МВФ – кой идва след Строс-Кан?

Ето, че Международният валутен фонд бе завладян от нова полемика, след като американското правосъдие обвини генералния му директор Доминик Строс-Кан в сексуално престъпление. Оставката на Строс-Кан предизвика дебати за определянето на негов приемник – процес, който според развиващите се страни никак не е демократичен.

При появата на МВФ и Световната банка на бял свят през 1944-1945 г. великите сили мълчаливо се споразумяха ръководителят на фонда да е европеец, а президент на банката – американец. В действителност най-развитите индустриални държави осигуряваха основната част от финансирането на двете институции, учредени на конференцията в Бретън Удс, и гледаха с пренебрежение на развиващите се страни, на които МВФ и Световната банка трябваше редовно да оказват щедра помощ.

В първите десет години от новото хилядолетие раздаването на картите в тази глобална игра беше променено. Бързоразвиващите се страни набраха завидна мощ, следвайки примера на Китай, който се превърна във „фабриката на света“, Индия, придобила статут на „световен офис“, и „фермата на света“ – Бразилия. Напълно закономерно тези страни поискаха по-съществено място в световното управление и неговите институции, като настоятелността им нарасна след кризата от 2007-2008 г., когато дълговете изчезнаха от сметките им, застрашавайки вместо това богатите държави, раздавали някога уроци по финансова праволинейност.

Срещите на върха на Г-20 заключиха, че на МВФ и Световната банка е нужна по-адекватна на новите обстоятелства изборна процедура. Всички се съгласиха – но без да предприемат официални действия, – че избирането на ръководители на двете институции трябва да става „открито“ и „прозрачно“, да зависи от заслугите, а не от географския произход на кандидатите.

Това споразумение няма еднакво значение за САЩ и Европа, от една страна, и бързоразвиващите се страни, от друга. Последните схванаха нещата като обещание да прокарат – за първи път – кандидатурата на свой представител начело на двете институции, както стана в ООН или Световната здравна организация (СЗО). САЩ и Европа не съзряха тук нищо неуместно, тъй като става дума не за международни организации, а за мултинационални финансови институции, които се наблюдават от агенции за кредитен рейтинг и в които те са най-големите акционери и вложители.

Оттук нататък всичко е въпрос на дипломация и демокрацията играе незначителна роля. Ако съберем гласовете на страните от Европейския съюз (30,9 процента от правата на глас), на САЩ (16,7 процента) и Япония (6,2 процента), става видно, че френската министърка на икономиката и финансите Кристин Лагард, която се ползва с благоразположението на европейските страни, неизбежно получава мнозинство… ако на 10 юни не стане обект на съдебна процедура, свързана с арбитража на Бернар Тапи, разбира се.

САЩ се изкушиха да заложат на картата директор на МВФ да стане представител на бързоразвиващите се страни, но размислиха, тъй като се надяват европейските гласове да подкрепят кандидата, когото те ще предложат за президент на Световната банка в края на мандата на Робърт Зелик през юни 2012 г. – при условие да има реванш.

Тази благоприятна силова взаимозависимост би трябвало да разубеди европейците да аргументират желанието си да запазят поста с плачевното състояние на финансите си и необходимостта да си гарантират помощта на МВФ в случай на фалит. По техен адрес заслужено бе изказана забележката, че азиатците не са получили право да ръководят МВФ през 1998 г., когато техните икономики се сриваха и МВФ им налагаше горчивите си оздравителни мерки.

Те биха могли да изтъкнат, че имат главния принос в утрояването на резерва на МВФ, решено на срещата на Г-20 в Питсбърг, или че са издигнали свой представител, който се радва на достатъчно единодушна подкрепа, че да запази съгласуването на световните икономики, което едва се забелязва заради кризата.

По-ловко от тяхна страна ще е да поставят на останали страни членки основния въпрос: искате ли кандидат, който да осигури приемственост на дейността на Строс-Кан, който фаворизира връщането на водещата роля на държавата и запазването на мерките за социална защита, за да се гарантира мечтаният от вас „силен, устойчив и балансиран“ растеж? В този случай г-жа Лагард чудесно би въплътила известен европейски интервенционализъм.

А може би предпочитате привърженик на крайнолибералната праволинейност, на бюджетния баланс, постигнат на всяка цена, и на масовата приватизация? Тогава защо да не се спрем на управителя на мексиканската централна банка Агустин Карстенс – бивш заместник-генерален директор на МВФ, близък на САЩ и чикагските монетаристи, макар да не го харесват нито бразилците, нито аржентинците?

Ако бързоразвиващите се страни искат техен представител един ден да ръководи фонда, те ще трябва да подготвят кандидата си по-добре и по-отдалеко. Китайците ще трябва да преодолеят недоверието си към индийците, аржентинците ще трябва да загърбят търговските си спорове с бразилците, а руснаците – да престанат да подкрепят единствено кандидати от бившата им зона на влияние, и т.н. Всички те ще трябва да намерят пътя към съединението, което прави силата.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.