Новите монголски богаташи откриват лукса

Франс прес

Магазинът на „Луи Вюитон“ в Улан Батор. Снимка: фирмен сайт

През 13-и век в легендарния палат Ксанаду монголският император Кубилай Хан и неговият харем носели копринени роби, кожени калпаци и накити със скъпоценни камъни. Днес новите монголски „ханове“, забогатели благодарение на богатите рудни находища на Монголия, с наслада се връщат към луксозния начин на живот. Монголия е една от най-бедните страни в Азия. Това обаче не пречи на появата на големи богаташи.

Западните марки „Луи Вюитон“, „Армани“, „Хуго Бос“ и „Бърбъри“ откриха свои бутици в центъра на Улан Батор, където живее над една трета от населението на страната. Европейски спортни коли и модели 4Х4 могат вече да се видят по осеяните с дупки улици на столицата. „Секторът на модата се развива паралелно с монголската икономика и хората имат все повече пари за пилеене“, казва Шидзугин Назантулга, монголският директор на магазина на „Хуго Бос“. „Те предпочитат да харчат тук вместо да ходят на шопинг в чужбина“, допълва той.

Международният валутен фонд прогнозира растеж на монголската икономика от около 10 процента през 2011 г. Но икономиката на страната прегрява, предупреждава все пак МВФ. Според монголските власти доходът на глава от населението трябва да нарасне от 1800 долара през 2008 г. на 15 000 долара през 2015 г. Курсът на местната валута освен това се увеличи с 10 процента спрямо долара през 2010 г. и износът стана по-евтин.

„Монголците имат голям усет за модата и са винаги в търсене на най-качествените продукти“, казва Назантулга, говорейки на 28 години свободно английски, който е овладял през годините, през които е учил търговия в чужбина. „Хората обичат да показват колите си и гордо парадират с най-хубавите си дрехи, когато могат“, казва той. Луксозният начин на живот обаче дълго време беше непознато явление в съвременната история на Монголия, която след седемте десетилетия на съветско влияние беше в състояние на пълна разруха.

Повечето от луксозните бутици в Улан Батор са разположени в Централната кула – нова бизнес сграда до площад Сухбатар, където е основана модерната монголска държава през 1921 г. Във VIP-салона на бутика на „Луи Вюитон“ богатите клиенти са поканени да седнат удобно на бели кожени канапета, за да изберат обувки на цена 800 евро или слънчеви очила за повече от 500 евро.

Това афиширано богатство контрастира с положението на повечето монголци, които в по-голямата си част едва свързват двата края чрез тежък труд в мините, в животновъдните ферми или магазините за внасяни от Китай стоки. Средната годишна заплата на служител в офис в столицата е около 250 долара на месец. Минималната заплата в страната е едва 115 долара на месец.

„Ние имаме относително малко клиенти, но онези, които идват тук, купуват много“, казва Батбехин Батху, директор на бутика на „Армани“. „За момента най-важната част от нашия търговски план се състои в утвърждаването на нашата марка“, добавя той.

Отрасълът на недвижимите имоти също става свидетел на появата на нова привилегирована класа в Монголия. Когато пазарът беше приватизиран в края на 90-те години, апартаментите се купуваха за 5000 долара, спомня си Крис Де Грюбен, белгийски инвеститор в недвижими имоти. Днес същите тези жилища се продават за 90 000 долара. Започнаха да се появвят нови луксозни апартаменти и мезонети. В шикозния квартал Зайзан, в южната част на столицата, цената на модерните жилища започва от 2000 долара за квадратен метър. В центъра на Улан Батор небостъргачът „Синьо небе“ във формата на платно на яхта подслонява най-шикозните апартаменти. Там мезонетите се предлагат за по 8875 долара за квадратен метър.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.