Ще се раздели ли мирно Судан?

в. Ню Йорк таймс

Судан, който засега е най-голямата страна в Африка, за пореден път е на ръба на гражданска война. Мирното споразумение от 2005 г., постигнато с американско посредничество, трябваше да реши въпросите, които доведоха до продължил 22 години военен конфликт между доминирания от араби Север и отцепниците в Юга. Но това не стана.

В референдума през януари Южен Судан гласува с голямо мнозинство за независимост. Но окупирането от Севера на оспорвания граничен район Абией този месец може отново да възпламени конфликта между Севера и Юга, освен ако чуждите сили, особено Китай, не използват влиянието си, за да го предотвратят.

Международната общност, най-вече ООН и САЩ, са впечатляващо неефективни в усилията да накарат суданското правителство да спазва собствените си споразумения. Мироопазващите сили на ООН в Абией не успяха да защитят цивилни от нападения и да държат двете страни на разстояние. След 2005 г. правителството на Буш се концентрира предимно върху западния регион Дарфур и игнорира Юга. Администрацията на Обама отново насочи вниманието си върху конфликта между Севера и Юга, но вложи цялата си енергия в референдума за независимост за сметка на Абией.

Плодородните пасбища на Абией са използвани от народа нгок динка, постоянни обитатели на района, и арабите миссирия (клон на арабската племенна група багара), сезонни имигранти от Севера. Референдум, произведен успоредно с вота за независимост на Южен Судан, трябваше да реши статута на Абией. Но суданският президент Омар ал Башир попречи на евентуално решение първо, като отказа да приеме границите, препоръчани от Комисията за границите на Абией, в която аз участвах, след това като блокира влизането в сила на решение, издадено от Постоянния арбитражен съд в Хага и най-накрая като осуети референдума за Абией.

Башир смята, че преминаването на Абией към Юга ще е опасен прецедент за други недоволни райони, в това число Дарфур, които се стремят към по-голяма автономност от Хартум. Американски служители неволно окуражиха режима на Башир да заеме по-твърда позиция, като подкрепиха последователни компромисни решения, вместо да настояват Хартум да се придържа към мирното споразумение и да спазва съдебното решение. Убеден, че няма да има съгласувана опозиция, Северът сега даде окончателния, жесток тласък.

Окупацията на Абией идва в навечерието на струпването на войски от Хартум на други места по границата, както и поредното разрастване на сраженията в Дарфур. Има реална опасност Северът сега просто да окупира всички оспорвани гранични райони – и вероятно петролните полета вътре в Южен Судан – и да откаже да се изтегли, освен ако бъде изтласкан. В краткосрочен план това ще възпламени общественото мнение в Севера, което подкрепя Башир в момент, когато мнозина го обвиняват, че е изгубил Юга. Но в дългосрочен план това вероятно ще доведе до нестабилност и насилие и в други части на Судан.

За да попречи на кризата в Абией да възпламени други конфликти, международната общност трябва да спре да твърди, че двете страни са еднакво виновни. Морковите не дадоха резултат. Вашингтон ще трябва да размаха тоягата, като например отмени разговорите за облекчаване на дълга или временно спре нормализирането на дипломатическите отношения, ако Судан не изтегли бързо силите си. В крайна сметка обаче Вашингтон има ограничени средства за влияние над суданското правителство, тъй като намали дипломатическите и икономически си връзки със страната по време на гражданската война.

Ключовият играч ще бъде Китай. Пекин има значително икономическо и политическо влияние в Хартум, а в същото време се опитва да изгради добри отношения с южните лидери в Джуба. Окупирането на Абией заплашва китайските петролни операции по границата и вътре в Южен Судан. Китайското външно министерство неотдавна призова двете страни „да се придържат към мира и да проявят сдържаност“, като изпълняват условията на мирното споразумение.

Това може да звучи като успокоителен дипломатически жаргон, но е в разрез с обичайното мълчание на Китай за поведението на суданския режим на вътрешнополитическата сцена и е отдръпване от подкрепата, която Пекин оказа на Судан през 2008 г., след като Международният наказателен съд подведе под отговорност Башир по обвинения в геноцид. Това е рядка възможност за САЩ и Китай да работят заедно за решение за Абией, преди Югът официално да обяви независимост на 9 юли.

Първо, Вашингтон и Пекин трябва да настояват Хартум да изтегли войските си и да възстанови свалената гражданска администрация на Абией. Второ, те трябва да подчертаят, че не може да има повече компромиси по вече постигнати споразумения. Всички судански въоръжени групи трябва да напуснат Абией и околните територии и да бъдат заменени от международни войски с по-голяма решимост да защитават цивилното население.

Референдумът остава най-добрият начин да се потвърди волята на постоянните жители на Абией, но честен вот е невъзможен днес при усилията на Башир да промени демографския баланс на региона, като прогонва нгок динка и ги заменя със северняци. Международната общност може и трябва да наблюдава бъдещия вот, но само след като осигури връщането на истинските жители на Абией и гарантира свободно и честно упражняване на демократичните им права.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.