Случаят с Васа Ганчева – грози я до 6 г. затвор. Погрешно я оневиняват

Васа Ганчева. Снимка: от видеозаписа със скрита камера

Макар да не е държавен служител, телевизионната критичка Васа Ганчева, заснета със скрита камера как взима подкуп да напише статия, е подсъдна по Наказателния кодекс и я заплашват до 6 години затвор и глоба до 5 хил. лв. Това поясниха за e-vestnik юристи (виж по-долу законовите текстове).

Но в телевизионно предаване по Нова телевизия в неделя адвокатката Искра Онцова, която играе в шоуто “съдия”, обяви, че Васа Ганчева няма как да бъде подведена под отговорност, защото не е била облагодетелствана в ролята си на длъжностно лице. „Г-жа Васа Ганчева е на граждански договор и тук не можем да говорим за корупция по закон”, обясни Онцова в рубриката „Съдебен спор“ на тв предаването „Станция Нова“. Подобна позиция в същото предаване зае и и зам.-председателят на Комисията по етика в печатните медии Радо Чолаков, който работи в пресгрупа “168 часа”.
И двамата обаче грешат или се опитват да оневинят журналистите въобще при подобни ситуации. Случаят е типичен пример за търговия с влияние, което се преследва от закона.

Записът как телевизионната критичка Васа Ганчева иска 1000 лв., за да напише положителна статия за предаването “Съдебен спор” в “Станция Нова”, дискредитира журналистите и вестниците въобще.
Маса зрители и читатели са си казали – ами само Васа ли е? Записът е наистина отвратителен – тя обяснява колко да й платят, какво ще напише срещу това, взима парите, брои ги, подписва дори разписка, и наистина написва хвалебствие за предаване, продуцирано от Иван и Андрей. Които пък тя нарича в други свои писания „хлебарки“ и „гномове“. Сега обръща палачинката за едни 500 лв. и се спазарява за други 1000 лв. още хвалби наесен.

Може ли такова поведение да бъде подсъдно? Чуха се доста мнения, че Васа Ганчева не е “длъжностно лице”, каквото понятие има в Наказателния кодекс. Тоест – не може да бъде съдена. Не е на заплата и не е в държавно учреждение. Това е заблуда, която може да коства много на журналисти, които се подлъжат по нея.

Ето най-напред какво определя Наказателният кодекс (НК) като “длъжностно лице”:
Член 93
1. “Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в …, обществена организация, друго юридическо лице … (б. р. – за улеснение в цитата на НК са съкратени онези понятия, които се отнасят до държавни служби и са оставени само тези, които визират частна институция или структура, каквато е вестникът).

По този текст от НК на Васа Ганчева й е възложено да изпълнява постоянно работа в друго юридическо лице. Който смята да се хване за термина “работа, свързана с управление на чуждо имущество”, да знае, че вестникът е стока и се продава. На Ганчева й е възложено да изработва част от него, да му придава качества, да го произвежда и т. н.

Като длъжностно лице за Васа Ганчева чл. 301 от НК предвижда до 6 години затвор и глоба до 5000 лева, ако “поиска или приеме дар или каквато и да е облага”, за да “за да извърши или да не извърши действие по служба”.

Адвокатката Искра Онцова, която играе в шоуто „съдия“. Снимка: от екрана

При добро желание прокурорът може да повдигне обвинение и съдията да осъди Васа Ганчева и по друг член от НК, за които дори не е нужно понятие “длъжностно лице”. Ето го:

Член 225в
(1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице…, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, …за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.
По този член пак има затвор и глобата този път е до 20 000 лв. Ако някой се опита да се измъкне с оправданието, че това не е търговска дейност, да не разчита много. Отново става дума за продажба и заплащане при извършване на работа.
В разгорелия се спор в студиото Весела Табакова, преподавателката във Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“, макар да не е юрист, изрази категорична позиция: „Това е очеваден случай на корупционно поведение.“
Бившият издател на в. „24 часа“ Петьо Блъсков пък изрази мнение, че такива неща стават и по света и даде за пример книгата на американската журналистка Клеър Стърлинг за атентата срещу папата, в която тя развива „българската следа“. В отговор пишещият тези редове, редакторът на e-vestnik, каза, че няма нужда да се дават примери от чужбина, защото самият Блъсков като издател на „24 часа“ преди 15 години е публикувал фалшива партийна книжка на кандидат кмета Софиянски 2 дни преди изборите. Блъсков се опита да се оправдае, че фалшификатът е бил изфабрикуван от БСП, но по онова време той беше в организационния комитет на конкурента на Софиянски – банкерът Венцислав Йосифов и случаят беше представен на пресконференция като „разследване на „24 часа“, което тогава изненада и хората от вестника (виж още тук).
Случаят с Васа Ганчева повдига въобще темата за корупцията в медиите, която e-vestnik ще продължи в следващите дни.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.