Какви опасности дебнат еврото?

в. Ле-з-еко

Европа преживява конституционална криза: изглежда никой не е в състояние да наложи решението за държавните дългове на страните от периферията. Трудно е да си представим как еврото ще може да оцелее още дълго без решителна крачка към бюджетен съюз.

Европа преживява институционална криза. Изглежда никой не е в състояние да наложи разумно решение на дълговата криза в страните от периферията й. Вместо да преструктурират очевидно нетърпимото бреме на дълга на Португалия, Ирландия и Гърция (така наречените страни PIG), ръководните политици искат да създадат спасителни планове, чиито суми все повече нарастват при условия за отпускане на финансирането, които пък стават все по-малко реалистични. И за жалост те пристъпват към действие.

Засега проблемът все още е управляем в икономически план. Растежът на еврозоната е напълно удовлетворителен, страните PIG представляват едва 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната. Само че, искайки твърдо и непоколебимо да вярват, че тези държави са изправени пред криза на ликвидност, а не пред проблем на платежоспособност, ръководителите на еврозоната поставят в опасност цялата система.

Страни от първостепенно икономическо значение като Испания и Италия имат огромен проблем с дълга, най-вече заради анемичния им растеж и очевидната липса на конкурентоспособност. Последното нещо, от което те се нуждаят, е да се стигне до заключението, че несъществуващият на теория „transfert union“ (съюз, в който част от богатствата се прехвърля от една страна към друга според потребностите) вече е изграден, а реформите и икономическото преструктуриране могат да почакат.

Ръководителите от ЕС заявяват на висок глас, че евентуално прибързано преструктуриране на дълга на една от страните членки би било катастрофално. Със сигурност преструктурирането на гръцкия дълг би имало заразителен ефект и не би било извършено успешно, освен ако Германия не изгради постоянна и надеждна защита около държавния дълг на Испания и Италия. Именно с реалистично решение от такъв характер би могло се изгради истински интегрирана валутна зона. Защо европейските ръководители отбягват това междинно решение?

Може би защото мислят, че нямат необходимите управленски механизми, за да вземат трудните решения, които правят едни печелещи, а други губещи.

Институциите на ЕС са слаби, без координация помежду си и разполагат само с бюджет, който е с 2% под БВП на еврозоната. Между другото всяко решение, колкото и малко смело да е, се нуждае от единодушно одобрение. Става малко като „един за всички и всички за един“, независимо какъв е мащабът, равнището на задлъжняване и надеждността на дадена страна. Безполезно е да се мисли за план „Бе“, ако няма власт и възможност за изпълнението му.

Дали Европа би имала шанс? Има ли и най-малка възможност тя да изкачи планината от дългове, да преодолее засечките във функционирането си и съмненията, които подкопават устоите й? Въпреки тези въпросителни всичко все още е възможно. Европа би имала шанс през идните години, ако растежът превиши прогнозите, банковите баланси укрепнат, а германските данъкоплатци проявят по-голяма готовност да бръкнат в портфейлите си. Страните от периферията биха могли да имат достатъчен растеж, за да могат да изпълнят ангажиментите си по плановете за строги икономии.

Сегашната стратегия вероятно ще се провали и ще доведе до преструктуриране, което ще се прави хаотично. Защо гръцкият народ (за да не споменаваме ирландския народ и португалския народ) би трябвало да приеме години на строги ограничения и слаб растеж, за да подкрепи френската и германската банкова система, ако не получи значителни ангажименти, дадени „под масата“, за да го направят?

Джеръми Бълоу, професор от Стандфорд, и аз самият показахме в нашето изследване на суверенния дълг от 80-те години, че рядко една страна може да бъде накарана да направи нетни плащания (дължимото минус новите заеми) по сума, превишаваща (дълга – бел. ред.) с няколко процента и това да става години наред. Между другото сегашната стратегия на ЕС и на Международния валутен фонд (МВФ) предполага плащания на това равнище в продължение на 10 до 20 години, за да се избегне бунт на германските данъкоплатци, които би трябвало вечно да плащат заради страните от периферията на ЕС.

Този път това би могло да се окаже трудно. Може би фактът, че има валута, която в момента до известна степен се използва като резервна, ще доведе до нещо рядко виждано в историята: продължителна рецесия, съпроводена от мерки за строги ограничения. Аз обаче се съмнявам в това. Противно на това, което бихме могли да си представим, и на историческата логика, Европа изглежда ще запази водещата си роля в МВФ.

Изненадващо е, че в примирението си към изглежда неизбежния избор за поста управляващ директор ръководителите на страните с нововъзникващи пазарни икономики изглежда забравят, че все още могат да се конкурират със САЩ за номинирането на втория шеф на Фонда, а това също е много важен пост. МВФ вече прояви голяма щедрост към страните PIG и щом бъде създаден нов екип, настроен благоприятно към спасителния план, можем да очакваме още прояви на щедрост, нищо че тези страни не отговарят на поставените условия.

Европа обаче със сигурност не се нуждае от прекалено либерален МВФ. При конституционална криза ние сме точно в положението, при което Фондът трябва да помогне на ЕС да вземе трудните решения, които Брюксел сам не може. Фондът трябва да действа в подкрепа на Португалия, Ирландия и Гърция, така че те да възстановят конкурентоспособността си, както и да облекчи дълга им, очертавайки в същото време пред тях реалистична перспектива за връщане към растежа.

Фондът трябва да попречи институционалната парализа на Европа да превърне дълга на еврозоната в световна икономическа катастрофа. Освен МВФ има една изключително независима институция, която може да действа: Европейската централна банка (ЕЦБ). Само че, ако сама играе ролята на „последния възможен кредитор“, самата тя ще стане неплатежоспособна. Няма никакъв начин да бъде гарантирано бъдещето на еврото.

Трудно е и да се прогнозира как ще приключи кризата. Може би евентуален срив на курса на еврото, последван от бум в износа ще бъде достатъчен. Може би Европа така или иначе ще преживее фаза на разрастване. Трудно е обаче да си представим как еврото ще може да оцелее още дълго време без решителна стъпка към създаването на бюджетен съюз.

БТА

*Кенет Рогоф е професор по икономика в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.