Нетаняху проваля себе си и Израел

в. Вашингтон пост

Нетаняху и Обама в Белия дом. Снимка: Белия дом

Във Вашингтон бързо се оформя консенсусът, че президентът Обама е сгрешил, като е заявил промяна в американската политика към Израел миналата седмица. Всъщност израелският премиер Бенямин Нетаняху бе този, който скъса с миналото чрез поредица от лъжливи ходове и издигнати препятствия, към които прибягва всеки път, когато му се окаже натиск. В краткосрочен план печели, но в крайна сметка се превръща във версия на съветския външен министър Андрей Громико, известен като „Господин Ниет“ – човек, който ще бъде забравен от историята.

Ето какво каза предшественикът на Нетаняху Ехуд Олмерт в широко отразена реч през израелския Кнесет през 2008 г.: „Трябва да се откажем от арабските квартали на Ерусалим и да се върнем към сърцевината на територията на държавата Израел отпреди 1967 г. с минимални корекции, продиктувани от създадената оттогава реалност.“ Олмерт, човек с репутация на хардлайнер заяви, че това означава, че Израел ще задържи около 6 процента от Западния бряг – големите еврейски поселения – и ще отстъпи еквивалентна територия от друго място. Такава бе и позицията на Ехуд Барак, премиер на Израел в края на 90-те години.

Администрацията на Буш не беше на различна позиция, както ясно се вижда от изявления на президента и Кондълиза Райс. Ето нещо казано от Джордж Буш през 2008 г.: „Смятам, че всяко мирно споразумение между тях ще изисква взаимно договорени нагаждания към линиите на примирието от 1949 г., за да се отразят настоящите реалности и да се гарантира, че палестинската държава е жизнеспособна и в съседство с Израел.“ (Линиите на примирието от 1949 г. са друг начин да се каже границите от 1967 г.)

Или да видим това изявление от ноември миналата година: „САЩ вярват, че чрез добронамерени преговори страните могат взаимно да се споразумеят за решение, което слага край на конфликта и съгласува палестинската цел за независима и жизнеспособна държава въз основа на линиите от 1967 г. с договорени замени на територия и израелската цел за еврейска държава с обезопасени и признати граници, които отразяват последвалите развития и отговарят на израелските изисквания за сигурност.“ Това не са думи на Обама, Буш или Райс, а е съвместно изявление на държавния секретар Хилари Клинтън и Нетаняху от 11 ноември 2010 г.

Днес Нетаняху казва, че всякакво обсъждане на границите от 1967 г. е държавна измяна и че новите граници трябва да отразяват настъпилите оттогава „драматични промени“. Значи за три години позицията на израелския премиер е отишла от „минимални корекции“ на „драматични промени“. Изглежда Нетаняху води спор със самия себе си. А от нас се очаква да мислим, че Обама е този, който е променил политиката?

Защо Нетаняху превърна нещо, което бе най-много незначително разногласие, в първостепенна конфронтация? Помага ли на сигурността на Израел или укрепва ли тя от разпалването на напрежение с най-силния му съюзник и най-голям благодетел? Помага ли подобно поведение за решаване на проблемите на Израел? Не, но помага на Нетаняху да набира подкрепа у дома и да поддържа крехката си коалиция. И макар „Биби“ да звучи като Чърчил, той се държи като дребен политикан, който се интересува много повече от задържането на поста си, отколкото от използването му за осигуряване на бъдещето на Израел.

Медийно важната и същинска промяна в политиката на САЩ беше, когато Обама публично осъди палестинската стратегия за стремеж към признаване като държава от Общото събрание на ООН през септември. Той също така изрази съмнение към споразумението между Фатах и Хамас. Обама прегърна идеята за демилитаризирана палестинска държава – искане на Израел от последните години. Вместо да благодари на Обама за това, Нетаняху предизвика публична конфронтация, за да спечели аплодисменти у дома.

Позоваването на Нетаняху на „незащитимите“ граници от 1967 г. го разкриват като затънал в един отминал свят. Главната заплаха за Израел днес не е от някоя палестинска армия. Израел има най-силната икономика и армия в региона, заедно с ядрен арсенал. Главните заплахи за Израел идват от новите технологии – ракети, биологични оръжия – и от демографията. Физическото му съществуване не е толкова под съмнение колкото демократичното му съществуване при продължаващото му управление на милиони палестинци поставени в крепостнически условия без право нито на глас, нито на държава.

Пътят за решаване на израелско-палестинския конфликт е ясен от 20 години. Израел да отстъпи повечето завладяна земя на една палестинска държава, като запази основните еврейски селища. В замяна получава редица мерки за защита на сигурността му. Затова процесът се нарича „земя за мир“. Проблемът е, че Нетаняху никога не е вярвал в земя за мир. Стратегията му е да издига препятствия, да създава объркване и да заема изчаквателна позиция. Някой ден обаче мир ще има, по линиите, които хората обсъждат от 20 години. А Нетаняху ще бъде запомнен единствено като някой си там преди човека, който постигна мира – запетайка в историята.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.