Субсидии за рибарство или потъналите милиарди на ЕС

Би Би Си

Делфини загиват от рибарските мрежи
Мъртви делфини на плаж във Варна. Те обикновено загиват, след като се оплетат в рибарски мрежи. През 2006 г. повече от 40 делфина намериха смърта си за по-малко от 2 седмици, оплетени в рибарски мрежи. Снимка: Импакт прес груп

Субсидии на рибарите в Европейския съюз са вода в пясъка. Това е заключението на новия доклад (б. авт.: документът ще бъде публикуван официално на PloS One, въпреки че все още не е „качен“ на сайта към момента на писането на този материал), който е посветен на темата колко доходоносен би бил риболовът в Европейския съюз през последните 20 години, ако не бяха субсидиите, като сравнява хипотетичните данни с реалните. Въпреки че вниманието е съсредоточено върху Северно море, изводите съвсем спокойно могат да бъдат отнесени и за други места.

Субсидирането на рибарите означава, че те продължават да ловят риба, въпреки че запасите започват да намаляват рязко, тъй като значителен дял от техните доходи сега се пада на субсидиите, а не на печалбите от дейността им. При това сумите, за които става въпрос, са доста изкушаващи. „208 милиона евро, изплатени от ЕС под формата на субсидии за риболов, са довели до това риболовът в Северно море сега да е по-малко печеливш със солидните 71 милиона евро“, пишат изследователите. Изплащането на субсидии на лодка понякога засилва икономиката в краткосрочен план, тъй като човек може да се възползва в по-голяма степен от една печеливша ниша; в крайна сметка обаче стрелката винаги се обръща, отчитат авторите на доклада.

ова е просто последното повтаряне на една стара, но малко разказвана история. При това заключенията отговарят на изводите от голямо изследване на Световната банка – „Потъналите милиарди“, публикувано през 2008 г. Неговите автори стигнаха до извода, че прекомерният риболов струва на глобалната икономика 50 милиарда долара годишно.

По същество прекалено много кораби са пуснати на вода – два пъти повече от броя, необходим за улов на количеството риба, хващано всяка година, а експлоатирането на тези плавателни съдове струва пари. При условие, че много от тях са в морето благодарение на субсидиите, разходите в това уравнение се поемат от данъкоплатците.

Субсидиите не са нито най-сексапилната, нито най-модната черта на риболова. За разлика от количеството риба, улавяна над предвидените квоти и впоследствие изхвърляна обратно в морето, те не са нещото, което ще разпали твърде много страстите на природозащитниците или на телевизионните водещи на готварски предавания. Някои учени обаче ще приведат аргумента, че субсидиите са онова, което се нуждае най-остро от реформи, ако искаме да спрем непрекъснатото влошаване на състоянието на рибните запаси по света.

Европейският комисар по морските въпроси и риболова Мария Даманаки съобщи съвсем неотдавна, че около две трети от рибните запаси в европейски води стават обект на прекомерен улов – по-малко в сравнение с данните от миналата година, за да сме точни, но все още стряскащо много, което е признак за влошаване на положението в тази, както се предполага по презумпция, екологично отговорна част на планетата.

Точно колко лошо е състоянието на рибните запаси в глобален мащаб, е актуален въпрос, отворен отново неотдавна от доклад, който навежда на мисълта, че изчерпването не е толкова голямо, колкото е било обявено преди, въпреки че тези заключения са предмет на разгорещен дебат. Никой обаче не твърди, че всичко е розово. В Европа една сравнително нова инициатива, наречена fishsubsidy.org, изважда на показ някои интересни и показателни данни за това колко много пари са изразходвани и с какъв ефект за риболовния флот.

Сред акцентите е получаването от някои собственици на субсидии по две линии – за купуването или построяването на лодка и за нейното бракуване. При един случай промеждутъкът между две такива плащания е едва 17 дни. Субсидиите в Европейския съюз намаляват и поне на хартия вече не се дават пари за нова лодка. Въпросът какво е субсидия, обаче остава до известна степен лошо формулиран. Преди няколко години, докато подготвях в Испания документален радиорепортаж за риболова, един капитан на кораб ми каза, че вече не получава никакви субсидии. Малко по-късно той обаче заяви, че риболовният флот купува дизел на преференциално ниска цена.

Част от проблема е, че правителствата на всички страни-членки могат да кажат: „Добре, ако ние не субсидираме нашия флот, съседните държави ще го направят. Техните рибари ще хващат повече риба от нашите, нашият (риболовен сектор) ще западне и ние ще загубим гласове в риболовните общности.“ И ако те всички го направят…, добре де, те всички го правят, ето как сме се озовали там, където сме.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.