Могат ли свободните пазари да решат кризата с храните?

сп. Тайм

Снимка: айфууд

Продоволствената криза е в разгара си. Макар цените като цяло да са малко под максималното си равнище, достигнато по-рано тази година (зорко следеният световен индекс на цените на храните, изчисляван от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) леко се понижи през май), те все още са доста над равнището от миналата година. На фона на новите опасения, че лошото време ще докара лоша реколта, ФАО предупреди тази седмица в най-новия си доклад за прогнозите за храните, че високите цени може и да не се понижат.

При забележителен обрат на събитията по-ранните перспективи за по-благоприятна ситуации с предлагането и за стабилни цени, отстъпиха място на все по-обезпокоителните прогнози и на нарастването на международните цени до равнища, невиждани от десетилетия… Като се има предвид рязкото намаляване на наличностите и скромното увеличение на световното производство на основните култури като цяло, световните цени вероятно ще останат високи и колебливи.

Това е лоша новина за всички. За бедните, които харчат прекалено много от скромните си доходи за основни неща, за безработните в развитите страни, които се мъчат да свържат двата края и за управителите на централни банки, които пък отчаяно се борят срещу инфлацията. Това е още една причина, будеща безпокойство за цялостното световно възстановяване, което вече изглежда губи част от инерцията си. По-високите цени на храните означават, че потребителите имат по-малко пари, които да харчат за други неща, а това води до намаляване на търсенето и растежа.

Често ще чуете критики, че свободните пазари са причина за днешните високи цени на храните. Идеята в този случай е, че цените се вдигат заради спекуланти, които гледат да спечелят бързи пари от целия този паричен поток, който залива света заради политиката на ниски лихви в САЩ и Европа, като втория кръг от мерки за парично стимулиране на Управлението за федерален резерв (Federal Reserve’s second round of „quantitative easing“). Търговията на основните храни на международните борси понякога е възприемана дори като неморална. Как може да вярваме, че финансови пазари, алчни за печалба, ще доставят на света храни на цени, които са достъпни за всеки?

Ако обаче разговаряте със селскостопански експерти или анализатори на суровини, мнозина ще ви кажат, че ролята на спекулата във високите цени на храните е преувеличена. Проблемът не е свободната търговия на храните, а това, че свободните пазари не работят достатъчно ефективно.

Какво имам предвид? Първо, голяма част от храната, произведена на полето, никога не достига пазарите или поне не в състояние, в което може да се яде. Това е така, защото в някои развиващи се страни материалните елементи на един функциониращ пазар – пътища, които могат да се използват, ефикасен транспорт и складове – просто не са получили достатъчно инвестиции. На второ място политиците често влошават нещата, опитвайки се да ограничат пазарите, когато започнат да се безпокоят за предлагането. Налагането на забрани за износа – на ориза при скока на цените на храните през 2008 година например или на пшеницата при най-новата криза – ограничава предлагането и създава несигурност, като кара цените да се покачват.

Има и информационен проблем. Фермерите в бедните страни често нямат достъп в реално време до надеждна информация за цените и прогнозите, така че те не могат толкова лесно да реагират на по-високите цени или да вземат правилни инвестиционни решения. Затова достъпът до интернет сред бедното селско население е толкова важен. Недостатъчното качество на информацията се разпростира върху целия световен пазар на храните.

Когато започнах да пиша материали за селскостопанските пазари, бях в известна степен шокиран, че статистическите данни за обемите произведени храни и равнището на запасите на световно ниво не са надеждни. Много експерти в областта на суровините използват данните на министерството на селското стопанство на САЩ, но дори и на тях се гледа някак подозрително. Така правителствените служители и търговците на суровини просто предполагат какво е истинското количество пшеница, царевица, ориз и други основни продукти, които се предлагат за продан. Тази несигурност води до панически покупки на зърно, което кара цените да скачат. Никой не желае страната му да остане без храна на достъпна цена.

По този проблем виждаме известен напредък и то от необичайни източници. Г-20 всъщност прави нещо продуктивно, като обяви инициатива за създаване на система за по-всеобхватна и съпоставима информация за световното предлагане и запасите на основни зърнени култури. Тя може да започне да действа към края на годината и вероятно ще помогне да се намали нестабилността на цените на селскостопанските пазари.

Такива подобрения ще помогнат на свободните пазари да правят това, което свободните пазари могат най-добре – да покриват търсенето. Високите цени заедно с по-ефективните пазари ще стимулират повече фермери да инвестират в по-голямо количество продукция и повече инвеститори да вложат парите си в селското стопанство. Това в крайна сметка е наистина единственият начин да се реши продоволствената криза.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.