10 май – денят, в който нацистите гориха книги
10 Май 2011
Денят на книгата в Германии се отбелязва всяка година на 10 май – датата, на която през 1933 г. националсоциалистите изгарят хиляди книги, неудобни на хитлеристкия режим.
Авторството на акцията се приписва на филолога-германист доктор Гьобелс, съвсем наскоро назначен за министър на пропагандата на Германия.
Публични акции по изгаряне на книги се провеждат както в Берлин, така и в ключовите университетски градове на страната: Бон, Франкфурт-на-Майн, Мюнхен. На „празника на огъня” били задължени да присъстват всички преподаватели и ректорите на университетите. „Сега писателите – после преподавателите”, шепнели си студентите.
Само в Берлин жертва на огъня станали 20 хиляди книги. „Враговете на новата власт” били предимно книги на еврейски автори, съчинения с марксистки и пацифистки характер. Изпепелени били трудове на Алберт Айнщайн, Карл Маркс, произведения на Хенрих и Томас Ман, Стефан Цвайг, Ерих Кестнер, Зигмунд Фройд и други.
Публичното аутодафе имало и „педагогическа” мисия – да демонстрира на младите хора радикализма на новата власт. Именно студентите влезли в ролята на основните инквизитори на книги.
Днес на площада Бебелплац в Берлин, точно на мястото, където е била кладата за книги, се намира един от най-поразителните паметници на света – „Потъналата библиотека” (Versunkene Bibliothek). Негов автор е израелският архитект Миха Улман (Micha Ullmann), чиито родители напуснали Германия през същата 1933 г.
В центъра на площада, под дебело квадратно стъкло, се вижда бяла стая с празни книжни лавици. Магична светлина, излъчваща се из под стъклото, привлича минувачите. Пустото пространство под земята предава идеята за загуба. А непосредствено до стъклената плоча е вградена малка пояснителна табела: „На този площад на 10 май 1933 г. нацистките студенти гориха книги”.
Оскар Мария Граф, известен немски писател, тогава не открил името си в списъка с изгорените книги. Това изобщо не го зарадвало. „Цял живот съм се стремил да пиша истината!” – била реакцията му към властите. „Защо не горите и моите книги? Да не искате да кажете, че съм лош писател?”.
 |
|
вино и книги, книги и вино
А какво друго очаквахте. Националсоциализма, нацизма или хитлеризма са лява, социалистическа идеология а последователите им са социалисти със склонност към национализъм. http://krlkirilov.blogspot.com/2011/05/blog-post_09.html
ми като се замисля тогава Холивуд е нямало в такъв обем каякто днес и всички свинщини са излизали на хартия...Ся играта е различна- пиши колкото си искаш ама никой няма да ти го издаде...Май играта опира до парата а парата поняога идва от чужбина с не толкова хуманна цел.Но и в Сащ горят Корана и не съм видял там еврейски мемориал в памет на мъдроста на мюсюлманите.Явно има позволени неща за горене и непозволени подобни.
Като високо ерудирана и грамотна нация, немците са горели книги. В средновековна Европа, испанци и португалци са горели направо самите марани. По време на развитият социализъм имаше друга форма на книгогорене. Социалистите просто не ги издаваха, преследваха разпространението им, с което си спестяваха кладите. Въобще, колкото повече се развиваме, толкова по-чисто се пипа.