В гъсталака на Арабската пролет

в. Файненшъл таймс

Ако поговорите със западни служители за въстанията в арабския свят, вероятно ще чуете противоположни мнения – понякога дори от един и същ човек. Първото е, че Арабската пролет, по израза на европейски дипломат, е „най-хубавото нещо, което се е случило през живота ми в арабския свят“.

Второто е, че това е най-опасният момент в арабския свят от десетилетия насам.
Едни и същи хора могат да твърдят и двете неща едновременно, тъй като това е сблъсък между дългосрочни и краткосрочни възгледи. Погледнете великия ход на историята и ще разберете, че поддържането на статуквото в арабския свят не е било нито възможно, нито желателно.

Това бе регион, потънал в диктатура и бедност. Това бе единствената част от света, в която нямаше никакъв значителен напредък към демокрация през последните 30 години. В нея се наплодиха назадничави и жестоки идеологии. Кой би искал да запази това? И въпреки всичко сривът на старите арабски режими заплашва, тук и сега, да доведе до войни, разпадане на държави и нови възможности за войнствените ислямисти.

Това не е случаят с известната чаша, която може да бъде сметната за наполовина пълна или наполовина празна. Прилича повече на две чаши една до друга. В първата има хубаво вино, което обещава да стане превъзходно след 20 години, но все още не е готово за консумация. Втората чаша трябва да бъде изпита сега, нейното съдържание е мътно и може да се окаже дори отровно.

Настроението във Вашингтон е приповдигнато заради убийството на Осама бин Ладен в Пакистан. Но гледайки към Близкия изток, западните политически стратези виждат все повече причини за тревога.

Изглежда абсурдно американците и европейците да се тревожат за нестабилността в Сирия. Правителството на Асад е жестока диктатура, която работи в тясно сътрудничество с Иран и играеше мрачна роля в Ливан. Добре е да се отървем от него, нали? Но външни наблюдатели са съвсем наясно, че Сирия е етнически разпокъсана и крехка държава и нейното разпадане може да бъде съпроводено с насилие.

Европейски външен министър я нарече „малка Югославия в Леванта“. Турското правителство, което работи усилено за изграждане на близки отношения със Сирия на президента Башар Асад, е особено разтревожена от перспективата за хаос, кръвопролития и потоци от бежанци в съседни страни.

Либийският конфликт, междувременно, заплашва да дегенерира до патово положение. Има хора, които смятат, че това е приемлив изход, със сигурност по-добър от риска от клане в Бенгази. Но вече се усеща някакъв вид съжаление сред западни служители, които разбират, че Либия се превръща в продължителна и тежка задача с непредвидими последици.

Както каза един американец: „Не смятам, че е добра идея да затъваме в още една война, в още една мюсюлманска страна. Нямаме никакви значими стратегически интереси, които да са изложени на риск в Либия. И рискуваме да създадем нова зона на анархия, пълна с леснодостъпни пари и оръжия, която може да се окаже убежище за терористи“. Той направи пауза, преди да добави с равен глас: „Но аз напълно подкрепям нашата политика“.

Има опасения също, че политическата промяна в Египет създава нови възможности за жесток екстремизъм. След падането на президента Хосни Мубарак мнозина бивши терористи бяха освободени от затвора, а други бивши джихадисти се върнаха в страната. В египетските сили за сигурност цари безпорядък.

Междувременно египетската външна политика вече се променя по начин, който е неудобен за Запада. Отношенията на Египет с Иран се затоплиха. Мюсюлманските братя, които вероятно ще са най-голямата партия в новия египетски парламент, твърдят, че искат да отменят мирния договор с Израел. Временното египетско правителство вече изненада САЩ, като договори сделка между противниковите палестински фракции „Хамас“ и „Фатах“.

Някои от по-спокойните западни служители гледат на това развитие положително, тъй като не би могло да има мирен договор в Близкия изток без единно палестинско ръководство. В краткосрочен план обаче това предизвиква главоболие. Сделката внесе паника в израелското правителство и намали още повече шансовете то да се съгласи на смислени мирни преговори.

Отказът на „Хамас“ да приеме съществуването на държавата Израел е причина фракцията да не бъде приемана от Капитолия. Както каза западен служител: „Не може да има мирно споразумение без „Хамас“, но същевременно не може да има мирно споразумение с „Хамас“.

Саудитска Арабия, която остава в центъра на американската политика за сигурност и енергетика в Близкия изток, също предизвиква все по-голяма тревога. Саудитско-американските отношения се влошиха рязко след египетската революция. Саудитците обвиняват американците, че са предали Мубарак и сега смятат САЩ за потенциална заплаха за собствения си режим.

Те предупредиха американците, че може да се насочат към създаване на нови, специални отношения с Китай, който вече е много по-голям купувач на саудитски петрол от САЩ. Повечето западни служители смятат това просто за вдигане на шум, но са разтревожени от стабилността на Саудитска Арабия, както и от по-широката роля на някои саудитци във финансирането на екстремистки идеологии в дестабилизирания отново Близък изток.

В крайна сметка повечето западни правителства са искрено убедени, че Арабската пролет е историческо и положително събитие. Проблемът е, че както казва (британският икономист Джон Мейнард) Кейнс, „в крайна сметка всички ще умрем.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.