Светла Петрова пред в. „Култура“: Защо напуснах bTV

в. Култура

Светла Петрова. Снимка: от тв екрана

– Напусна bTV заради наглед незначителен повод – преместиха „Сеизмограф“ само с 1 час назад, не е кой знае каква разлика. Дали пък някой няма да каже, че просто капризничиш?

– О, да! Ако погледнем нещата от този ъгъл, няма кой знае каква разлика. 17 е също хубав час. Но не става дума за импулсивна или емоционална моя реакция или каприз, а за едно решение, което е зреело у мен през годините и в крайна сметка това намерение на ръководството някак го улесни… Сам по себе си, фактът не е особено значителен, наистина промяната изглежда козметична. Хубаво, нека си сложат там комерсиалната продукция, въпреки че публицистиката и новините са в по-хармонично единство, но новите собственици, виждате ли, имали друга концепция, били концентрирали ресурса в часовете между 6 и 12 вечерта, от дневната програма не се интересували толкова… Говоря за едно по-генерално отношение и към „Сеизмограф“, и към публицистиката изобщо. В два аспекта: първият е свързан с политиката на телевизията, която би следвало да е наясно за ползата от такива предавания – че те й придават тежест, авторитет, създават доверие в аудиторията и затова трябва да им е майка, не мащеха. Вторият е следствие на първия: тъй като по презумпция това не са комерсиални предавания, в тях се инвестират минимум ресурси. И аз през последните три години страшно се уморих. Просто страшно се уморих. […] Затова поставих принципно въпроса: „Иска ли bTV да има предаване като „Сеизмограф“ или не? Защото ако иска, това винаги ще е свързано с търговски компромис, но ще носи други дивиденти.” Убедена съм, че bTV няма да е и не е същата без „Сеизмограф“! Знам, че в момента има отлив на интелигентна публика. Аз самата вече не гледам собствената си телевизия. Гледам Канал 3, гледам СКАТ…

– СКАТ и Канал 3?!

– Да, защото те в момента са опозиционните телевизии в България. Там я има контрастната на властта гледна точка, там не се гримират новините, не се комбинират с други новини, за да се манипулира аудиторията в полза на управляващите. Има различни техники на манипулация, някои са изключително перфидни, те са незабележими за масовата публика, само че човек от професията ги улавя безпогрешно. Още повече, че падна равнището на всичко, включително и на медийните манипулации. Понякога се правят по съвършено грубоват, наивен, бръснарски начин. Например, за експертизата на БАН за подслушания скандален телефонен разговор на министър-председателя с шефа на митниците при нас излезе единствено информацията, че записите били манипулирани. Но колкото и мъглява да беше въпросната експертиза, в нея имаше още 3-4 важни точки: че става въпрос за истински СРС-та; че авторите не се ангажират с мнение дали съдържанието е манипулирано… Имаше и други подробности, които доста променяха крайните внушения на съобщението. Репортерът си беше свършил работата съвестно, беше описал експертизата в нейната цялост, но крайната версия на новината беше доста различна от оригинала. Е, продуцентите могат да кажат, че са орязали материала поради липса на време, но някак това не бива да става за сметка на истинността и пълнотата на фактите. Затова ми се струва, че причината за спестената информация е друга.

– „Сеизмограф“ ли беше най-гледаното публицистично предаване?

– По обективни показатели, по данните на пийпълметрията – да! Ние имаме забележителни постижения през есенно-зимния сезон, аз пазя цялата статистика, защото знаех, че в един момент ще ми се наложи да се аргументирам. Имаме едно 8 и едно 9 място в топ 50, а през целия сезон позицията ни е била между 10 и 15 място в класацията (топ 50 е рейтингова класация на всички предавания от всички телевизии, които се класират по данни от пийпълметрията – б.р.) Там се състезаваш с всичко – с турски сериали, с шоу-програми и футболни мачове. Ние имаме тези резултати, това е лесно доказуемо и аз не виждам какво повече може да се иска от публицистично предаване като „Сеизмограф”?! Какво, да сме на второ или трето място?! Без пари, без реклама, без екип и със стягащите доспехи на жанра?! Високият ни рейтинг, разбира се, е следствие и от по-голямата гледаемост на bTV, аз отчитам това, но, така или иначе, „Сеизмограф” беше най-гледаното публицистично предаване. Затова, когато ни в клин, ни в ръкав тръгнаха да му сменят часа, това нямаше как да не бъде и знак за отношение. […]

– Трудно ли правеше предаването?

– Ами да! Предаванията в един момент започнаха да се правят адски трудно. От понеделник започваме да каним поред министрите, като, разбира се, гледаме да сме в час с актуалните събития – не може да поканиш някого само защото е министър, нали? До петък ги изреждахме всички, всеки намираше как да се спаси и след това ги гледахме, надлежно разпределени в контролираните предавания. Говоря конкретно за телевизиите, защото „Хоризонт“ се държи. Браво на „Хоризонт“… И съм много щастлива, и съм горда, че съм тръгнала от „Хоризонт“, защото те продължават да се държат като журналисти и да изпълняват мисията на тази професия!

– Добре де, с какво пък чак толкова беше неудобна?

– Ами с това, че в предаването се чуваше критика, принципна критика към властта по някакви проблеми; че редовно присъстваше опозиционната гледна точка. С това, че отвреме-навреме в него звучаха остри коментари: в началото на годината, например, когато избухна скандалът със СРС-тата, имах няколко доста пиперливи авторски коментара и бях сигурна, че това няма да ми се прости. Така и излезе в крайна сметка. Управляващите знаеха, че е много висок рейтингът на предаването, че много се гледа и са доста заразителни гражданските идеи, които се чуват в него; че е меродавно предаване, което формира обществено мнение и значи опасно за тях! Да не говорим, че в тези свои усилия „Сеизмограф” напоследък стърчеше самотен в националния тв ефир. Затова намерението е било по някакъв начин да бъде неутрализиран, обезвреден, сбутан там из програмните дебри. Ето, тръгнаха си Иво Инджев, Иван Бедров, Георги Коритаров преди това – хора с капацитет в тая професия… Аз останах като последния пилон и няма как да не забележиш, когато решат да го местят; да не забележиш, че някой си тръгва или се спира предаването. Аз разбирам, че съм създавала проблеми, но в същото време е трудно да махнеш тихомълком предаване като „Сеизмограф”. Ако е някое, което запада, крее и не се гледа, лесно може да се свали, но „Сеизмограф“ за тези 2 г. наистина дръпна много. И въпреки това, съществуваше едно такова особено тенденциозно отношение към него. Не към мен, към него! Не казвам от всички, но от определени хора в мениджмънта на bTV, които имаха интерес да се освободи слотът.

Признавам си, че съм чела писанието на Кеворк Кеворкян по мой адрес, но разбрах, че скритият му патос е как натискът към мен бил не от властта, а от Красимир Гергов. Нямам никакво съмнение откъде иде този патос – от непримиримата вражда между двамата, последвала предишното им бизнес партньорство. Така че, ако обича, „тв легендата” да не ме прави инструмент на техните компрометирани отношения! Добре, 10 г. съм в bTV, 9 и половина от тях не усещах присъствието на Красимир Гергов. Аз с този човек за 10 г. не съм говорила дори веднъж по телефона. През цялото време Красимир Гергов е бил там и името му се е свързвало с телевизията. Защо ще започне да ме натиска именно сега, през последните 6-8 месеца? Ами защото онези, предишните, дето управляваха, не са се сещали така брутално да натискат Красимир Гергов като тези, които сега управляват по този начин – чрез шантаж и рекет. Аз го усещам на клетъчно равнище, но то се и вижда.

Новините на bTV не са това, което бяха в предишни години. Колегите, разбира се, опитват да запазят образа на телевизията като свободна, обективна, безпристрастна, критикуваща медия, но в тези условия е много трудно. И на мен ми стана трудно да работя – искам да поканя този, искам да поканя онзи и разбирам, че не е добре, че трябва да се балансира. Но нали и в Кодекса на БиБиСи се казва: „Трябва да има плурализъм, като се проследи цялостният цикъл на едно предаване; не е задължително, а често е и невъзможно това да се постигне в границите на отделно взет негов брой.“

В молбата ми до Люба Ризова между другото се казваше: „Условията, при които бях принудена да работя през последните години, както и актуалното намерение да се смени началният час на предаването, оформиха у мен дълбоко и трайно убеждение, че bTV няма нужда от предаване като „Сеизмограф“. Освен това, във влошената напоследък медийна и обществена атмосфера, смятам, че предаването създава проблеми на телевизията в определени политически и олигархически кръгове.“

Ами да, разбрах, например, че Валентин Златев бил крайно недоволен от предаването, което направих преди първия протест срещу високите цени на горивата. Там най-напред се прояви публично Славян Желязков, говорителят на СИЛА, който сега е навсякъде, а Огнян Минчев говори за руско-българската милиционерска олигархия. Аз не казвам, че Валентин Златев по някакъв начин се е намесил срещу мен, но съм сигурна, че не му е било приятно това, което се случва. А нали не се съмняваш, че има механизми за елиминиране на неудобни хора и предавания – перфидни, скрити и най-често действащи безотказно. Говоря за олигархическите кръгове, без да визирам конкретно някого, защото това, което започна да се чува в „Сеизмограф“ като диагноза на българския преход, като анализ на това, което се случва в страната, със сигурност не се е харесвало на т.нар. „български олигарси“. На мен ми беше ясно, че предаването създава проблеми на телевизията и затова ръководството се опита хем да ме съхрани и него да съхрани, хем да откликне някак на натиска. Но се разбра, че е много трудно. Стана ясно, че телевизията е подложена на жесток натиск и че този натиск минава през много пари.

Струва ми се, че това, което става при сегашното управление, е безпрецедентно. То не се различава по същество от пресата над медиите при предишни управници, но се прави много буквално, много брутално, много оголено – може би заради спецификата на хората, които са начело на държавата в момента; ако щеш, заради милиционерското им минало. Те не владеят друг инструментариум и затова съм убедена, че действат директно, абсолютно безпардонно, със заплахи и с шантаж. А тъй като собствениците на медиите обикновено развиват и някакъв друг бизнес, има ефективни методи да бъдат притискани за едно или друго – тежки прокурорски, данъчни, полицейски проверки. Около мен е пълно с хора, които пищят…

Хора, които са дръзнали да опонират на тая власт, да я критикуват, да се бунтуват срещу нещо и които след това са подложени на невероятен административен тормоз. Особено ако са от бизнеса. Боже, колко по-лесно е това да се случи на медийните собственици! Другото, с което ги държат евентуално, са разни видове компромати. Доколкото знам, през годините на прехода е събран огромен масив от информация (под формата на СРС-та или документи) за т.нар. „български елит”. Става дума за политици, журналисти, бизнесмени… И за всекиго, ако трябва „да бъде вразумен”, се вадят спастрените компроматчета. Ясно е, че българският преход не е най-чистото нещо на този свят, крие в гънките си доста мръсни тайни. Особено за онези, които са участвали в големите сделки на отминалите години, без съмнение има какво да се извади. Да не говорим, че хората могат да бъдат шантажирани и с компромати в личен план.

Ние не знаем за какво точно става дума и какви точно са заплахите, но съм сигурна, че телевизията е притисната до стената чрез тормоз над хора, свързани с нея. Мнозина ми казват: „Направо не е за вярване, как е възможно bTV да се лиши от журналист като теб?!“ „Ами – казвам, – вие не знаете какъв е залогът“. Да, действително, от телевизията се постараха да бъде относително козметична промяната, опитаха се да ме убедят да остана, вдигнаха ми даже заплатата; тоест, положиха усилия да ме задържат, но когато се оказах непреклонна, то беше ясно, че или трябва да ме оставят да си карам по старому, или да се случи онова, „лошото”, на хората, които са заплашвани. Явно е, че става дума за много голям залог, след като в крайна сметка ми подписаха молбата за напускане.

Всъщност, някои директни подмятания на премиера, на силовия вицепремиер ориентират за технологията на пресиране на медиата: ето, един-два пъти сам Бойко Борисов е отправял към репортери на bTV заканителни реплики: „Знам кой ви кара да задавате такива въпроси – вашият бос!“ Това, според мен, е директно предупреждение към нашия бос. Който и да е той, той знае за какво са заканите. Та това искам да кажа – толкова арогантен, както през последните две години, не е бивал натискът. Но иначе аз забелязах подобно нещо още по времето на тройната коалиция. Тогава, по моему, беше първият пробив в новините на bTV, когато, струва ми се, изпълнихме политическа поръчка на властта. До този момент, от гледна точка на принципите на професията, bTV работеше безотказно, напълно според журналистическите закони и правила. Но явно, че първо при тройната коалиция, а особено сега, при управлението на ГЕРБ, безскрупулно се възродиха типично тоталитарните методи за подчиняване на медиите.

Но да си довърша разказа. След великденските празници отидох и казах: „Има само едно положение, при което мога да остана – да бъда оставена да работя свободно. Да няма забранени хора, да мога да поканя всекиго !“ „Забранени ” може и да е силно казано, но разбрах в последните месеци, че има нежелани хора. И ако успея да се преборя да дойдат в предаването, трябва да бъдат балансирани с други, по-желани. Но те са нежелани не от мениджърите на bTV, а от някого по върховете на властта.

– Кои са тия нежелани хора?

– Искам да мога да поканя Татяна Дончева, например. Опитах на два пъти в последните предавания, но понеже била казала някъде за Краси Гергов, че е „правешки олигарх“, се оказа, че не е желана в bTV. Обаче тя е шеф на важно гражданско сдружение, което утре може да стане фактор в изборите и в управлението на страната; освен това е крайно интересен събеседник, умен, информиран. И ето, аз се лишавам от този събеседник, защото се съобразявам с корпоративния интерес и не е редно да правя разни неща през главата на началниците си, все пак 10 г. съм била лоялен служител на тая фирма. Искам да мога да правя граждански дискусии с момчетата от СИЛА и интелектуалците от „1 ноември”, със зрители на „Сеизмограф” – да знаеш какви смислени и интелигентни хора имаше сред тях; да мога да поканя журналисти, като Явор Дачков и Велизар Енчев, д-р Николай Михайлов, социолога Цветозар Томов, Стефан Гамизов, Яне Янев, Алексей Петров…

Между другото, 2-3 седмици, преди да напусна, чрез посредници разбрах, че Алексей Петров имал желание да участва в „Сеизмограф“. Естествено, веднага казах на началството, но отговорът беше: „Когато ни е необходим, ние ще го потърсим“. Разбрах, че не ни е необходим на този етап. И не го поканих. След което същата събота той се появи при Карбовски. Виж, аз съм наясно, че когато такъв човек поиска да се покаже в гледано предаване, той има да свърши някаква своя работа през телевизията. Но и аз знам как да свърша моята, така че да е защитен интересът на аудиторията. А иначе няма съмнение, че подобен провокативен събеседник, опонент на властта и с твърде редки медийни изяви, ще е крайно интересен и би донесъл добър рейтинг.

Разказвам това, за да се разбере, че постепенно бе започнал да се оформя кръг от публични личности, за които беше трудно или пък невъзможно да пристъпят в „Сеизмограф”. На всичко отгоре, повечето от тях са магнит за публиката и в този смисъл гаранция за висок рейтинг. И се получава пълна шизофрения – хем искат ударни резултати, хем ми спират тъкмо събеседниците, които могат да осигурят тези високи резултати!

Тоест, гадна спекулация е, че как така в 6 часа съм имала свобода, пък в 5 вече я нямам и поведението ми било едва ли не звезден каприз! Истината е, че от месеци насам бе започнала да се стапя свободата, с която работех в предишните години. И когато на практика ми беше отказано да правя това, което смятам, че като журналист трябва да правя в тази смрачена и толкова безперспективна национална ситуация, аз си казах и им казах, че няма какво повече да ме задържи в bTV. С другото мога да се примиря – липсата на екип, на нормални битови условия, с това като шерп да търча и подготовката на предаването да е почти повинност, но когато губя свободата си, професионалната, това вече прелива чашата и… приключвам дотук. Журналистиката е професия за свободни хора!

Със значителни съкращения. Виж целия текст във в. Култура

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.