Поема ли Шотландия към независимост?

Правда.ру

Нова държава може да се появи скоро на европейската карта. Гръмогласното изявление, че Лондон е готов да пусне шотландците в свободно плаване, направи министърът за Шотландия Майкъл Мур, депутат в Камарата на общините от партията Либерални демократи. По думите му шотландският парламент има пълното право да обяви референдум, който да вземе решение дали Шотландия ще остане в Обединеното кралство.

Мур бе почерпил кураж за гръмкото изявление от неотдавнашните британски избори за местни законодателни събрания. Резултатите от вота в Шотландия са чисто и просто сензация. За пръв път в историята абсолютно мнозинство в местния парламент спечели Шотландската национална партия, издигаща лозунги за независимост. Тя получи 69 от общо 129 депутатски места. Премиерът на Шотландия Алекс Салмънд, дългогодишен лидер на партията, заяви, че сега парламентът със сигурност ще насрочи референдум за независимост.

По-рано това бе невъзможно, тъй като националистите не разполагаха с абсолютно мнозинство, а регионът понесе и доста големи щети от световната финансова криза. Днес обаче тези пречки са изчезнали, поне според националистите. „Жителите на Шотландия имат доверие в нас и ние също трябва да имаме доверие в хората. Тъкмо затова в мандата на сегашния парламент ще произведем референдум и ще поверим на хората в Шотландия сами да определят конституционното си бъдеще“, каза Салмънд. Той добави, че е обсъдил бъдещето на Шотландия с британския премиер Дейвид Камерън, който бе поздравил Салмънд по случай „убедителната победа“.

От гледна точка на исторически обосновани претенции за независимост е трудно да открием в Европа регион, по-достоен за нея от Шотландия. Различията й с Англия датират от дълбока древност. В самото начало на новата ера бъдеща Англия се превръща в част от Римската империя, докато племената от Севера на остров Великобритания отстояват независимостта си. Римските владения свършват горе-долу там, където минава днешната английско-шотландска граница. От 843 г. Шотландия е отделно кралство и през вековете ту живее в мир с Англия, ту се бори срещу нея. В края на 13-и и началото на 14-и век англичаните се възползват от прекъсването на шотландската кралска династия и се опитват да заграбят северната част на острова. За известно време шотландците признават сюзеренитета на англичаните, но след поредица от войни и въстания успяват все пак да си върнат независимостта.

В началото на 14-и век, когато Европа (а и Британските острови) са обхванати от Реформацията, Шотландия все още е независима страна. Културното и езиковото влияние на Англия там обаче е толкова силно, че в някои региони шотландският келтски език изцяло е изместен от английския. През 1603 г. на престола в Англия се качва шотландската династия Стюарт, но това засилва още повече английското влияние в съседната страна. Фактически двете представляват вече едно икономическо цяло. Краят на независимата шотландска държава идва през 1707 г. По онова време Англия е най-развитата страна в Европа, а Шотландия – по-изостанала в развитието си. Опасения от скъсване на търговските и транспортните връзки скланят шотландския парламент да приеме Акта за обединение и се образува държавата Великобритания. Шотландия вече няма крал и парламент, но запазва собствената си юридическа система и независимата църква (презвитерианска, а не англиканска).

Дали Шотландия печели или губи от обединяването с Великобритания? Въпросът едва ли има еднозначен отговор. От една страна, английските финансови инжекции осигуряват мощен подем на икономиката й, там се заражда корабостроене и машиностроене, а през 20 век – високотехнологични отрасли. Шотландия има и до днес депутати в Камарата на общините, нейни синове стават неведнъж премиери на Великобритания. Сред тях ще посочим например Тони Блеър и Гордън Браун. От друга страна, шотландците на практика изгубват един неотменим атрибут на повечето нации – своя език. Велики поети и писатели като Робърт Бърнс, Уолтър Скот, Робърт Стивънсън и Артър Конан Дойл, философът Дейвид Хюм, икономистът Адам Смит пишат само на английски и творбите им стават съставна част от английската култура и наука. Освен това всички решения, засягащи Шотландия, се вземат в Лондон. В крайна сметка загубата на езика и почти изцяло подчинеността на Англия съдействат за засилване на местния сепаратизъм.

Изразител на националните копнения на шотландците става Шотландската национална партия. Създадена през 1934 г., веднага след Втората световна война тя изпраща първите си депутати в Камарата на общините. Към средата на 70-те за нея гласуват една трета от шотландците. През 1979 г. тя успява да издейства референдум за възстановяване на парламента в Шотландия и повечето хора от региона гласуват „за“, но заради ниската активност Лондон решава да не се съобрази с резултата. Вторият опит за разширяване на самоуправлението се увенчава с успех. Местният законодателен орган започва работа през 1999 г., когато властта в Лондон е в ръцете на шотландеца Тони Блеър. Компетенцията на регионалния парламент включва, както е и сега, образованието, здравеопазването, селското стопанство, охраната на околната среда, правосъдието, културата, туризма. Известно време депутатите не повдигат въпроса за референдум за независимост, тъй като лейбъристите, лоялни към Лондон, са най-голямата фракция сред тях.

През 2007 г. обаче картината се променя. Шотландската национална партия получава относително мнозинство от гласовете, а нейният лидер Алекс Салмънд става премиер. Той неведнъж заявява, че ще свика референдум за независимост, посочва и дата – 2010 г. Но както сам казва, това е невъзможно заради кризата и липсата на мнозинство в парламента. Днес обаче такива пречки, като че ли няма. Трябва да признаем, че на Шотландия вече са присъщи някои атрибути на независима държава. Никой потенциално сепаратистки регион не може да се похвали например със собствена валута. А шотландците имат свои лири, които могат понякога да използват за плащания и в други части на Обединеното кралство. Имат и собствен футболен отбор, който членува във ФИФА и УЕФА.

Подобно нещо нямат нито Каталония, нито Фландрия, нито Квебек. Икономическите основи за независимост на Шотландия също са налице. От нейния шелф се добива петрол и газ. Глазгоу е голям център на електронната промишленост. Местните замъци и езерата, мъжките поли – килтовете, и уискито привличат хиляди туристи в региона. Друг въпрос е, че Англия остава по-развита и липсата на субсидии от Лондон ще е доста силен удар за шотландската икономика.

Проучвания от различни години в Шотландия сочат твърде силни колебания в нагласите по въпроса за независимостта. Едни данни показват, че я подкрепят само една трета от местните жители, други говорят за цели две трети. Общо взето, завихря се доста бурна интрига около шотландския референдум. А Лондон май е готов да признае резултата, какъвто и да е той. Доколкото връзките тъй или инак няма да бъдат прекъснати съвсем. Би било неизгодно за самите шотландци.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.