Лавината повлече Берлускони

в. Стампа

Силвио Берлускони гласува. Снимка: анса

Това е един радиоактивен лидер – тази шеговита забележка беше отправена по адрес на Силвио Берлускони в края на срещата на върха на лидерите от Г-8 в Довил от високопоставен представител на американската администрация, придружавал Барак Обама. Под шеговития коментар прозира неудобството, което изпитаха лидерите от Голямата осморка в Довил пред един министър-председател, който ги заля с ужаса си от предполагаемите заговори на италианските магистрати срещу него.

Днес тази шега може да ни позволи да разберем бягството на италианските избиратели от кандидатите, издигнати и подкрепяни от Кавалера (Берлускони). Вторият тур на изборите в неделя и понеделник породи силен вятър на промяната и по категоричен начин подчерта, че значението на този вот се простира отвъд избирането на местни органи на властта. Силният вятър на промяната започна да нашепва как Силвио Берлускони загуби способността си да се настройва на честотата на настроението на мнозинството от италианците, да долавя техните най-съкровени желания и стремежи.

Берлускони още от времето на зараждането на частните телевизии винаги съумяваше да разтълкува настроенията и исканията на сънародниците си. Той знаеше как да ги предугади и да ги използва и подкрепи в най-подходящия момент. Берлускони обеща на италианците, които първо са потребители, а после избиратели, че ще удовлетвори всяко тяхно желание, ще гарантира всяка тяхна свобода.

Днес този механизъм, пораждащ досега консенсус, изглежда се е счупил, но не по вина на някои разследвания срещу Берлускони, а просто защото премиерът не успя да разбере какво се случва в главата и в живота на италианците. Във време на криза, на трудности, на ограничения, на затягане на коланите и на стопяващи се спестявания, във време, когато младите не успяват да намерят работа, не може да се смята, че темата за реформата в съдебната система, за разделянето на професиите на магистратите и за промените на Конституционния съд ще затопли сърцата на италианците и ще напълни урните.

В миналото Берлускони знаеше много добре това. Години наред той обещаваше да не взима парите от джобовете на италианците и да намали данъците им. Но сега, както изглежда, той беше убеден, че мнозинството от сънародниците му са възмутени, подобно на него, от италианските магистрати и от левицата. Така на местните избори спечелиха много нови и непредвидими кандидати, които на теория досега нямаше да имат никаква възможност за победа, било то защото бяха прекалено радикални, или пък прекалени левичари, или пък просто прекалено млади и неопитни.

Но, което е по-важно, така на местните избори правителството загуби силите си, чак до бастионите си в италианския Север, където разчиташе на подкрепата за Северната лига, която от няколко месеца беше във възход. Как можа да се случи всичко това? Години наред Берлускони чертаеше своята собствена визия за страната, докато неговите противници винаги реагираха, впускайки се в кампании за неговото очерняне. Този път ролите сякаш се размениха. Сега Берлускони беше този, който водеше кампания за дискредитиране.

От месеци италианците бяха свидетели на политическа и журналистическа кампания, в която противниците на Берлускони бяха разкъсвани на парчета или окарикатурявани. В тази насока отношението, на което „се радваше“ Джулиано Пизапия, кандидатът на левицата, спечелил кметския пост на Милано, е достойно за пример. Той беше обрисуван от Берлускони като лидер на циганите и на ислямистките екстремисти. И тази кампания беше толкова груба, че отблъсна мнозинството от миланците от кандидата за кмет на десноцентристите.

Предизборната кампания беше толкова малко „позитивна“, че ужаси дори умерените избиратели, които преди пет години осигуриха победата на кандидатката на Берлускони за милански кмет Летиция Морати. Но как можеше Берлускони да разчита, че ще спечели доверието, като облепи целия град с плакати, предупреждаващи, че „левицата иска полицаи, които само да глобяват хората“ или заплашващи, че „левицата ще превърне Милано в Цингарополи“. Това беше толкова гротескна кампания, че породи хиляди пародии в интернет. Там най-добрите предизборни клипове за Пизапия станаха именно неговите карикатури.

Хумористични филмчета и песнички обрисуваха Пизапия като много по-голям екстремист, отколкото го представяха дори манифестите на Северната лига или на Берлускони. Но финалната, а и най-неразбираемата, грешка на премиера беше да отиде на срещата на Г-8 в Довил при президента на САЩ, за да му разправя за съдебните си неволи, да се оплаква от италианските магистрати и да обижда една италианска институция. А като си помисли човек, че премиерът можеше да използва този повод, за да изтръгне от Обама обещание за Либия, за това, че северноафриканската страна ще се ангажира и в бъдеще да спира потока от незаконни имигранти от Северна Африка към Италия.

Но вместо това Берлускони предпочете да преследва своята фикс идея. Какво ще се случи сега е трудно да се предскаже. Със сигурност обаче започна да се спуска лавина и изходът от нея е непредвидим. На тази лавина може би ще са й нужни един ден, един месец, а даже и две години, за да стигне долината. А и Берлускони е човек, който знае как да устоява, той е упорит, способен е непрестанно да се самообновява и да се бори до края. Но истинският извод от изборите е, че Берлускони не успя да разчете мислите и да проникне в душите и сърцата на избирателите. А когато един политик загуби този нюх и този талант, то за него е настъпила финалната гонка.

Поражение за Берлускони на местните избори в Италия

Десноцентристката партия на премиера Силвио Берлускони претърпя тежко поражение във втория тур на частичните местни избори в Италия, проведени в 90 града и 5 провинции. Най-сериозният удар левоцентристката опозиция нанесе в Милано, смятан за бастион на Берлускони. Победата в „северната столица“ на Италия изтръгна представителят на главната опозиционна Демократическа партия, адвокатът Джулиано Пизапия, който събра около 55 процента срещу досегашната кметица и член на управляващата партия „Народ на свободата“ Летиция Морати.

Магистрат, отличил се в борбата с корупцията, преди да се впусне в политиката, ще се заеме с управлението на обхванатия от криза с боклука Неапол. Четиридесет и три годишният Луиджи Де Маджистрис спечели кметския пост на Неапол с 30-процентна преднина пред опонента си, предприемача Джани Летиери. Де Маджистрис беше издигнат от партията Италия на ценностите на антимафиотския и антикорупционния съдия Антонио Ди Пиетро.

Левоцентристките кандидати печелят кметските места и в градове като Триест, Каляри и Новара. В средата на мая още на първия тур партията на Берлускони бе победена и в други два големи града – Торино и Болоня. До поражението й се стигна въпреки агресивната кампания, подета лично от премиера. Във вторник стана ясно, че прокурори в Рим разследват Берлускони за предполагаема злоупотреба със служебно положение след като той се появи в телевизионни интервюта, за да събере подкрепа за местните избори.

Берлускони е разследван заедно с програмните директори на телевизионните канали РАИ, които излъчиха интервютата без същевременно да дадат възможност за опозиционни гледни точки. Италианският регулатор на комуникациите вече наложи глоби на телевизиите. В интервютата Берлускони заявява, че опозицията е доминирана от екстремисти, а правителството му няма алтернатива.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.