Магистралният път към рая

Едвин Сугарев

“Раздавам се от сутрин до вечер, създал съм много добър екип, работят безупречно, старят се, не е имало по-добър досега такъв.” (Бойко Борисов пред предаването “На четири очи” в Нова телевизия).

Звучи не само инфантилно, но и мелодраматично – като изповед в турски сериал. Най-парадоксалното е, че тази реплика е вярна: българският премиер се отдава с такава страст на народната любов, че още малко и ще се разтопи в нея като бучка захар в чаша чай.

Търчи от сутрин до вечер – без отдих. Подир топката или по рязане на ленти. Джобовете му били пълни с парчета от тях. Очите ни пък са пълни с вездесъщото му рязане, щедро изливано от целокупните медии. Тази медийна концентрация не позволява да се запитаме кога всъщност работи българският премиер, след като очевидно посвещава огромната част от времето си в подобни парадно-безсмислени деятелности.

Рязането на ленти се превръща в символ – на успеха, разбира се. Щом нещо се открива, значи нещо е направено. Щом нещо е направено, значи Бойко Борисов се е раздал. Дал ни е да вкусим символично от щедрото му същество: като нафора.

Големият проблем е, че ритуалът е изместил същността. Защото няма никакво значение какво се открива, нито пък каква е неговата цена (която плаща не Бойко Борисов, а ние, данъкоплатците), нито пък доколко ще ни служи то. Може да е магистрала – този сюблимен за неговата управленска философия обект; може да е скромно обновено читалище в село Долно Нанагорнище – все едно е. Дундамата, табиетите и мурафетите са си все тия, думите на едро – също.

Нека все пак вземем за пример най-сакралното – магистралите. Преди време Бойко Борисов откри някаква околовръстна дъга – с едри лафове и заклинания по адрес на негодната тройна коалиция, дето завещала на софиянци тоя батак. “Южната дъга на Околовръстния път без мен нямаше да я има“ – похвали се тогава той. Броени месеци по-сетне видяхме същата тази дъга като плавателен канал, по който един находчив софиянец се спусна с кану-каяк.

Тези дни пък го видяхме, видимо развълнуван и едва ли не просълзен, да открива магистрала “Люлин”. Развълнуван, защото за пръв пък откривал “цяла магистрала” – както ни призна самият той.

Несъмнено важен и полезен проект, тази магистрала постепенно се превърна в нещо като идеологически тотем: българският министър-председател ходеше по недостроените й платна като правоверен мюсюлманин около черния камък в Мека. Караше се на проектанти и строители, заплашваше, обещаваше, поставяше срокове за откриването и като те отминеха – поставяше нови.

И ей го днес – с целия му магистрален блясък – вече на същинското, несъмненото откриване на магистралата, медийно смляна до нещо като неръкотворен паметник на неговите дела. Подходящ случай за нова мантра относно светлото бъдеще на отечеството ни – и ето ви я и нея наяве, по специфичния фамилиарен начин. Додето си летял от Видин с хеликоптера заедно с Дирк Анер – генерален директор на ГД „Регионална политика“ в ЕК, Бойко Борисов използвал наличието на последния на ползу роду, та разгеле го попитал какво е направила Германия, за да тръгне нагоре. И получил верния отговор: магистрали. И ей ви я на сега, магистралата: първата цяла. Радуйте се и веселете се.

Утре може би ще лети с друг важен човек в друг хеликоптер, да открива четвъртата първа копка на друг важен обект, гьола Белене. И ще попита този друг важен човек с прямотата на чернопоясник: а какво е направила Русия, за да тръгне нагоре. И ще получи правилния отговор: атомни централи.

По този начин както редовия инфраструктурен проект на люлинската магистрала, така и абсурдната индустриална мегаломания на АЕЦ “Белене”, играеща ролята на параван за крупни корупционни мераци и планомерно отглеждане на троянски коне в задния двор на Европа, се превръщат в популистки мантри, които създават една псевдореалност, озарена от сиянието на светлото бъдеще.

Да се сещате случайно кой беше първомайсторът на тези мантри, кой превърна рязането на ленти в религия – и в задължителен гвоздей, приковал в една точка всички информационни потоци? Тодор Живков, разбира се. Галено наричан Тато от подопечния му народ. Комуто Бойко Борисов не случайно служи като бодигард, преди да поеме към властта по повелята на самия цар – и със съответната препоръка от по-високо и от царя място – в случая от ген. Бригадир Аспарухов.

И докато той се вълнува, защото за пръв път открива “цяла” магистрала, ако се вслушате по-внимателно, може и да дочуете смеха на Първия от ведрите пернишки небеса. Този селяшки смях, който заглушаваше и заглушава всичко. И това, че въпросната магистрала е дълга всичко на всичко 19 километра, и това, че цената й някак неусетно порасна с някъде около два милиона евро на километър, и това, че първенците ни попретупаха церемонията, а полицията блокира пътищата, та да не могат протестиращите срещу ниския стандарт на живот да благодарят на Бойко Борисов за магистралния път към светлото бъдеще, което ни очаква – и чиито плодове вече зреят и… още малко, след година може би, ще вкусим от тях с насладата, с която Адам и Ева са вкусвали от райската ябълка, преди да бъдат прогонени и низвергнати.

Виж още текстове в сайта на Едвин Сугарев svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.