че са променили нещо в личните си навици. Все още в семейството ми има четири превозни средства за четирима души. Някои от моите приятели се заинтересуваха повече от моята „зелена” година, задават ми въпроси и това е страхотно.

– Как се промениха навиците ти – за добро или за лошо – откакто не живееш сама?

– Да живееш с някого и да споделяте едно пространство, означава промени. Но моят мъж е много по-наясно от мен с екологичния и невредящ на околната среда начин на живот. Така че и в това отношение е въпрос на правилен избор.

– Какво ще кажеш относно информацията, свързана с екологичните проблеми. Как да се доверим на даден източник?

– Мисля, че в това отношение човек трябва много да разчита на вътрешния си инстинкт. Много от информацията, която правителствата съобщават, е вярна, но да не забравяме, че бизнесът и политиката вървят ръка за ръка. Аз лично съм свикнала да разчитам на информацията на неправителствените организации, защото те не са мотивирани от някакви задкулисни индустриални интереси. Какъвто и да е случаят, винаги трябва да проверявате повторно всяка информация.

– Как свърши експериментът?

– Осем месеца след края на проекта хората ме питаха колко от зелените ми навици са оцелели, затова реших да се върна към блога, да преровя целия списък и да ги преброя точно. Някои от тях не бяха приложими сега, когато живеех в къща, а не в апартамент, а други, по-късно въведени, бяха дублирали предходни промени, но числото, до което достигнах, беше 271 (74%). Не е малко. Новите навици не ми тежат, дори вече не ми правят впечатление, а и ако перифразирам: станеш ли веднъж зелен, никога не се връщаш обратно. Сега, когато купувам натурални продукти, които вършат същата работа като традиционните марки, няма причина да се върна към онези, които съм използвала преди. Щом съм направила усилие да се оборудвам със съд за дъждовна вода, няма да го изхвърля. След като вече държа храната си в стъклени буркани вместо в пластмасови, не виждам смисъл да ги изхвърлям и да купувам нови.

О, и определено няма да си купя кола. И други навици не съм променила – продължавам да използвам системата бутилка-с-вода-и-кърпа вместо тоалетна хартия, нося си собствени съдове, когато взимам за вкъщи от ресторантите, и почти винаги спазвам правилото за етично отгледано месо, още си купувам наливни натурални препарати, като си нося празни шишета, все още нямам кабел, поръчвам си сладолед във фунийка и пълня чайника с точно необходимото количество вода.
А какво не правя? Е, вече не събирам боклука на другите и не го оставям „да отлежи“. Използвам редовно миялната машина, фурната и благословената си прахосмукачка; бръсна краката си, пия вино от чаша и за жалост, все още не съм усъвършенствала стенографията.

Но да се върнем към бройката – това, което все ме тормозеше по време на проекта, беше, че няма как да знам точно колко дървета спасявам или изливането на колко точно въглерод в атмосферата съм предотвратила. Затова реших да помоля хората от Зироуфутпринт, местната компания за екоодити, да се запознаят с промените ми и да се опитат да ги изразят в числа. Наскоро се свързаха с мен и отговориха, че точният ефект от 95 от моите промени (т.е. около 26%) е 11,02 тона спестен въглероден двуокис. Не е лошо.

И нека ви кажа – няма по-хубаво от това да се влюбиш в най-добрия си приятел. Джейкъб още работи на Западния бряг, но след няколко месеца ще се върне в Торонто и ще се премести да живее при мен. Това означава, че поне две от зелените ми промени ще се задържат още дълго: споделянето на жизненото пространство и… спането гола.”

– В крайна сметка коя е най-любимата ти промяна?

– Не мога да спра да се радвам, че се отървах от колата си и си купих колело. Страшно ми е приятно да карам колелото си из града или да пътувам с градския транспорт, да си чета книга или да слушам музика, вместо да се напрягам в задръстения трафик. Сега пътувам много по-спокойно и не харча толкова пари. Понякога се чудя как въобще бях затънала толкова много в тази мания по колите? Това, че вече не карам кола, наистина ме освободи.

По Майекопрожект.орг

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.