Секс тайните на френските политици излизат наяве

Илейн Сиолино

Първата снимка на Франсоа Митеран и любовницата му е направена едва през 1981 г-

Ритуалът следва ясен сценарий: скандал заплашва да срине репутацията на влиятелна фигура във Франция. Политици казват, че са потресени. Приятели казват, че не вярват. Журналисти обсъждат дали не е трябвало да разследват слухове и да разкрият тайни. Прахът се сляга. Статуквото се възстановява. Личният живот е защитен.

Когато например Франсоа Митеран беше попитан от журналист, докато беше президент, дали е вярно, че има дъщеря от извънбрачна връзка, той отвърна: „Да, вярно е. И какво от това? То не засяга обществеността.“

Французите съучастнически приемат този тип пазене на тайни: те не се радват на грозни разкрития, които биха могли да разкъсат социалната тъкан. Това, което ги потресе повече от факта, че Митеран имал любовница и дъщеря от нея, беше разкритието след смъртта му, че френската държава ги е издържала финансово и дори им е осигурявала полицейска защита.

Сега арестът на Доминик Строс-Кан за пореден път отправя предизвикателство към схващането, че личният живот на богатите, известните и влиятелните е извън обсега на общественото внимание. Това, че най-сериозното обвинение срещу Строс-Кан е опит за изнасилване, а не просто прегрешение, свързано със сексуално отношение по взаимно съгласие, само засилва усещането на някои хора във Франция, че е нужно завесата на личния живот да бъде вдигната.

„Ние се чувствахме по-извисени от американците и британците, като отстоявахме принципа на защита на личния живот“, каза в интервю Пиер Хаски, един от водещите политически коментатори във Франция и съосновател на политическия уебсайт Rue89. „Но ние, журналистите, не си вършим работата както трябва. Използваха ни и злоупотребяваха с нас в пазенето на тайни. Нужно е да определим ролята си по по-агресивен начин и да кажем, че не всичко лично е лична работа“, заяви той.

Хаски каза, че е грешал, като не е публикувал информация за френски политически фигури, която би могла да навреди на способността им да изпълняват своята длъжност.“Знаех, че когато Ролан Дюма беше външен министър, той имаше любовна връзка с дъщерята на сирийския министър на отбраната. Не писах за това, защото беше въпрос от неговия „личен живот“. Сгрешил съм. То имаше влияние върху външната политика на Франция“, каза Хаски.

Той също така укори себе си и френските медии, че са запазили в тайна това, че социалистката Сеголен Роаял и нейният дългогодишен партньор, баща на четирите й деца и тогавашен лидер на социалистическата партия Франсоа Оланд, вече се бяха разделили, когато тя участваше в кандидатпрезидентската кампания през 2007 г.

Скандалът със Строс-Кан съвпада с промените във френския обществен живот, където вече започнаха да се пропукват възприети правила и бяха разкрити тайни. Фокусираният към личността стил на президентството на Никола Саркози поражда глад за свързани с личността истории, които да бъдат разгласени на всеослушание. Благодарение на технологиите е лесно да се записват и заснемат с мобилни телефони лични срещи и неудобни обществени контакти, допринасяйки за прозрачност, която не е съществувала досега.

В исторически план обаче французите са се занимавали със слухове и тайни и има няколко причини за това защо те могат да се разпространяват в тесни кръгове, но не и да се обсъждат публично. Първо, французите отдавна са свикнали с непотвърдени истории за влиятелни фигури и политици. Това датира от епохата на кралския двор, когато информацията била сила, но все пак с нея трябвало да се борави внимателно. Пикантните истории, независимо дали били верни или не, служели за забавление.

Това прави французите толерантни към личните дела на другите хора, особено към сексуалните им отношения. Личният живот трябва да бъде неприкосновен за външните хора. Както казва поетът от 18 век Жан-Пиер Клари дьо Флориан: „За да живееш щастливо, живей скрит от чуждите погледи.“

В обществото не се вдигна врява, нито имаше журналистическо разследване например, когато Саркози определи Фредерик Митеран, племенника на Франсоа Митеран, за министър на културата, въпреки че той беше написал мемоари, в които подробно и нагледно описваше как плащал, за да прави секс с „момчета“ в Тайланд. По-късно Марин льо Пен, която сега е лидер на крайнодесния Национален фронт, привлече общественото внимание към въпроса и призова за неговата оставка, но Саркози го подкрепи и той запази поста си.

Второ, политиците във Франция не са отстранявани от длъжност за сексуални прегрешения (насилието срещу жени обаче е друг въпрос). По традиция политик, който разкрие сексуалната си енергия, доказва своята жизненост: той показва на избирателите си, че е напълно и физически способен да управлява страната.

По време на скандала в САЩ с Бил Клинтън и Моника Люински дори някои френски политици, свързани с католически каузи, решиха да поздравят президента Клинтън за силата на либидото му. „Този мъж обича жените. Това е признак за добро здраве“, каза депутатката и лидер на религиозната десница Мари-Кристин Бутен. Бутен защити Строс-Кан след ареста му, като предположи, че той е станал жертва на капан.

Трето, законодателството за клевета толкова силно защитава личния живот, че и най-малката намеса с нещо написано или излъчено неизбежно води до съдебни дела и тежки глоби. Страхът на френските медии от ответни действия от страна на влиятелните личности възпрепятства разследващата журналистика в американски стил.

През 2005 г. седмичното списание „Пари мач“ публикува на корицата си снимка на тогавашната първа дама Сесилия Саркози с Ришар Атиа, който тогава беше известен като неин любовник, а сега й е съпруг. Редакторът Ален Генестар по-късно беше изгонен от списанието. Арно Лагардер, който контролира издателската дейност на списанието, е близък приятел на г-н Саркози.

Накрая, смята се, че толкова много влиятелни фигури във Франция, особено мъже, нарушават брачните си клетви, че ако тези истории започнат да се публикуват, това може да промени политическия пейзаж във Франция.

Във Франция от години се носят слухове за поведението на Строс-Кан. Журналисти и автори разиграха своеобразна френска салонна игра, като се цитираха един друг, за да избегнат съдебни процеси. „Наш дълг е сами да се спрем да разпространяваме слухове“, писа като външен коментатор в редакционна статия във в. „Монд“ в понеделник Кристоф Делоар, един от авторите на разследващата книга „Сексус политикус“, занимаваща се с личния живот на водещи политици. „Грешка е да ги оставим да се разпространяват, без да проявим любопитството да ги проверим“, заяви той и добави: „Не можем да даваме на нашите граждани причини да мислят, че ги лъжем, дори като пропускаме нещо.“

Книгата се основаваше главно на официално публикувани интервюта и полицейски данни и се смяташе, че разрушава табуто за обсъждане на личния живот. Разследването на предполагаемо престъпление като изнасилване е различно от излагането на подробности за личния живот на някого, но все пак има нежелание да се отприщят разследвания на личния живот на влиятелните хора.

„В САЩ те изхвърлят, ако се открие, че имаш любовница. Не ме интересува дали Строс-Кан има любовница. Ако той е извършил нещо по-сериозно, това би повлияло на положението му на обществена фигура – именно тук би трябвало да се прокара чертата. Ние не сме си свършили работата със Строс-Кан както трябва. Но това, от което се страхувам, е, че този скандал би могъл да ни въвлече в креватна политика, което би ми било противно“, каза Хаски.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.