Медведев яхна танка

в. Новая газета

Дмитрий Медведев на военен полигон. Снимка: официален сайт

Руският президент дръпна конско на служителите, отговорни за отбранителните поръчки. И въпросът не опира до танкове и самолети – решава се кой ще бъде пратен да сече гората, а кой ще остане във властта, за да върти трилиони. На Дмитрий Медведев май му е омръзнало само да прави изявления във вярната посока. Той полага все по-активни усилия, за да накара бюрократичната вертикала, изградена от Владимир Путин, да вземе думите му сериозно и да свърши нещичко поне.

В пехотния строй на деветомайския парад маршируваха над 20 хиляди военни; на практика обаче не се видя нова техника. На следния ден в резиденция Горки бе свикано съвещание за развитието на отбранително-промишления комплекс (ОПК) и президентът яростно настояваше да му обяснят защо „се вземат решения, и то на най-високо равнище, отпускат се пари, а доставена продукция няма“.

Медведев цитира сам президентското си послание от ноември 2009 г., в което бе заявил: „Необходимо е през 2010 г. за войските да бъдат доставени над 30 балистични ракети със сухопътно и морско базиране, 5 ракетни комплекса „Искандер“, близо 300 единици модерна бронирана техника, 30 хеликоптера, 28 бойни самолета, 3 атомни подводници и 1 боен кораб клас корвета, и 11 космически апарата“.

„Не е направено – защо? Чакам отговор с предложения“, наблегна той. Държавният глава припомни, че не е измислил сам цифрите за покупки на оръжия, че са били съгласувани със същите шефове на министерства и ведомства, които седят в залата. „Навремето половината присъстващи вече щяха да извършват активен физически труд на чист въздух“, заплаши по сталински Медведев.

Предишната държавна програма по въоръженията е провалена, твърди Медведев. Както впрочем и всички останали, приемани от края на 80-те. Сега по всичко личи, че ще бъде провалена и новата, утвърдена в края на декември – на стойност 20 трилиона рубли, предвидени до 2020 г.

Руският ОПК е в плачевно състояние – нещо „ясно за всички“, по думите на Медведев: техниката (основните фондове) е износена, частни инвестиции няма, нито приток на авангардни технологии. Липсват и тъй свидните за Медведев „иновации“.

Държавата, твърди Медведев, прави, каквото може: подкрепяла е ОПК по време на кризата от 2009 г., увеличава поръчките за отбраната, струпала е отбранителните предприятия във вертикално интегрирани холдинги – но полза хич. И президентът свикал съвещанието, точно за да разбере какво да се прави и кой е виновен. „Кой е наказан и как, посочете длъжностите, потърсената отговорност, съвсем конкретно“, настоя Медведев – или „. . . ще се наложи да отговарят ръководителите на отрасъла и ръководителите на правителството“.

Звучи страховито: не замахва ли срещу самия Путин? Основна мишена на тези нападки впрочем засега е май един „ръководител на правителството“ с по-нисък ранг – вицепремиерът Сергей Иванов, който отговаря в момента за ОПК, а през 2008 г. за малко не бе избран от Путин за негов приемник вместо Медведев. Удобно съвпадение – превъоръжаването наистина тръгва на зле и хем му се ще да открие виновниците, хем покрай другото да натисне надолу бившия си конкурент, стар приятел на Путин.

Иначе Медведев не предложи нищо занимателно, което „да оправи ситуацията“. Трябвало „в най-кратки срокове“ да се приеме федерална целева програма за развитие на ОПК до 2020 г. И тя „да бъде съобразена не само с нуждите на армията и поръчките за износ, но и с реалната готовност на организациите в ОПК да произвеждат конкретни образци въоръжения и техника“. Министерството на отбраната трябвало по-бързо да провежда конкурси, да възлага поръчките и да изплаща аванси на предприятията от ОПК. Военното производство пък да е доходоносно, за да осигури приток на инвестиции и модернизация, но цените на продукцията „да не са завишени, а обосновани и структурата им да е ясна за възложителя“.

Днес, по думите на Медведев, ценообразуването в ОПК е „пълна мъгла“. И наистина, генералите твърдят, че родният ОПК им пробутва остаряла техника на завишени цени, а шефовете на ОПК се оплакват, че работели на загуба и фактически били фалирали, а министерството на отбраната бавело плащанията. До голяма степен са прави и двете страни: нищо чудно остарялата техника да се произвежда на загуба независимо от завишените цени, особено щом всичко свързано с ОПК и държавната поръчка за отбрана е засекретено и оплетено с безбрежна корупция.

Невъзможно е да се направи оценка на военната продукция и да се сравнят цените, няма открита статистика за ценовите промени по отделни години. Липсват и признаци, че Медведев планира да закърпи тази фундаментална дупка, през която изтичат трилиони обществени средства.

Списъкът с държавни поръчки за отбраната през 2010 г., огласен от Медведев, пак си е същата „мъгла“: числата явно са закръглени, няма никакви пояснения за какви точно хеликоптери и ракети става дума, не се посочва доколко е бил изпълнен планът за покупки, колко е било платено и на кого. От министерството на отбраната естествено изтече едно-друго и научихме, че държавната поръчка за отбрана за 2010 г. била изпълнена в обем 30 на сто; няма обаче нищо официално.

Във всички демократични страни ценовите и количествените параметри на основните покупки за отбраната се публикуват, та нали обществените разходи трябва да се обсъждат на открита предварителна дискусия. У нас обаче са отпуснати още 20 трилиона рубли, а за какво точно и на кого – не се знае. Подобни тайни разходи от бюджета неизбежно водят до кражби, шуробаджанащина, корупция, безсмислени харчове.

Медведев обаче има други важни грижи, тъй че държавната бюрокрация и шефовете на интегрираните държавни отбранителни холдинги не обръщат особено внимание на президентските речи и послания. Съвсем разбираемо – всички от апарата са в течение, че бюджетната кесия на тандема е в ръцете на Путин.

Стремежът на Медведев да промени нещо в контрола върху разпределението на паричния поток в рамките на държавните поръчки за отбраната е знаменателен. Защото става дума за най-важния момент, определящ властта в Русия. Фактически Медведев се опитва да направи онова, което успя да стори Путин към края на първия си президентски мандат: да събере толкова лична власт, че сам да определя правилните цени и да разпределя трилионите.

Очевидно в руслото на същите усилия Медведев подписа и новата редакция на наредбата за Съвета за сигурност, с която този чисто президентски орган получава нови функции, включително „контрол върху дейността на Въоръжените сили на Руската федерация, другите войски, войскови формирования и органи“.

Естествено Съветът за сигурност, който винаги е бил и си остава чисто декоративна бюрократична структура със страховито название, изобщо не става за контрольор. Но все пак е някаква опора, твърде необходима, докато министерствата и ведомствата, включително силовите, се оглавяват от хора, верни на Путин.

Всичко това не стига, за да бъде изпълнена държавната програма по въоръженията – за целта е нужна кардинална промяна, която да превърне системата за държавно управление в демократична и некорупционна. Въпросът обаче не опира до някакви си глупави танкове, а до властта и до това кой в крайна сметка ще бъде пратен на чист въздух, да сече гората или да шие ръкавици.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.