„Лос Анжелис таймс“: Европа пак експлоатира бедните американци

в. Лос Анжелис таймс

Бюро за безработни в Лос Анжелис. Снимка: от тв екрана

Водещи европейски компании инвестират в САЩ, защото могат да правят там неща, които никога не биха и помислили да вършат на Стария континент. Най-новият стопанин на коптори в Лос Анжелис е стълб на германския капитализъм. По-рано този месец градската прокуратура заведе съдебен иск срещу Deutsche Bank – четвъртата по големина банка в света, за това, че е оставила много от двете хиляди жилища в Ел Ей, които е придобила заради просрочени ипотеки, да потънат в мръсотия и разруха.

При едногодишното разследване на градските власти по недвижимите имоти, преминали в собственост на Deutsche Bank по тази причина, били откри наематели, принудени да живеят в рушащи се апартаменти, които банката изобщо нямала намерение да ремонтира; къщи, превзети от престъпни банди; кранчета, от които водата или изобщо не тече, или не спира; и където може да се открие случайният неидентифициран труп. С други думи, нищо, което банката би позволила да се случи с нейните активи във Франкфурт, в чистия и подреден германски град, който е дом на Deutsche Bank и на голяма част от останалите германски финансови компании.

Deutsche Bank отговори на съдебния иск, като хвърли вината върху хората, отговарящи за обслужването на кредитите, които по презумпция трябвало да поддържат имуществото на банката. Градският прокурор на Лос Анжелис Кармен Трутанич обаче настоя, че вината е на собственика. „Ние няма да им позволим да си играят (с живота на хората)“, заяви тя.

Бедняшките квартали в Съединените щати бързо се превръщат в бизнес модел за някои от водещите европейски компании и те често правят тук неща, които никога не биха и помислили да вършат у дома. Тези компании, повечето не са банки, а елитни европейски производители, като BMW, Daimler, Volkswagen и Siemens, и вериги за продажба на дребно, като IKEA, разширяват непрекъснато своя бизнес в САЩ (особено в южните щати), защото работниците там получават ниски заплати и нямат права. В техните очи Съединените щати се превръщат все повече в новия Китай. Цената на труда в САЩ може и да е малко по-висока, но страната предлага по-силна защита на интелектуалната собственост и в нея стачките са далеч по-малко, ако трябва да направим сравнение с нашите непослушни китайски другари.

Не мислете, че думите ми са абсурдни. Хвърлете един поглед на изследването, публикувано този месец от Boston Consulting Group, което стига до извода, че когато човек сравнява високите възнаграждения и все още ниската производителност на труда в Китай със запазващите се на едно ниво възнаграждения и нарастваща производителност в Съединените щати, то конкурентното предимство при прехвърлянето на производствата в Китай вместо в САЩ ще стане незначително до 2015 година. Инвестициите в Съединените щати, твърди Boston Consulting Group, „ще се увеличават, тъй като страната се превръща в едно от най-евтините места за производствени дейности в развития свят“.

Тези инвестиции вече отдавна са факт. Автомобилните компании от Европа и Япония отвориха през последните две десетилетия заводи в американския Юг, където няма профсъюзи. Нито европейците, нито японците са се съгласи да се въздържат от кампании за разбиване на синдикатите, в случай че работниците решат да се организират. Позицията на европейските и японските бизнесмени не би трябвало да бъде различна от отношението им към работниците и профсъюзите у дома им.

Според доклад, публикуван от Human Rights Watch миналата година, същите тези компании, обикновено приветстват синдикатите, дават заплати на равнище средна класа и имат представители на работниците в своите ръководни органи в Германия и Скандинавия. Те обаче заплашват работниците си в САЩ, че ще ги сменят с други като наказание за протестите им срещу орязването на техните възнаграждения (какъвто е случаят с германската компания Robert Bosch), нареждат на работниците да докладват за синдикалистка дейност на своите колеги (както прави T-Mobile – дъщерна компания на Deutsche Telekom) и наказват работниците, които не могат да се явят на работа за извънредни смени през уикенда, обявени в петък вечерта (за пример IKEA).

В Германия Robert Bosch никога, според Human Rights Watch, не е заплашил нито един свой работник с уволнение заради протест срещу орязване на заплатите, а Deutsche Telekom често се хвали със „социалното партньорство“ със синдиката на своите служители. В Швеция IKEA, подобно на огромното мнозинство от местните компании, има профсъюз и предоставя на своите работници редица права и привилегии, които са почти невъобразими за колегите им в САЩ.

Работниците от германския производствен сектор, които правят най-модерните продукти и машини в цял свят, печелят средно по 1,50 долара на всеки долар, който отива в джоба на американските им колеги (въпреки това, тъй като политиката на Германия е да поощрява най-модерните производства и високо квалифицирания труд, страната се радва също така на огромен търговски излишък, докато Съединените щати имат гигантски търговски дефицит). В новия световен ред, формиран след „естествения подбор“, упадъкът на профсъюзите в САЩ и постоянно намаляващата мобилност на американските работници превръщат страната в предпочитана дестинация, когато европейските компании искат работата да бъде свършена евтино.

Дали Америка е мечтата за работниците по света? Вече не. Ако трябва да се направи някакво сравнение, нашите отношения с Европа са се превърнали в по-нова версия на периода в навечерието на Гражданската война в Съединените щати (1861-1865 г.), когато южните щати са осигурявали евтин памук, произвеждан от роби, на фабриките в Манчестър (по тази причина британският и френският бизнес е помагал на Конфедерацията). Сега САЩ отново се превръщат в място, където Европа идва, за да печели от беднотията – в заводи в Юга, където заплатите са ниски, и разнебитените къщи в южната част на Лос Анжелис.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.