Проф. Иван Илчев. Снимка: СУ

Б.р. - В писмо, поместено и на сайта на Софийския университет “Св. Климент Охридски” в навечерието на 24 май, ректорът проф. дин Иван Илчев прави преглед на реформите и икономиите, осъществени след драстичното намаляване на бюджета за образование и наука от правителството на ГЕРБ и на неизпълнените ангажименти, поети лично от министъра на финансите Симеон Дянков. Предлагаме части от писмото на проф. Илчев.

Господин министър,
Вече повече от три месеца безуспешно опитвам да се срещна с Вас, за да поставя на вниманието Ви някои въпроси, свързани с организацията и финансирането на висшето образование и науката у нас като цяло и на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в частност. Досега не съм получил нито Вашето принципно съгласие за срещата, нито пък отказ.

Принуден съм да изложа в писмен вид историята на взаимоотношенията ни с МФ и с МОНМ през изтеклите почти две години, за да изясня нашата конструктивна позиция, насочена към подобряване на финансовото положение на висшето образование и науката, в рамките на сегашните ограничени възможности.
……

При среща на министър-председателя на Република България Бойко Борисов с Академичния съвет (АС) на СУ господин Борисов възприе предложението да бъде разрешено на държавните висши училища да приемат известен брой студенти в бакалавърска степен платено обучение. Така, както бе уговорката ни с премиера, изпратихме предложение, съгласно което на висшите училища се дава право да приемат 10% от свободния си капацитет в бакалавърската степен под формата на платено обучение.

Благодарение на задкулисни игри в Народното събрание, поправката бе приета във вид, който напълно обезсмисля направеното предложение и доколкото ми е известно, малко висши училища са се възползвали от „благоволението” на депутатите.

Бих искал да подчертая, Господин Министър, че академичната колегия на Университета в рамките на своите възможности опитваше да оптимизира разходите си и да създаде в тази кризисна финансова обстановка система от критерии за насърчаване на тези от колегите, които полагат по-големи усилия, както в преподавателската, така и в изследователската си дейност.
……

През май 2010 г. Академичният съвет (АС) прие система от изключително непопулярни сред колегията антикризисни мерки. Ясно ни бе, че много малко от тях действително ще изиграят положителен резултат, напротив повечето щяха да снижат и качеството на даваното образование и мотивацията на колегията. Мерките бяха свързани с оптимизацията на структурата (да речем при лимитен щатен състав 3378 души сега в Университета работят общо 2971 души - по-малко, отколкото през 2007 г., когато сме обучавали около 4 хил. студенти по-малко.

……

Като част от антикризисните мерки бе създаден Съвет за стопански инициативи, който през следващите месеци трябва да предложи по-гъвкава политика на Университета в областта на оползотворяването на немалките му ресурси.

С една дума, общият резултат от антикризисните мерки за 2011 г. е около 4 милиона лв. намаляване на разходите годишно. Напомням - при близо 13 мил. лв. намален бюджет през последните две години.

През юли 2010 г. след като вече бяха приети антикризисните мерки на Университета, проведохме среща с екип на финансовото и просветното министерство и обсъдихме ситуацията. Мерките бяха одобрени, макар за всички присъстващи бе ясно, че те не могат да спасят положението. Заместник-министърът на финансите господин В. Горанов заяви пред присъстващите, че при подобен бюджет не може да се очакват реални резултати. Независимо от това ни бе казано, че ще получим допълнително субсидиране - вероятно през септември - срещу реформи. На нашия въпрос - какво са направили или ще направят висшите държавни органи, за да реформират и те системата на финансиране на висшето образование ни бе отвърнато с мълчание.

През септември 2010 г. след нееднократни настоявания се срещнахме с Вас, господин министър. Бих искал да се лъжа, но струва ми се, че срещата бе уговорена едва когато стана ясно, че Университетът се готви да протестира публично. Помолихте ни да имаме още малко търпение, защото в бюджета за 2011 г. ще бъдат предвидени стимули за най-добрите университети. Поискахте ни антикризисните мерки, за да видите дали въз основа на тях не може да се предвиди допълнително стимулиране.

В крайна сметка, отговор от каквото и да било естество нито от Министерството на образованието, нито от оглавяваното от Вас министерство не получихме.

През ноември 2010 г., когато стана ясно, че Университетът наново се готви за протест, редакцията на вестник „Стандарт” организира по „своя” инициатива обсъждане на „проблемите” на Софийски университет. Само че това съвпадна с излизането на резултатите от рейтингите, според които Университетът е на първо място в България в 21 от 24 професионални направления, в които обучава, а в 3 е на второ зад далече по-добре финансирания от нас частен Американски университет. Всъщност Университетът е на първо място във всички без изключение професионални направления, в които обучава, сред държавните университети, които се финансират по един и същи начин.

На обсъждането присъствахте Вие и министърът на образованието Сергей Игнатов. Министър Игнатов обяви пред многобройната публика, че е готов в новия бюджет да поиска 50% допълнително финансиране за най-добрите професионални направления. Вие наддадохте, като обявихте, че като консервативно настроен икономист, бихте увеличили разликата в полза на най-добрите (според направения тогава звукозапис).

При излизането на новия бюджет, в който не бе направена никаква промяна в сравнение с предходния и реалната възможност Софийският университет да затвори врати в началото на декември, проведохме двудневна среща с Вас, господин министър и с двама Ваши съветници и ректора на Софийския университет.

На нея Вие господин министър в присъствието на Вашия екип и Главния финансист и Главния счетоводител на Университета поехте три ангажимента - да включите в новия бюджет една допълнителна сума от 2 мил. лв. през януари 2011 г. за поемане на неотложните разплащания на Университета; да се прецени и да се разработи методика за специфично финансиране на Университета с оглед на по-високите му експлоатационни разходи и поддръжка на национални паметници на културата за около 6 мил. лв. и да се потърсят начини за частично отлагане на някои от нашите задължения.

Не само че нищо от обещаното не бе сторено, но в продължение на седмици не успявахме да се свържем с Вашия екип.

Нещо повече, с бюджета за 2010 г. отпадна финансирането след първата година на магистърските програми държавна поръчка, без това да е нито законово регламентирано, нито с промяна на магистърското обучение, нито с постановление на МС.

От това Софийски университет губи 1.6 млн. лв. годишно.

Отделно с въведените ограничения за таксите за магистри платено обучение Софийски университет губи около половин милион лева годишно.

На 13.04.2011 г. отново писмено повдигнахме този въпрос пред МОМН. Попитахме за основанията за намаляването на финансирането. Питахме дали в семестрите, за които не се получава държавна субсидия, студентите ще изгубят правата, от които се ползват по отношение на общежития, храна, стипендии, здравноосигурителни вноски и т.н., след като държавата не финансира съответния период от обучението им или на висшите училища щедро се предоставя възможността сами да дофинансират студентите? Напомняхме, че ограничаването на възможността на Университетите да определят размера на таксите за платено обучение в ОКС “магистър” за учебната 2011/2012 г. влиза в противоречие с принципите на пазара.

Нека добавя, че това осъжда на смърт наши успешни магистърски програми, поддържани с реномирани европейски университети, като Сорбоната, Бордо, Лил, Нанси, Страсбург, в които издаваме двойни дипломи на студентите, защото е немислимо с ограничаването на таксата да плащаме пътя на европейските преподаватели, участващи в програмата, престоя им в хотелите у нас, а още по-малко да заплатим труда им.

В момента, Господин министър, професор в Софийския университет получава хонорар от 11 лв, сиреч 5.5 евро за учебен час - предполагам, че можете да си представите какъв ентусиазъм подобно заплащане ще предизвика у професорите от Сорбоната да речем, които четат в нашите програми. Напомнихме, че „разчитаме на спешен отговор, с оглед правилно планиране на приема и учебния процес за предстоящата 2011/2012 учебна година.”

Отговор от министерството не получихме.

През ноември-декември 2010 г. Министърът на образованието обеща при гласуването на бюджет 2011 г. оформянето на група от Университети с преференциална издръжка, така, както е практиката на редица европейски страни.

Това не се случи.

В последния момент преди приемането на новия бюджет Министърът на образованието обеща увеличение на субсидията за инженерните специалности - нещо, което ни засяга твърде малко, но все пак е нещо. Пред медиите това беше представено като решено.

Това не се случи.

Всъщност от два дни насам министър Игнатов тиражира в медиите за предстоящо увеличение на субсидията за някои специалности. За съжаление това е поредното хвърляне на прах в очите на недобре информираните. Министерството не е изпълнило задължението си по § 80. (1) от Закона за държавния бюджет на РБ за 2011 г., който предвижда от предвидените разходи по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката до 6 800.0 хил. лв. да се разходват за модернизиране и оптимизация на държавните висши училища и дава възможност при неизпълнение на предвидения прием, който, разбира се, само леля Ванга би могла да определи точно и затова висшите училища като правило се презастраховат като искат по-висок прием, за да не ги санкционират ако запишат повече от предвидените студенти, сумите от него да се предоставят на висшите училища именно с посочената по-горе цел.

За да дам пример, на Софийски университет се отнемат над 800 хил. лв за „неизпълнен” прием, а според щедрото предложение на министъра вероятно ще получим около тази сума за това, че в обучаваните от нас професионални направления сме най-добри в България. С едната ръка се отнема, с другата ни се дава отнетото. Подобна медийна щедрост в никакъв случай не подобрява състоянието на добрите висши училища у нас и не означава, че нещо се променя в принципите на финансирането им.

……

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
В проучването на управленските практики на Софийския университет, направено от одиторската компания „Делойт и Туш” е установено, че Университетът е на средно европейско равнище по нивото на своята научна дейност. И това при финансиране в пъти по-ниско от това на другите университети, с които сме сравнявани.

Именно поради водещото място на Софийския университет в българската наука, уравниловката при разпределянето на средствата за висше образование и наука ни засяга особено тежко.

Не искаме да кажем, че в Министерството не се работи по решаването на някои от тези проблеми. Вероятно се работи, но при пълно информационно затъмнение, при неясен критерий на подбора на участниците в разработването на предложенията и при мъгляви, често противоречащи си изявления на министъра.

Във всеки случай, искам да предупредя, че при непроменящата се философия на оформянето на бюджета за висше образование и наука, по преценка на нашите финансисти, Софийски университет „Св. Климент Охридски” ще бъде във финансов колапс през август 2011 г.
……

След като политиците ни убеждаваха да потърпим първо няколко месеца, после година, след като Вие лично, Господин Дянков, не зная вече колко пъти ни обявихте, че сме излезли от кризата, параметрите на бюджета за 2011 г. останаха на практика същите като през 2010 г. и тъй като през последните две години изразходвахме всичките си собствени резерви, вече няма откъде да покриваме разходите си.

Бих искал да посоча, че заплатите на преподавателите и служителите на Софийския университет, които никога не са били сред най-високите в българските университети са заковани на нивото на 2008 г. А това не са заплати за хляб и гроздова ракия - от тях преподавателят трябва да купува книги, да повишава професионалната си квалификация, да участва с доклади на международни конференции, като междувременно трябва да стига някак си до тези конференции и да спи там в хотел - все неща, които го правят всички наши колеги от Европейския съюз и които никой от нас не може да си позволи.

Искам да заявя открито. В момента България е страната в Европа, която отделя най-малко средства за образование и наука. През последната година рязко дръпна напред в това отношение Румъния, с която си съперничехме за последното място. Но дори не това е най-страшното. Лошото е, че малкото отпускани средства се изливат в бездънна яма. Няма никакъв признак за промяна на философията на финансирането на нашата област. Всички обещания, давани през последната година, без изключение, бяха погазени. Контакт с Министерството на образованието и Министерството на финансите, на практика, нямаме.

……

И за да завърша, обидно ми е като български гражданин, като преподавател в най- престижния български университет, като професор в него, като негов ректор, когато виждам десетките панаири за образованието у нас, на които идват представителите на множество държавни европейски университети, щедро подкрепяни в една премислена дългосрочна програма от своите правителства, за да привличат български студенти, предлагайки им качествено, безплатно обучение, финансирано от техните данъкоплатци, стипендии за учащите се. Всичко продиктувано от съзнанието, че веднъж подготвени в техните университети, доста от тях ще останат в тези страни и ще вложат интелекта си за техния напредък.

Обидно ми е когато ни призовават да се конкурираме с тях.

За каква конкуренция говорим? За боксов мач между европейски шампион и овързан с въжета наш състезател. Това ли е европейската конкуренция?

Честит празник на образованието, културата и науката, Господин министър!

Виж целия текст на писмото