За демокрация в Турция, гласувайте за опозицията

Повечето турци разбираемо са благодарни на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и особено на своя премиер Реджеп Тайип Ердоган. Откакто ПСР дойде на власт с еднопартийно правителство през ноември 2002 г., икономиката на страната върви изключително добре. Турция се реформира достатъчно, за да си осигури начало на преговорите за членство с Европейския съюз. Тя следва и по-енергична външна политика в своя регион. А армията, която традиционно имаше роля в политиката, твърдо беше върната в казармите.

Благодарение на тези постижения Турция се превърна в икономическа и политическа сила, както в региона, така и в света, и въпреки че отношенията и с Израел и Съединените щати се влошиха, в ислямския свят тя е пример за просперираща мюсюлманска демокрация – вдъхновение за арабското пробуждане. Това е невероятен контраст спрямо хаоса, който ПСР наследи: икономически провал, разорена банкова система, слаби коалиционни правителства, които идваха и си отиваха с шеметна скорост, и постоянно надвисналата заплаха за военна намеса.

Турските гласоподаватели са готови да издигнат отново на власт Ердоган на парламентарните избори на 12 юни и това не е изненадващо. Обаче е обезпокоително. Социологическите проучвания отреждат достатъчно висока подкрепа на Ердоган на изборите, близка до нужната му, за да получи парламентарното мнозинство от две трети, към което се стреми, тъй като с такова мнозинство ще може едностранно да приеме нова конституция. А това ще е лошо за Турция. Тази оценка не е базирана на слуховете, че в Турция се изгражда теокрация.

Преди девет години светските среди в Истанбул се вълнуваха за ислямистките корени на ПСР – и някои спречквания в началото заради религиозните училища и разрешението студентките да носят ислямски забрадки в университетите действително бяха обезпокоителни. Оттогава обаче набожният Ердоган и неговата партия са прагматични. Без значение какво казват армията и твърде много израелци (и американци), почти няма доказателства, че ПСР се стреми да превърне като цяло толерантна Турция в следващия нетолерантен Иран.

Истинското безпокойство във връзка с неограничената власт на ПСР е демокрацията, а не религията. Откакто Ердоган спечели битките с армията и съдебната система, разделението на властите не е било голямо предизвикателство за него. Това му даде свободата да се отдаде на присъщата си нетърпимост към критиките и подхрани автократските му инстинкти. Корупцията изглежда нараства. Свободата на словото е под атака: има повече журналисти в затворите в Турция отколкото в Китай. Обезпокоително много от критиците и враговете на Ердоган, включително голям брой бивши военни офицери, са разследвани, някои от тях за преувеличени обвинения в конспирация.

Отгоре на всичко в хода на предизборната кампания Ердоган възприе по-остър националистически тон: той и неговата партия вече не правят сериозни предложения към кюрдите, най-многочисленото и недоволно малцинство. Ердоган намекна, че ако спечели мнозинство от две трети тази седмица, ще промени конституцията, за да създаде властна президентска система по френски модел, както може да се предполага под негово управление.

В държава, която вече е изключително централизирана, това ще бъде грешка. По-добре ще е, ако евентуално ново правителство на ПСР поеме един по-широкообхватен подход. Турската конституция действително се нуждае от пренаписване, но това трябва да стане в консултации с други политически партии и групи по интереси, а не като проект на ПСР. Най-добрият начин да се гарантира, че това ще стане, е да се насърчи вотът за най-голямата опозиционна партия – лявоцентристката Народнорепубликанска партия (НРП). Ако още две по-малки партии успеят да влязат в парламента, това вероятно ще означава, че ПСР ще се раздели с мнозинството си от две трети.

Както се оказва, новият лидер на НРП Кемал Кълъчдароглу (с прякор „Ганди“ заради аскетичния му характер) превъзхожда значително своя предшественик – динозавъра Дениз Байкал. Той прочисти партията от старата гвардия, показа, че е нетолерантен към корупцията и отклони партията от инстинктивната й симпатия към ролята на армията в политиката. Нещо повече, Кълъчдароглу привлича повече симпатизанти от Ердоган на предизборните митинги в кюрдския югоизток, където НРП дълго време имаше слаба подкрепа, като говори по-открито за предоставянето на по-голяма автономия на всички 81 турски окръзи (вероятно помага и фактът, че той е от мюсюлманското малцинство на алевитите и е възможно да има кюрдски корени).

Почти сигурно е, че ПСР ще формира следващото правителство. Ние обаче препоръчваме турците да гласуват за НРП. Едно по-силно представяне на партията на Кълъчдароглу ще намали риска за едностранни промени, които ще влошат конституцията, и ще предостави на опозицията честна възможност да спечели едни бъдещи избори. Това със сигурност ще е най-добрата гаранция за демокрацията на Турция.

По БТА

_черновиСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.