Германските избиратели и вирусът на десницата

сп. Шпигел

Датчаните връщат граничния контрол, Франция се страхува от вълни от бежанци: евроскептицизмът сред съседите на Германия рязко се засилва, но и германските настроения към Европа не са по-малко стряскащи. Ново изследване на общественото мнение показва, че германци, подкрепящи партии от целия политически спектър, стават жертва на десния популизъм.

Институтът за изследване на общественото мнение „Форза“ неотдавна извърши социологическо изследване за вестник „Фрайтаг“, в което на представителен брой германски граждани бяха цитирани изказвания на четирима европейски десни популисти. Резултатите показаха неочаквано ясно, че десните идеи намират широка подкрепа сред населението.

Избирателите, които са най-склонни да ги подкрепят, са членове на консервативните партии ХДС/ХСС (Християндемократическата партия на канцлера Ангела Меркел и сродната й баварска партия Християнсоциален съюз), Свободната демократическа партия (позитивно настроените към бизнеса свободни демократи) – и Левицата, съставена от мнозина бивши източногермански комунисти. Може би най-тревожното е, че двадесет години след падането на Берлинската стена настроенията в цялата страна са се изместили повече към източногерманския десен популизъм, отколкото към аналогичните идеи на някогашния запад.

Например:
– седемдесет процента от запитаните заявяват, че Германия дава твърде много пари на ЕС;
– почти половината искат Германия да ограничи драстично имиграцията;
– тридесет и осем процента смятат, че ислямът не може да се вмести в германския начин на живот и представлява заплаха за германските ценности.
– тридесет процента искат „независима Германия, без евро, където ЕС няма да разполага с никакво законно влияние“.

Все пак има сериозни различия между избирателите от различните партии. Избирателите на Християндемократическата партия (ХДС), Свободната демократическа партия (СвДП) и на Левицата – в по-голяма степен, отколкото левоцентристките социалдемократи (Германската социалдемократическа партия) и Зелените – смятат, че членството в ЕС е неприемливо скъпо.

Членове както на Зелените, така и на СвДП не са толкова силно против имигрантите, колкото подкрепящите другите партии. Християндемократите, свободните демократи проявяват най-силна омраза към исляма. Но когато става дума за отхвърляне на еврото, избирателите на Левицата надвишават по брой всички други участници в допитването.

Има и сериозни разлики между източна и западна Германия: евроскептицизмът и антимюсюлманските настроения са по-силно изразени, поне с една трета, в бившата Източна Германия.

Десният вирус

Освен Зелените – с други думи всички останали германски партии са „заразени“ в някаква степен от десния вирус. Най-успешният в момента десен популист в Германия се представя като социалдемократ: Тило Зарацин. Публична тайна е, че Германската социалдемократическа партия (ГСДП) отказа да изключи Зарацин заради страха от десни популистки уклони в партийните редици. Това трябваше даде тревожен сигнал за германската политическа култура и бе потвърдено от допитването на „Форза“. Но поведението на ръководството на ГСДП може да е било и тактика на оцеляването, тъй като Зарацин можеше да постъпи като Лафонтен при десните – да основе независима популистка партия и да откъсне значителна част от дясното крило на ГСДП.

СвДП сега се подготвя за живот без Гидо Вестервеле, външният министър, който неотдавна се оттегли заеманите от него постове на вицеканцлер в правителството на Меркел и лидер на свободните демократи. Партията се нуждае от ново лице, но тя трябва да се пази от залитанията надясно, останали след нейното преобразуване от класическа европейска либерална партия в неолиберален „магазин на самообслужване“. Сред редиците на Левицата лидерската реторика също понякога е в разрез с истинските настроения сред редовите членове на партията.

Граничният контрол и датската десница

Резултатите от това допитване би трябвало да привлекат вниманието на германските политици. Десният популизъм отдавна е доминираща сила в Европа. От Норвегия до Италия, от Финландия до Франция, десните популистки партии са представени в повече от петнадесет национални парламента. И влиянието им се засилва: датчаните неотдавна обявиха, че връщат граничния контрол – в разрез с цялостната политика на ЕС – за да не бъдат допускани икономически бежанци и „престъпници“ от източна Европа.

Германия може би е поела по същия път. Партиите не следват основното изискване на следвоенната федерална конституция – че силата и отговорността на вземането на решения изискват на населението да бъдат казвани и някои неприятни истини. Политици и медии учудващо силно подкрепиха еврото, поставени под огромен финансов натиск; но би било също толкова важно да се прояви същата подкрепа и за балансирано отношение към исляма и потоците от имигранти.

Твърде много са политиците и журналистите, които не желаят да отстояват тези идеи, защото може би се страхуват, че ще предизвикат възмущението на хората. Напоследък германците свикнаха с изгражданата представа за самите себе си, че са се освободили от сенките на историята. Но те подценяват опасностите, които настоящето крие. Германската податливост към десни идеи предизвиква тревога, но това съвсем не означава, че се очерня германският нрав. Достатъчно лошо ще е, ако в сегашната атмосфера германците не успеят да се държат по-добре от своите съседи.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.