Само наши певици се откроиха с чалга на Балканските музикални награди

Балканските предразсъдъци не попречиха на музиката

Концертът на пл. „Ал. Батемберг“ в София. Снимка: авторката

Балканските музикални награди събраха на площад „Батенберг“  около 20 хиляди души, а куп балкански телевизии предаваха изпълненията на певци и групи от почти целия регион (с изключение на Косово). Със сигурност Горан Брегович, който се появи на финала на наградите, беше причина за идването на голяма част от хората над 18 години, а внушителната маса от присъстващите тинейджъри вероятно дойде заради изпълнители като известната румънска певица Ина, и (да) – заради нашите български чалга певици, които бяха горе-долу единствените, откроили се с този стил на фона на тричасовите музикални изпълнения.

Рядко срещаното усещане, че си част от регион, в който си отчужден от съседите си, но и свързан с много неща с тях, беше част от атмосферата през цялото време. Въпреки всекидневните дажби предразсъдъци и идеи за разединение с балканските ни съседи, за нас е приятно (освен естествено) да общуваме с хора от Балканите. Неизбежно е съществуването на онзи пласт култура, който делиш с близките си по географски и исторически признак страни. С тях бихме се разбрали с “две думи” по въпроси като икономическите ни, всекидневни проблеми и предизвикателства, и всички онези, често неизказвани докрай, неща.

Румънската певица Ина. Снимка: Булфото

Дори и гърците, чиято надменност, свързана с ЕС, беше причина за двустранна отчужденост, предизвикват съчувствието на балканските “колеги”, след като сега плащат цената на прибързаната си симулация на западна държава и известната си леност и се превърнаха във финансовия бездънен кладенец на международните донори.

Ние си приличаме дори и по взаимното си отношение към Запада, който се надяваме да ни спаси от отрицателните ни икономически и социални показатели и от някои черти, и го знаем. И само човек от Балканите би разбрал шеговития отговор на водещата Даниела Янков на въпроса „Защо трудно може да има дует на Балканите?“ – защото всеки ще иска да е на преден план.

Ние, балканците, се познаваме, дори да не го искаме.

Горан Брегович на сцената на Балканските музикални награди в София. Снимка: Булфото

Затова и е приятно да видиш концерт на разноцветните си “братовчеди”. И да получиш усещането за спойка на събитие, не нуждаещо се задължително от авторитета на някой западен представител на музикалната индустрия. А иначе проблемите, предразсъдъците, водещи до импулсивна ненавист, като че ли си остават, или пък дори нарастват. Българите в публиката, и в частност – най-малките по възраст, които бяха голямата част от присъстващите, освиркаха турската рокгрупа „Манга”, само чувайки, че е от Турция. „Мама ви мръсна“ беше спонтанната реплика на тинейджър на около 15-16 години с приятно детско лице, когато водещият Камен Воденичаров спомена турската държава. Така рок групата, класирала се на второ място на наградите на „Евровизия 2010”, всъщност беше освиркана при първата си поява.

Водещите обаче проявиха една хитрост спрямо публиката. При обявяването на присъдената награда на “Манга” за най-добра песен около два часа по-късно водещите не обявиха националността на групата, а само името й. Тогава проличаха рефлексите -предразсъдъци на същата тази част от публиката, която, забравила че групата е от Турция, аплодира бурно експресивната, красива песен на групата.

Теодора и Йоргос Янис получиха награда за дует. Снимка: Булфото

Иначе българските попфолк изпълнители като Алисия, Теодора, появилия се преди официалния старт на наградите Крум, странно се отличаваха със стила си сред иначе уж “чака-рака” региона. Наградата за най-добра българска песен получи песента на Алисия “Твоя тотално”. Джина Стоева изпя песен за Япония като че ли без попфолк звучене. Както вече стана ясно, смятаната за “ориенталска” Турция се представи с рок група, Румъния – с поп на световно ниво, както впрочем други страни като Албания, Гърция. Видимо е (или по-скоро “чува се”), че балканската музика вече е по-скоро синтез от модерно звучене и традиция, отколкото балкански попфолк “за сърцето и кръчмата”, символизиран от певици като сръбската Цеца Величкович.

Появилите се на Балканските музикални награди певци от Балканите успешно опровергаха мита за балканската музика. Така например македонската изпълнителка Елена Ристеска, спечелила конкурса за песен на Македония за Евровизия за 2006 година, съчетава в песните си стилове като поп и R&B, а Ребека Дремел, една от най-популярните словенски певици, пее поп и джаз. Ребека има немалко заслуга в отварянето на музиката на Словения към света, като представя страната си на Евровизия през 2008 година и се класира на второ място в шоуто в “Мис световен талант” през 2001 година и подписва договор със “Сони Рекърдс Лондон”.

Поли Генова на сцената на Балканските музикални награди. Снимка: авторката

Гъркинята Елена Папаризу, спечелила “Евровизия” през 2005 година, също се появи на сцената в София, за да покаже, че има какво да направим, за да вдъхнем сила и разнообразие на правенето на музика у нас. Дори е излишно да се напомня румънката Ина, която сега беше наградена в категорията “Световен пробив” (единствената номинация), за най-добра изпълнителка на Балканите за 2010 година и за най-добра румънска песен за “Sun is up”. За принос в развитието на музиката по Балканите беше награден Горан Брегович, вдъхнал живот по нов начин балканското музикално звучене.

Не би било честно обаче да се пропусне спиращото дъха представяне на “нашето момиче” – певицата Поли Генова, която изпя песента си “На инат”. Нейната музикална поява наистина може да се разглежда като “на инат”, както се пее абстрактно в песента, на целия музикален фон у нас.

А появата на българска телевизия, успяла да събере изпълнителите на Балканите, е обнадеждаваща.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.