Променя ли Кремъл оценката на победата във Великата отечествена война

Би Би Си

Плакат за парти в нощен клуб в Москва. Снимка: Норвежский Лесной, блог

Във връзка с поредната годишнина от победата във Великата отечествена война, в Русия активно се обсъжда съветското минало на страната и отношението на днешното ръководство към него. По този повод някои експерти твърдят, че президентът Дмитрий Медведев формира „нов идеологически курс“, който със сигурност ще се отрази и върху официалната трактовка на победата в тази война.

Президентската позиция се дискутира в контекста на програмата за десталинизация, представена неотдавна от Съвета по човешките права към държавния лидер. Посочва се, че документът контрастира с подхода към оценката на съветското минало, демонстриран от висшето държавно ръководство още допреди година-година и половина.

Тогава бе образувана Комисията за противодействие срещу фалшифицирането на историята. Смята се, че се е очаквало тя някак си да защити традиционните за съветския период исторически оценки, засягащи предимно Втората световна война. Мнозина разглеждат появата на програмата за десталинизация като очевидно скъсване с тази политика.

Така например президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов смята, че тази програма е ни повече, ни по-малко от „зануляване на историческия капитал на Русия, свързан с победата на СССР във Втората световна война“. Както заяви Ремизов пред bbcrussian.com, авторите на програмата прехвърлят върху Русия част от отговорността за започването на войната, което принизява ролята на Съветския съюз като държава победителка.

В тази връзка наблюдателите се питат какво стои зад промяната в подходите от страна на първото лице в държавата. Дали това е знак, че руските власти радикално сменят идеологическите си ориентири? Ще променят ли някак властите и своето отношение към победата във войната?

Експерти свързват промените в отношението на руското ръководство към съветската история с променящите се политически обстоятелства. Според историка Дмитрий Андреев, преподавател в Московския държавен университет, при създаването на комисията за борба срещу историческите фалшификации в страната е имало „съвсем различна реалност“ – сиреч не е имало яснота дали Медведев ще тръгне към втори президентски мандат. Сега обаче „може 90 на сто да сме сигурни, че Медведев ще участва в президентските избори, а Путин – не“, смята Андреев.

„Напоследък Медведев най-интензивно гради за този втори мандат нова идеология. Идеология, предвиждаща десталинизация и десъветизация. В малко по-мека форма наистина, но това е нещо, което преживяха всички бивши съветски републики и продължават да го изживяват в момента“, заяви експертът пред bbcrussian.com.

Историкът Александър Даниел от ръководството на дружество „Мемориал“ също смята, че изявленията на руското политическо ръководство на исторически теми „силно зависят от политическата конюнктура“ и са доста еклектични.

Същевременно Даниел не вижда някакви сериозни промени в отношението на руските лидери към съветското минало. „Засега всички тези комисии и програми си остават само на думи. И едното, и другото представляват по-скоро знаци и символични означения за намеренията на властта, отколкото реална дейност“, каза в интервю за bbcrussian.com представителят на „Мемориал“.

С Даниел е съгласен и Андрей Союстов, писател и историк – той също е на мнение, че държавата няма обмислена политика спрямо историята. По думите на Союстов, държавата иска „възможно най-малко да се занимава с всичко това“. Той нарече програмата за десталинизация „обичайни политически игри в навечерието на политически избори“.

„Това е опит да си сложат в джобовете гласовете на хората, активно настроени срещу Съветския съюз и срещу специфични неща в политиката и ръководството му преди, по време и след Великата отечествена война. Това са само танци около пикантни теми“, каза Союстов пред bbcrussian.com.

Далеч не цялата историческа общност обаче е склонна да отбележи, че руското ръководство формира някакъв нов идеологически курс спрямо съветското минало. Историкът Алексей Исаев смята също като Андрей Даниел, че за момента държавната политика в сферата на историята се свежда главно до декларации. Същевременно твърди, че и борбата срещу историческите фалшификации, и дискусиите по програмата за десталинизация се съчетават доста хармонично помежду си като елементи от един и същи подход.

„От една страна, води се борба с цел историята да застане пред хората в онзи вид, в който е най-близо до истината, както предполага борбата срещу фалшифицирането й. От друга страна, стремежът е същевременно да се избегне възвеличаването на Сталин“, каза Исаев пред bbcrussian.com. Историкът разкритикува начина, по който е била представена пред обществеността програмата за десталинизация.

„Програмата за десталинизация е доста безсмислена в този вид, в който е заявена сега. Смешно е да се отрича ролята на Сталин (във войната): той е бил върховен главнокомандващ, вземал е много от важните решения. Във връзка с едни или други решения го критикуват обективно и аргументирано и без тази програма. Върху името му не бива да се налага някакво табу, както бе през епохата на Брежнев. Безсмислено, дори глупаво е просто да бъде изличаван от историята, тъй като по този начин се премахват насила брънки от събитийната верига“, смята Алексей Исаев.

Дмитрий Андреев, напротив, е склонен да вижда в програмата за десталинизация отражение на нов идеологически курс, възприет от Медведев. Според него обаче основното послание на този курс не произтича единствено от желание да бъдат събрани гласовете на част от електората. Андреев смята, че днешният президент на Русия се стреми на всяка цена да приключи незавършения проект от 90-те години – страната да се интегрира в общността на западните държави.

За целта, твърди той, „ще се наложи Русия да се откаже от статута на велика сила и завинаги да сложи кръст на някои образи от своето минало, свързани с личността на Сталин и обвързването на военната героика с режима в страната от онези години“. „Предложенията на президентския съвет, риториката на Медведев от последно време – всичко това се вписва в руслото на въпросния нов курс“, заявява историкът.

„В близките месеци надали ще видим този нов курс в цялата му прелест, тъй като Медведев иска да печели избори, а за целта не бива да отблъсква избирателите, имащи твърде традиционни възгледи за войната и за ролята на Сталин и на съветския режим за победата в тази война“, каза Андреев.

Новата идеология, включително що се отнася до Великата отечествена война, ще бъде представена в цялата й пълнота след година, щом Медведев спечели изборите и започне нов, шестгодишен мандат, смята Дмитрий Андреев. А това предполага, че твърде скоро ще можем да научим какви са представите на руския президент за съветската история и победата във войната.

„Трябва да се вслушаме с голямо внимание в онова, което ще заяви Медведев на 9 май на Червения площад“, прикани още преди тържествата руският историк. „Убеден съм, че в словото му ще бъдат отразени някои знаци, кълновете на новата му идеология. Със сигурност ще спомене, че трябва да бъде преодолян точно съветският образ на Победата. Естествено това ще бъде казано в мека, уклончива форма. Но вече ще може да сме напълно сигурни, че зрее нова държавна идеология спрямо съветското минало“, заяви Андреев.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.