Полковникът е притиснат

От всички страни - военно, дипломатически и икономически - примката около Муамар Кадафи се затяга

Седмицата беше тежка за диктатора. Мисрата, третият по големина град в страната, който през последните два месеца бе подложен на обсада, сега вече е изцяло под контрола на бунтовниците заедно с летището и пристанището. Командните центрове на Кадафи са подложени на систематични удари с ракети на НАТО.

Либийските бунтовници отново могат да напреднат спокойно към Брега, след като се бяха оттеглили, за да могат силите на НАТО да нанесат удари по войските на Кадафи, намиращи се във и около града. Главният прокурор на Международния наказателен съд в Хага издаде заповед за задържане на полковника, на сина му Сейф ал Ислам, както и на неговия зет Абдула ас Сенуси, който е шеф на разузнаването, за да бъдат съдени за военни престъпления. Един от ключовите за Кадафи министри Шукри Ганем, бивш министър-председател, който от 2006 г. отговаряше за либийския петрол, изглежда е избягал.

Войските на Кадафи изпитват остър недостиг на гориво. Жителите на Триполи – понасящата несгодите на войната столица, изпитват недостиг на почти всичко, включително и на храна. Бунтовниците на изток, базирани в Бенгази, успяват да внесат необходимото за основните им нужди – и подобряват своята организация във военно, дипломатическо и политическо отношение. Режимът на Кадафи може да издържи още малко, но времето не е на негова страна. Възможно е той да се срине.

На военния фронт бунтовниците успяха да обуздаят младите мъже, които отначало се втурваха безразсъдно, а после се оттегляха по крайбрежния път, от което нямаше никакъв ефект. Най-после бе изградена ясна структура на командване, като бившият вътрешен министър на полковник Кадафи Абдел Фатах Юнис стана главнокомандващ, а генерал Халифа Хафтар, който искаше да поеме ръководната роля след завръщането си от дълъг престой в САЩ, се отдръпна коректно. Джалал ел Дигейли, който е цивилно лице, бе назначен на поста министър на отбраната в Преходния национален съвет (ПНС), новосъздаденото либийско правителство.

НАТО заяви, че координацията с бунтовниците също се е подобрила, което позволява мишените да бъдат поразявани с все по-голяма прецизност. Силите на полковник Кадафи са подложени на нарастващ натиск и в планините Нафуса, район, населен с бербери, на югозапад от Триполи; бунтовниците в момента контролират разположения наблизо главен граничен пункт с Тунис, макар че режимът все още държи този на крайбрежието.

Някои членове на западната коалиция срещу Кадафи имат колебания, докато британците свободно тълкува резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която позволява на коалицията „да предприеме всички необходими действия“ за защита на цивилното население, като включва всяка цел, в това число и инфраструктура, както и командни пунктове, която би била от важно значение за режима при атакуването на контролирани от бунтовниците градове.

На политическия фронт бунтовниците също действат по-организирано. Мустафа Абдел Джалил, бивш правосъден министър на Кадафи, е консенсусната фигура, председателстваща ПНС, докато Махмуд Джибрил, който ръководеше Националния комитет за икономическо развитие на полковника, преди да избяга, и който е доктор на университета в Питсбърг, е по същество министър-председател, оглавявайки „изпълнителен екип“.

Той и неговият най-близък съюзник и заместник Али Есауи, който също заемаше висши икономически постове в режима на полковника, успяха да създадат добри връзки с няколко страни от Персийския залив, най-вече с Катар, Обединените арабски емирства и Кувейт. Али Тархуни, бивш професор във Вашингтонския университет в Сиатъл, заема самоуверено поста на петролен министър. Налице са обаче неизбежните възражения, че на новосъздаденото управление, което изтъква преходния си характер, му липсва отчетност. Чужденците в Бенгази обаче твърдят, че то работи много по-добре.

ПНС се стреми да не изглежда, че представя само източната част на страната, затова той се разшири, за да обхване по-широк географски спектър, като членовете му от Триполи са толкова, колкото са и тези от Бенгази. Въпреки че някои членове са свързани с организацията „Мюсюлмански братя“, преобладаващата част са светски хора. Всички те са против идеята за фактическо разделяне на страната на източна и на западна част.

Племенната загадка

Твърдението на полковника, че мнозинството от многобройните либийски племена са му верни, е също толкова спорно, колкото е и влиянието на племенните водачи в определянето на резултата от националните политики. Повечето експерти по либийските въпроси казват, че племенната вярност е важна от социална гледна точка, но не е решаваща за упражняването на власт на национално ниво, макар че Кадафи е доста щедър в определени райони, особено в родния си град Сирт, както и на юг около Себха. Някои смятат, че на някое от тези места той може да проведе своята последна битка.

Най-голямата и най-неотложна нужда на ПНС са парите. До този момент, отчасти благодарение на щедростта на Катар и Кувейт, той успя да изплати на цивилните техните месечни възнаграждения и обезпечи вноса на основни храни. Въпреки че му предстои да продава петрол в чужбина, ПНС разполага с по-добър достъп до доставки на гориво, отколкото полковника.

Разговорите относно примирие и възможността полковник Кадафи да напусне страната придобиха известна популярност извън водената от британци и французи коалиция, но не и вътре в ПНС. Досега обявяваните от полковника примирия не бяха спазвани. Заповедта на Международния наказателен съд в Хага допълнително ще го затрудни да напусне страната. Някои поддръжници на ПНС се надяват, че в крайна сметка той ще бъде изправен пред съд, след като режимът му се разпадне отвътре.

Другата надежда е свързана с това, че преходът към организиране на избори и съставяне на ново правителство ще се осъществи под надзора на ООН , чийто пратеник за Либия Абдул Ила ал Хатиб, бивш министър на външните работи на Йордания, изразява готовност да посредничи. Засега обаче по-вероятното е полковникът да не сдаде властта без битка.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.