Такова нехайно отношение към науката няма никъде в Европа

Учени от БАН искат финансиране и държавна политика за науката. Снимка: Булфото

Написаното във форумите показва, че със всеки изминат ден все повече учени осъзнават, че управлението е най-слабото, най-скандалното и най-фаталното място в науката на България. Скандалите по избори на директори на институти на БАН се точат от 20 години. Преди три години избухна огромен скандал и с избора на председател на БАН.

Днес (31 май, 2011) вестниците пишат за избирането за ректор в Свищов на научния ръководител на скандалния Красю черничкия. Последиците от тези скандални избори са фатални, защото те издигат на власт корумпирани началници, които спъват реформата и правят наука ни най-изостаналата и най-бедната в пределите на Обединена Европа. Тези скандални избори и форми на управление дълбаят пропаст между държавната наука и държавата. Те правят науката на България принципно различна от науката в развитите страни в Европа и света. Тази разлика се вижда много ясно, ако се съпоставят управлението на най-богатата и най-силната наука в света-тази на САЩ и българската наука, която е сред най-бедните. Например.

Разлика има в подбора на ръководните кадри

В държавната наука на САЩ ръководителите на държавните (националните) научни организации се предлагат от този, който дава парите за наука. Това е президента. Той предлага кой да бъде начело на National Science Foundation, National Institute of Health и другите големи държавни организации за наука. Той уволнява назначеният от него началник, ако той се издъни и не изпълни научните програми и стратегии за чиито реализиране е бил назначен.

В държавната наука на България ръководителите на Националния център за наука – Българска академия на науките – БАН не се назначават и не се уволняват от този който дава парите за наука. Те остават на поста по 2-3 и повече мандата, дори и когато ръководената от тях наука се срива и загива. Това е така, защото те се избират от Общо събрание, в което преобладават директори, които са назначени от същите началници в Управителния съвет и ръководството на БАН, които са ги избрали за директори. От 20 години този изборен фарс се представя за „демократичен”. Такава „демократична” изборна система няма никъде другаде по света. Тя е наше изобретение.

Разлика има и в изготвянето и управлението на научната стратегия

В държавната наука на САЩ научната стратегия се прави по искане на този, който дава парите. Той (президента) възлага на назначените от него началници на националните фондации и институти да разработят национална научна стратегия. Изработената от тях Национална научна стратегия става част от програмите за управление на президента и той има поет пред избирателите ангажимент за тяхното изпълнение.

В държавната наука на България научна стратегия няма от 20 години. У нас всеки учен сам си избира темите и задачите и работи това, което му се иска и което му е хрумнало на ум. За тази самоволна и произволна научна дейност нехаят тези които дава парите за наука. Те нямат никакъв ангажимент към произволно измислените от учените научни теми и задачи. Такава друга произволна наука няма никъде в Европа и света. Тя съществува само у нас.

Разлика има и в управлението на парите за наука

В държавната наука на САЩ парите за наука се управляват от този който ги дава. Той може еднолично да наложи вето и да спре дори и пари за научна дейност, които са били одобрени и отпуснати от парламента. Например предишният президент Джордж Буш наложи вето и спря 15 милиарда долара, които бяха отпуснати от бюджета на държавата за създаването на Ембрионални стволноклетъчни линии. Спирането бе мотивирано с това, че с тези пари ще се финансира научна дейност, която е несъвместима и противоречи на някои морално-етични норми от предизборната програма и верую на президента и неговите избиратели.

Сегашният президент Барак Обама преразгледа наложената забрана и с известни условия отмени наложеното от предишния президент вето, защото според него и неговите избиратели изследванията на Ембрионални стволноклетъчни линии са необходими и носят полза. И в двата случая парите за наука са управлявани съобразно програмите на управление на този, с чийто подпис става даването на парите за наука.

В държавната наука на България парите за наука не са свързани с управлението на този който ги дава. Те (правителството и парламента) нехаят за науката, защото тя не фигурира в техните програми за управление и те не са обещавали нищо пред избирателите си, което да е свързано с науката. Затова те, не само че не дават при за науката, но и режат от парите и за да финансират тютюнопроизводители и други гласоподаватели, от които се интересуват и пред които са поели ангажименти. Такова, нехайно и негативно отношение към парите за наука няма в никое друго правителство и парламент в Европа. То се шири у нас от 20 години през които 11 правителства се изредиха застанали с гръб към науката.

Казано накратко за да се спаси изпадналата в трагична финансова, кадрова, структурна, професионална и морална разруха българска наука се нуждае от драстична смяна на досегашното и дефектно и порочно управление. За тази смяна пишат и агитират по форумите български учени, които са на работа в България и чужбина. Желаната от тях смяна може да бъде направена сега при изготвянето и приемането на новите закони за БАН и университетите. Всяко отлагане и забавяне ще е фатално за науката и държавата.

*Проф. Иван Канев е доктор на биологическите науки, преподавател в Университета в Омаха (щат Небраска, САЩ).

Виж още мнения по темата във форума Проблеми на българската наука

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.