До загадъчното плато Наска + фотогалерия

Снимки: Николай Генов

Следващите редове са от пътешествието в Латинска Америка на двамата журналисти Румяна Николова и Николай Генов, което те описват в своя блог runitravel.com.

Пътуването ни от Куско до прочутото плато Наска с тайнствените линии траеше 15 часа. Непрекъснати завои. Много от тях – почти на 360 градуса. През това време няколко пъти ту слизахме под 2000 м, ту отново се изкачвахме до около 4500. Автобусът ни лашкаше в различни посоки безспир, затова си изработихме специален седеж с крака, запънати в противоположни краища, за да не се окажем под седалките. Алпинистите го наричат „на камина”. За сън не можеше да става и дума.

През цялото време бяхме зашеметени като по време на религиозна процесия с много кока. И слава Богу! Защото това пътуване ни предложи емоции, каквито не бяхме преживявали от пътуванията си в Непал. Разминавания „на косъм” и с маневри, при които нашият автобус заставаше с половин гума висяща над бездната. Седяхме откъм пропастта, което ни поставяше в „привилегированото” положение да гледаме околността като от самолет. Всъщност напредвахме през камениста пустиня, каквито има в изобилие в Иран и Афганистан. Когато най-накрая возилото спря и ни изхвърли с раниците на прашно шосе пред насмешливите погледи на няколко зяпачи, вече не знаехме на кой свят сме. Е, досетихме се, че трябва да сме вече в Наска.

Това селище с население малко над 57 000 души е напълно лишено от всякакъв чар. Не може да се нарече дори екзотично, макар че е разположено в оазис сред пустинното плато. Сигурно днес щеше да е погълнато напълно от праха и немотията, ако не бяха загадъчните линии – причината и ние да се домъкнем тук.

Снимки: Николай Генов

Благодарение на тях то преживява един удивителен възход, на който се дължат множество хотели и малкото летище, чиито самолетчета ежедневно издигат във въздуха такива като нас, за да видят една от големите загадки на нашия сват. За половинчасов полет всеки любопитен плаща около 100 щатски долара, без каквато е да е гаранция, че когато лети, времето ще е ясно и пустинната мараня няма да е скрила линиите.

На няколко места в света от въздуха могат да се видят огромни рисунки по земята, които се наричат геоглифи и досега остават с неизяснен произход, автори, предназначение и възраст. В Европа ги има единствено на едно място в Северна Англия, където по склоновете на планина е издълбана зооморфна рисунка, оприличавана на куче. Безспорното световното първенство в този бранш се пада на геоглифите в Наска, които са най-популярните.

На 400 км югоизточно от столицата на Перу, в една доста изолирана част от пустинята през 20-те години на миналия век, когато в тези райони проникнали първите самолети, летците забелязали по земята голямо количество огромни, впечатляващи тайнствени фигури. Това разбудило първо любопитството на местните хора, а откритието става известно на света, благодарение на краеведа Торибио Ксеспе през 1939 г.

Никой и до днес не е успял да обясни точно и приемливо кой е издълбал тези фигури и какво е тяхното предназначение. Подобни изображения са известни на учените в Египет, Малта, Калифорния, Чили и Боливия, но те са направо джуджета в сравнение с перуанските, които поразяват освен с огромните си размери и със своето разнообразие.

Загадъчните фигури в Наска се простират на площ от 520 кв. км. Броят им надхвърля 300 000. Най-общо ги делят на 2 вида – биоморфни и геоглифи. Биоморфните са около 70 изображения на животни и растения и се намират само в една определена зона.

„Паякът” е дълъг 46 м, „Колибрито” – 96 м, „Маймуната” – 110 м, „Убиецът кит” – 63 м, „Папагалът” – 200 м, „Кондорът” – 136 м, „Алкатрасът” – 300 м. Т. нар.”Астронавт”, дълъг 32 м,  беше открит от Едуардо Херан през 1982 г.

Със самолет над загадъчните рисунки по платото Наска. Снимки: Николай Генов
Със самолет над загадъчните рисунки по платото Наска. Снимки: Николай Генов
Със самолет над загадъчните рисунки по платото Наска. Снимки: Николай ГеновСамолетчето, с което возят туристите над платото. Снимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновПилотът Педро.Снимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновНа билета за полета е изобразена немската астрономка и математичка Мария Райхе. Снимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай ГеновСнимки: Николай Генов

Според повечето учени тези фигури са издълбани в земята около 200 г. пр. Хр. или около 500 години преди геоглифите. Последните са около 900 на брой и представляват строги геометрични форми: триъгълници, спирали, кръгове и трапеци. Общата площ на най-голямата – „Триъгълника” е колкото на 6 футболни игрища. Погледнат от сателит, той е доста впечатляващ.

Останалите стотици хиляди изображения са доста абстрактни и са предимно хаотични прави линии с различна дължина и ширина. Обикновено са дълги около 8 км, но рекордът от измерените достига 65 км. Насочени са във всички посоки на света и често се пресичат.

Повечето линии и фигури в Наска са издълбани плитко в скалите или са образувани, като се е изравяла жълтеникавата почва под покритата с камъни повърхност. Безспорно това е ставало „на ръка”, въпреки че привържениците на техния извънземен произход, най-известен от които е швейцарецът Деникен, също имат куп теории. За тях допринася и фактът, че досега не са открити никакви следи от използване на животинска сила.

Германската астрономка и математичка Мария Райхе, както и американският изследовател Пол Косок, който посетил Наска през 1940 г., предположили, че огромните рисунки имат астрономическо приложение, а целият район е гигантска астрономическа обсерватория. По нея можело да се наблюдават небесните светила и да се определя правилното време за сеитба, кога реките отново ще станат пълноводни и най-добрият момент за прибиране на реколтата.

На билета за полета е изобразена немската астрономка и математичка Мария Райхе. Снимки: Николай Генов

Мария Райхе свързала целия си научен живот с линиите Наска и на нея днес дължим огромната им популярност в целия свят. На нейно име е кръстено малкото летище, от което днес се извършват полетите над платото. Джералд Хоукинс решил да провери тази теории през 1968 г. с помощта на програма, която калкулирала колко от линиите съответстват на важни астрономически събития. Оказало се, че са едва 20 на сто от всичките. Това можело да се приеме и като чиста случайност, тъй като процентът не е достатъчно голям, за да бъде потвърждение на някаква теория. Подобни резултати през 1982 г. получил и математикът Антъни Авени.

За съжаление хората, които са предхождали инките и вероятно са създатели на знаците, са оставили много малко следи от своята дейност и никакви писмени паметници.

Вълнуваща теория твърди, че правоъгълниците и правите линии маркират площадка за кацане на извънземни, базирайки се на факта, че единственият начин да ги разбереш и дори да ги видиш, е да ги погледнеш високо от въздуха.

Линиите едва ли биха могли да са пътища, тъй като някои от тях свършват внезапно на върховете на планините или опират в скали. Било демонстрирано, че те не могат да са и репери по хоризонта.

Хоркхаймер и Морисън дават религиозно обяснение на фигурите и линиите в Наска. Те вярват, че всяка линия принадлежала на определена фамилия от местното население или на група семейства, които се грижели за поддържането й. Най-дългите линии били на цялата общност и около тях в определени дни целият народ се събирал и извършвал ритуали на благодарност към великите сили на природата. Изображенията на животни според двамата пък са религиозни символи. Правите линии биха могли да се маркират относително просто, като се използват като жалони дървени пръчки и се визира с тях. Хората, които някога са правили линиите, са били толкова прецизни при големите разстояния, че почти не се срещат отклонения повече от 2 м на километър.

В пампата южно от линиите Наска археолозите откриха преди десетина години древно селище, което е възможно да е било на създателите на изображенията. То беше наречено Кахуачи. Построено било преди около 2000 години и било мистериозно напуснато 500 години по-късно – може би след серия природни бедствия, които са го разрушили. Археолозите откриха сходство между орнаменти върху намерената керамика и някои от изображенията в Наска. Този факт е доста важен за по-нататъшните изследвания.

Може би най-добрата сред теориите за Наска принадлежи на английския изследовател Тони Морисън. Като проучва старите пътища и човешката миграция в Андите, той открива традицията на „крайпътните светилища“. В тях вярващият можел придвижвайки се, да се моли или медитира. Често такъв храм бил просто малка купчина камъни. Морисън предполага, че линиите в Наска са също нещо като пътища между такива храмове. Фигурите според него пък вероятно са ограждения, в които се извършвали ритуалните церемонии.

Морисън мисли, че грамадните фигури вероятно са били направени като се рисували първо малки, а после със специална система за мащабиране се уголемявали върху земната повърхност.

Разбира се, и на това твърдение се гледа скептично. Тази област в Перу е изключително бедна на вода и може да се приеме, че линиите са пътища към източниците на вода. Йохан Райнхард, неуморим изследовател на Андите, открил, че и до днес боливийските селяни ходят по прави пътеки към своите храмове, когато се молят и танцуват за дъжд, както не е изключено да е ставало и около днешната Наска.

Фигурите в Наска не са единствените в Перу. На около 1300 км на юг в равнината се намира най-голямото човешко изображение в света. Т.нар. „Великан от Атакама” има поразяващата височина 105 м и е заобиколен от линии, подобни на откритите в Наска.

Покрай Тихоокеанския бряг в подножието на Андите е издълбана фигура на гигантски свещник. Още по на юг Сиера Пинтада, което на испански означава „Рисуваната планина”, е покрита с огромни изображения, сред които на спирали, кръгове, войни и птици. Археолози предполагат, че тези фигури, които са ясно забележими отдалеч, са служели някога като пътеводители за търговците-инки. Разбира се, това е само една от съществуващите хипотези. Причината, поради която са прокопани намерените знаци, си остава и до днес мистерия

Няма да успеем да дадем свой „принос” в тълкуванията и ние. Едва си бяхме пооправили главите от пътуването до Наска и полетът над линиите отново ги размъти. Летяхме с миниатюрно като детска играчка 6-местно самолетче „Чесна”, което ни въртя в безумни пируети край фигурите, за да ни даде възможност да ги видим и отляво, и отдясно. Беше нещо като тренажор за ориентация на космонавти.

Издържахме теста блестящо и дори направихме снимките, които виждате тук. Накрая със сравнително твърда крачка се отправихме по права линия към автобуса до града и дори успяхме да уцелим вратата му.

Виж още текстове за пътешествието на журналистите Румяна Николова и Николай Генов из Южна Америка в техния блог runitravel.com

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.