Башар Асад и митът за самотния реформатор

в. Файненшъл таймс

Махмуд Ахмадинеджад и Башар Асад. Снимка: АП/БТА

Башар ал Асад трябва да се радва на късмета си. Никой друг арабски лидер, наредил брутално смазване на народни протести, не разполага с толкова свобода за действие.

Съединените щати не включиха сирийския президент в списъка на лицата, на които наложиха санкции преди малко повече от седмица. В петък Европейският съюз се съгласи да стори същото, поддавайки се на съпротивата на някои страни членки.

Никой не се съмнява, че египетският президент Хосни Мубарак, тунизийският Зин ел Абидин бен Али, йеменският Али Абдула Салех и либийският лидер Муамар Кадафи са виновни за насилието срещу демонстранти. Тогава защо 45-годишният Асад получава специално отношение?

Има причини да се действа внимателно, както показва опитът от Либия. Прехвърлянето на полковник Кадафи на Международния наказателен съд може да се окаже прибързано и да затрудни опитите той да бъде принуден да замине в изгнание. В случая със Сирия санкциите са едни от малкото налични средства за натиск, а никой не мисли да се намесва с военна сила. Властите в САЩ и Европа казват, че срещу Асад ще бъдат наложени наказателни мерки, ако репресиите, които взеха стотици жертви, продължат.

Айман Абдул Нур, бивш член на управляващата партия БААС и настоящ дисидент, твърди, че изключването на Асад от списъка е полезно. „По този начин му дават възможност да избяга в Англия с жена си (която е родена във Великобритания – бел. авт.). Ако затворят напълно вратата, той ще се бие докрай“.

Ако не се нанесе директен удар върху Асад обаче, режимът не само няма да обърне внимание на международното неодобрение, но може и да остане с погрешно впечатление. Както могат да потвърдят много официални представители в Близкия изток, които са си имали работа със сирийския президент по време на кризи, Асад има навика да тълкува всяка неясна формулировка като възможност да продължи да се държи непослушно още дълго време.

Това обяснява защо най-отявленият привърженик на санкциите като наказателно средство срещу Асад е Франция, която го познава най-добре, тъй като беше основният защитник на реабилитирането му на международната сцена през последните години. Асад експлоатира и мита за самотния реформатор, обграден от хардлайнери.

Може би този мит има толкова много последователи на запад, защото Сирия е стратегически важна и играе значителна роля в конфликтите в региона, включително в този с Иран и в арабско-израелския спор. Дори сега някои представители в западните столици се чудят дали Асад, който е очен лекар, следвал във Великобритания и е женен за изискана бивша инвестиционна банкерка, няма да реши да поеме по друг път.

Междувременно в арабския свят циркулира друга теория. Според нея Асад все още може да извърши „преврат“ срещу собствения си режим – не особено реалистично предположение, предвид факта, че по този начин той ще трябва да се отърве от брат, братовчеди и шурей. Противниците на Асад смятат, че това е самозаблуда. „Той е президентът. Всички решения се вземат от върховен комитет, а той е неговият председател“, казва Абдул Нур.

Друг дългогодишен наблюдател на Сирия вярва, че дебатите около това каква е ролята на Асад в режима са безсмислени. „Без значение дали ще му бъдат наложени санкции или не, той е опетнен от потискането на бунтовете и стотиците демонстранти, които бяха убити. Асад вече е непродаваема стока“, смята той.

Сега единствената стратегия за оцеляване на режима е употребата на сила. Ако Асад въведе политически реформи, които преди няколко седмици можеха да успокоят хората по улиците, сега те по-скоро биха улеснили неговото отстраняване.

Патрик Сийл, биограф на бащата на Асад – Хафез, смята, че репресивните мерки на властите могат да доведат до постепенно стихване на протестите. Режимът може да разчита на подкрепата на малцинствата – алауитската секта, към която принадлежи президентът, християните, които се страхуват от възможността властта да попадне у сунитското мнозинство, както и средната класа в големите градове Дамаск и Алепо, която не се включи в демонстрациите.

Други обаче смятат, че стратегията на режима ускорява неговото падение. Дипломатите обърнаха внимание на един предупредителен коментар на израелския министър на отбраната Ехуд Барак – враг на Сирия, който следи внимателно събитията в нея. „Нарастващата бруталност изтласква (Асад) в ъгъла. Колкото повече хора умират, толкова по-малък шанс има Асад да се измъкне от положението“, заяви Барак.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.