Медведев като президент на путинска Русия

в. Ведомости

Дмитрий Медведев на пресконференцията в Сколково. Снимка: официален сайт

Руското общество е различно отпреди. Нараснало е незадоволството от положението в страната. Търсенето на стабилност, което бе доскоро основа на политиката, клони към спад. Расте нуждата от системни промени. Ръчното управление, изчерпало своя ресурс, се е превърнало в спирачка. Идва разбирането, че страната вече не може да бъде управлявана чрез лични договорки и връзки на всички равнища.

В своята статия „Русия, напред!“ президентът Медведев анализира навремето доста критично ситуацията, предизвикана от политиката на неговите предшественици. И обеща да я промени, като заяви, че знаел как да превърне Русия в успешна държава. Междинните резултати обаче не вдъхват особен оптимизъм. Много от важните проблеми не са решени и до днес.

Първо, не е създаден ефективен механизъм за държавно управление. Медведев обеща, че за разлика от властовата вертикала, формирана от Путин, политическата система ще става „крайно отворена, гъвкава и вътрешно сложна“. Виждаме обаче движение в обратна посока. Отхвърлила „полупарализираната полудържава“ от 90-те, страната ни стигна до положение, при което държавата пак е парализирана, а властта – отново в ръцете на скрити от обществото неконституционни центрове на влияние.

Обещаната от президента „прозрачност“ повиши ролята на непубличните, но „влиятелни“ хора, контролиращи цели отрасли от икономиката, министерства и ведомства. Те всъщност управляват чиновниците и от името на държавата командват бюджетите, вземат кадровите решения. Държавният подход – също като преди, непрекъснато се подменя с личен, групов, антидържавен. Увлечена в предизборна подготовка, властта не желае да се противопоставя на това. Провъзгласила навременния курс към модернизация, тя не може да го осъществи.

Второ, още не е постигнато върховенство на правото, сиреч не е решен един от основните проблеми на путинското президентско управление, когато законите се прилагаха избирателно и се натъкмяваха според частни интереси и ситуации. Същото става днес примерно с Домодедово. В противоречие с каноните на правото Медведев още преди разследването заяви, че собствениците на летището имат вина за атентата през януари. Така разреши гоненията срещу частната компания оператор и от страна на правоохранителните органи, получили шанса да припишат на бизнесмените собствените си грешки, и от страна на конкурентите, решили да се възползват от ситуацията в поредния си опит да сложат ръка върху успешната компания.

Това е лош сигнал за бизнеса. Борбата срещу корупцията, станала системна далеч преди идването на Медведев, се подменя с безсистемно излавяне на дребни риби. И политическите й граници проличават все по-ясно.

Трето, провалиха се опитите да бъде повишена атрактивността на Русия като поле за инвестиции, съсипана след делото „Юкос“. Собствеността не получи по-голяма защита, рейдърството (корпоративното завземане) процъфтява.

Необходими са пари и технологии от чужбина, писа в своята статия президентът. Лично той отдели много време, за да убеждава инвеститори от различни страни да влагат средства в Русия. Реалността обаче е по-силна от думите: историите с фалиралата парфюмерийна верига „Арбат престиж“, „Евросет“, компания ритейлър на мобилни телефони, разследвана за контрабанда, и други, отказът от преразглеждане на делото „Ермитаж капитал“ (инвестиционен фонд в Русия, замесен според медиите в корупционни скандали) показаха пред цял свят, че Медведев, общо взето, се придържа към путинската практика в това отношение и човек трябва да страни от такава държава.

Още повече че в никой от случаите виновниците не бяха наказани. Неотдавнашното бръщолевене на генералния прокурор в Държавната дума, че незаконно разорените бизнесмени можело да си търсят правата в съда, за да им бъдат компенсирани „в известен обем моралните вреди“, демонстрира само, че прокуратурата не желае да защити закона. А идеята й да се забрани на чужденците участие в управлението на транспортни предприятия показва кой диктува правилата на играта – президентът или шефовете на силови структури.

В крайна сметка, както посочи финансовият министър Алексей Кудрин на форум в Красноярск, преките чуждестранни инвестиции в Русия са спаднали през 2010 г. 1,5 пъти в сравнение с предходната година, а през януари 2011 г. инвестициите в основен капитал са намалели почти с 80 на сто.

Четвърто, хората, които споделят постановките от статията на президента, не се обединиха. Не бяха осигурени дори съответните организационни възможности. Някои държавни служители безнаказано противоречат на държавния глава и подкопават авторитета му в обществото. Транспортният министър например веднъж взе да обяснява на президента, че той не знаел колко струват пътищата. Министрите обясняват на Медведев, че обвинява грешните хора заради провалените поръчки за отбраната, а мнозина депутати и чиновници демонстративно не публикуват своите декларации.

Оттеглянето на ресорни чиновници от директорските бордове в различни компании се превръща в безсрамна подмяна – вместо тях се вкарват „елитни“ деца, роднини и приятели. Реформата на МВР се свежда до замяна на първите две букви от названието на служителите (милицията в Русия бе преименувана и стана полиция) . Президентът още не е уволнил нито един шеф на силово ведомство независимо от очевидните им провали и масовото политическо търсене на подобна стъпка.

Заради всичко това Медведев изглежда като приемник на Путин в далеч по-голяма степен, отколкото мнозина са се надявали, разчитали или са се опасявали. Той действа и е възприеман като президент на путинска Русия с всички нейни „родилни белези“. Същите, които разкритикува в статията си.

Това естествено са междинни изводи. От една страна, има известни политически реалности, от друга – някои процеси не бива да се форсират, тъй като стават по-слабо управляеми. Управляемост обаче се губи по-бързо, когато властта изостава от динамиката на обществото, от изискванията на глобалната икономика и дори от собствените си начинания. Медведев писа, че знаел какво да прави. Време е да чуем честен отговор на въпроса какво не успява да стори и защо.

Дмитрий Медведев: С Путин имаме еднакво мислене
Вчера президентът на Русия Дмитрий Медведев заяви, че скоро ще разкрие дали ще се кандидатира за втори мандат на изборите през 2012 година. На специална пресконференция в Сколково Медведев заяви, че „политическият живот не е само шоу и даже съвсем не е шоу, а е доста сложна работа“ и решения като това за кандидатиране в избори трябва да се съобщават по подходящ начин, а не на пресконференция.

Медведев се усмихваше често и се опитваше да създаде лека атмосфера, отбелязва ББС. Той прекара по-голямата част от мандата си в сянката на премиера Владимир Путин и мнозина очакват от него да не се яви на изборите. В последно време обаче публични изказвания на двамата създадоха впечатление за противоборство между тях.

Медведев заяви, че двамата с Путин се познават от 20 години и са на сходни мнения по много въпроси, макар че понякога имат разногласия.“Наистина имаме еднакво мислене“, каза Медведев. Той добави, че с Путин имат сходни стратегии, тъй като в противен случай политическото им партньорство би се разпаднало. Като пример Медведев посочи, че с Путин са на различни мнения за модернизацията, като премиерът бил на мнение, че тя трябва да върви с по-бавни темпове, докато президентът бил за нейното ускоряване, посочва ИТАР-ТАСС.

Дмитрий Медведев заяви, че след президентските избори догодина ще бъдат направени промени в правителството независимо от това кой ще бъде премиер. Той не изключи възможността в бъдеще да бъде приета нова система за съставяне на Съвета на федерацията, включително въвеждането на избори за членовете на съвета.

Медведев призна, че е съавтор на решението да се назначават губернаторите, а не да се избират. Той предположи, че след 10-15 години може да бъдат възстановени изборите за губернатори, като подчерта, че смята за нецелесъобразно това да стане по-рано.

Медведев коментира още, че противоракетна отбрана (ПРО) на НАТО трябва да бъде подчинена на разбираеми правила. Той се надява да получи гаранции, че ПРО няма да бъде насочена срещу Русия, тъй като в противен случай Москва ще бъде принудена да вземе ответни мерки, като е възможно да развие „нападателния потенциал на своя ядрен капацитет“.

Медведев коментира, че „това би бил много лош сценарий… който би ни върнал в епохата на Студената война“. Руският президент освен това заплаши страната му да се оттегли от двустранния договор със САЩ за съкращаване на ядрените оръжия „нов СТАРТ“, в случай че американската система за противоракетна отбрана бъде разположена в Европа без консултация с нея.

Медведев даде да се разбере, че страната му няма да подкрепи резолюция на ООН за Сирия, аналогична на тази за Либия, която би открила пътя за намеса във вътрешните работи на страната. В същото време той не уточни дали Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност, ще блокира приемането на такава резолюция.

Медведев заяви, че ако бившият петролен магнат Михаил Ходорковски излезе на свобода, той няма да бъде опасен за обществото. Бившият собственик на петролния гигант „Юкос“ Михаил Ходорковски бе арестуван през 2003 г. и осъден на затвор по обвинение в укриване на данъци, а компанията му бе поставена на колене и изкупена от държавата.

През декември м. г., дни преди съдът да произнесе присъда по второ дело срещу Ходорковски, премиерът Владимир Путин го сравни с гангстера Ал Капоне и каза, че бившият руски магнат е крадец и мястото му е в затвора. На 24 май ще бъде разгледана апелативната жалба на бившия олигарх и противник на Кремъл Михаил Ходорковски. Съдебното заседание бе насрочено за вчера, но в последния момент бе отложено. Според редица руски медии отлагането е свързано с днешната пресконференция на Медведев.

През декември то беше осъден в края на втори процес срещу него за пране на пари и кражба на петрол. Така присъдата му беше удължена до 2017 г. Втората присъда срещу Ходорковски породи много критики от страна на международната общност.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.