Ислямистка мина е заложена под Швеция

Правда.ру

Въпросът за отношенията между коренното население и имигрантите от мюсюлмански страни отново се поставя остро в още една европейска държава – Швеция. Както сочат скорошни анкети, при все че доскоро не ставаше и дума в шведския парламент да влязат крайнодесните с антимюсюлманската им риторика, днес възгледите им намират все повече симпатизанти в страната.

Проучвания на шведските социолози доказаха през април, че ако изборите за Риксдаг (парламент) бяха днес, а не преди половин година, ултрадясната партия „Шведски демократи“ би получила подкрепата не на 6, а минимум на 7 процента от избирателите. Политически коректните скандинавци вече не крият много-много и причината: проблемите с имигрантите от мюсюлмански страни стоварват все повече главоболия на кореняците шведи.

Както традиционните десни партии, така и традиционните леви гледаха да не акцентират върху имигрантския проблем. А шведските телевизии дори поеха ролята на цензори: отказаха да пуснат в ефир агитационен клип на демократите. Ето сюжета: немощна шведска бабичка отива да си получи помощите, но десет жени мюсюлманки, дошли за своите, я изблъскват от гишето. Забраните не помогнаха: клипът мигновено счупи всички рекорди в шведския интернет и това осигури нови гласове за крайната десница.

Все по-трудно е да се представят нещата тъй, сякаш с имигрантите не става нищо особено и те успешно се вписват в развитото шведско общество. Най-малкото защото са твърде много. Днес имигрантите са близо 14 на сто от населението на деветмилионна Швеция. Повечето са немюсюлмани – поляци, сърби, хървати, гърци, но около тях също има доста проблеми. Стига да припомним как един сърбин с шведски паспорт закла през 2003 г. в местен супермаркет шведската външна министърка Анна Линд.

Колкото до мюсюлманите, днес в Швеция те са близо 350 хиляди – 4 процента от населението. Най-голямата диаспора е тази от Ирак – 140 хиляди души. Пристигналите оттам рязко се увеличиха, след като през 2003 г. САЩ и съюзниците им започнаха в Ирак операцията срещу Саддам Хюсеин. Шведите не участваха в нея и направиха жест на добра воля. В крайна сметка обаче мнозина иракчани създадоха гета, където начинът на живот няма нищо общо с шведските традиции.

Още 80 хиляди мюсюлмани са пристигнали от Ливан и Сирия. В Швеция живеят също силно религиозни имигранти от Афганистан, Пакистан и Сомалия. Сравнително по-малко проблеми в този смисъл идват от албанците, турците и мюсюлманите, дошли от Босна и Херцеговина. Те са се адаптирали по-добре към шведските традиции, но криминогенната обстановка сред тях също е далеч от желаното. Освен това в Швеция има неколкостотин чеченци.

Мнозина шведски мюсюлмани са успели благополучно да се впишат в обществото. Доста от тях обаче предпочитат да не работят и се издържат от високите помощи за безработица. Притокът на имигранти от Азия и Африка е повишил равнището на престъпността. Днес полицията изобщо не смее да пристъпи без специални средства в някои райони на Гьотеборг и Малмьо. Това само дразни местното население, както и фактът, че мюсюлманските жени съвсем не приличат на шведките.

Трябва да споменем, че озлоблението сред шведските мюсюлмани се дължи донейде и на самите коренни скандинавци. След съседите им от Дания шведските карикатуристи също взеха често да рисуват карикатури на пророка Мохамед, оскърбителни за последователите на исляма. Особено се прочу художникът Ларс Вилкс, чиито скандални шаржове бяха поместени през август 2007 г. във в. „Нерикес алеханда“. Пророкът бе изобразен като скитащо куче – животно, смятано за нечисто в исляма.

Тая проява на свободата на словото и съвестта вдигна шум из цял свят. Ал Каида обяви награда от 100 хиляди долара за главата на Вилкс. Преди година в Ирландия бе задържана група ислямисти, решили да отмъстят на художника. На 14 май 2010 г. къщата му бе подпалена. Тутакси бяха задържани двама кюрди и един от тях заяви на процеса, че Вилкс е „враг на Бога, враг на Пророка, враг на мюсюлманите и най-големият враг на исляма в момента“.

Съдът призна двамата за виновни в опит за убийство и ги осъди на 21 и 19 години затвор. А Вилкс днес се движи с охрана, която не отстъпва на тази на премиера Фредрик Рейнфелд. Нещата обаче не приключиха с атентата срещу художника карикатурист. В края на 2010 г., когато в Стокхолм се връчваха Нобеловите награди, градът едва избегна една от най-страшните трагедии в историята си. Експлозия избухна в кола, паркирана в градския център…

Полицията откри върху тялото на загиналия цели шест взривни устройства. Стана ясно, че по щастлива случайност атентаторът самоубиец не успял да стигне до местния „Арбат“ (оживен булевард в Москва – б. р.). Съобщено бе, че става дума за 29-годишен жител на градчето Транос, иракчанин с шведски паспорт. В агенция ТТ бе получено писмо, според което дошло вече времето да се отмъсти на шведите заради карикатурите на пророка и участието им в операцията в Афганистан.

Тази история показа нагледно, че политиката за интегриране на пришълците от мюсюлмански държави в шведското общество в някои случаи не само че не се задейства, а направо буксува. Но агресия проявяват не само имигрантите. Друга история също разтърси дълбоко миналата есен спокойна и спазваща законите Швеция.

Неизвестен престъпник седмици наред отстрелваше хора с „нескандинавска външност“ из улиците и през прозорците на жилищни сгради в Малмьо. „Атаките са насочени срещу хора с тъмен цвят на кожата, престъпникът действа по определена схема и предпочита да напада, след като се мръкне. Често се промъква към жертвата си отзад и стреля от упор“, разказаха хора от полицията. Заподозреният бе заловен; на съвестта му тежат може би двайсетина убийства.

Карикатурите и покушенията срещу автора им, проваленият атентат, действията на Ловеца от Малмьо и растящият рейтинг на „Шведски демократи“ – всичко това сочи, че имигрантският въпрос стои много остро пред Швеция. В тази скандинавска страна личи особено ясно колко са несъвместими „твърде свободните“ европейски ценности с традиционните ценности на исляма. Решението на тази главоблъсканица е проблем на проблемите за днешните власти в Стокхолм.

Премиерът Фредрик Рейнфелд все още не е последвал примера на германската си колежка Ангела Меркел или на френския президент Никола Саркози – не е заявил, че „мултикултурната“ политика е провалена. Но камбаната вече бие за Швеция също тъй силно, както и за други благополучни страни от Стара Европа.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.