Гърция се готви за лято на гняв и лишения

ДПА

Гръцките философи често са подчертавали, че е важно да си вадиш поука от предишни грешки. За съжаление, изглежда днешните им сънародници не успяват да се вслушат в техния съвет. За много хора настоящата гръцка финансова криза не се е дошла изневиделица. Тя е по-скоро резултатът от десетилетия на неправилно управление на икономиката и на корупцията от страна на политиците в държавата.

„Сигурен съм, че великите философи – Сократ, Платон и Аристотел – се обръщат в гробовете си от ужас от това, в което се е превърнала Гърция“, заяви пенсионираната преподавателка Деспина Кантали, която е една от десетките хиляди души, събрали се на централните площади в страната през последната седмица в знак на протест срещу строгите мерки за икономии на правителството. „Съвременните гърци забравиха ценностите на древната гръцка цивилизация“, допълни учителката.

Ревизори от Европейския съюз и от Международния валутен фонд пристигнаха в Атина, за да проверят напредъка на страната след миналогодишния спасителен заем в размер на 110 милиарда евро (155,8 милиарда долара), който имаше за цел да помогне на Гърция да повиши платежоспособността си, докато се опитва да събере средства от облигациите си на пазара.

Инспекторите трябва да определят дали Атина отговаря на критериите за получаване на транша през юни на стойност 12 милиарда евро, който се смята за жизненоважен, за да се избегне фалита през лятото. Правителството най-вероятно ще бъде помолено да одобри съкращения в размер на седем милиарда евро в бюджета си за 2011 г., тъй като държавният дълг възлиза на повече от 330 милиарда евро. Това предполага увеличаване на данъците и по-малко данъчни облекчения върху доходите. Много експерти казват обаче, че е възможно страната скоро да няма друга опция освен тази да преструктурира дълга.

Позовавайки се на увеличения риск за неплатежоспособност, Международната рейтингова агенция Мудис (Moody’s) понижи в сряда оценката си за Гърция от В1 на Caa1. Агенцията освен това посочи, че се наблюдава „много неясна“ перспектива за растеж, както и нереализирани цели при бюджетните реформи. Понижаването на оценката се случи малко преди преговорите в Атина за нов пакет от заеми от ЕС и МВФ на стойност около 65 милиарда евро. Сумата ще помогне на Гърция да покрие потребностите си до 2014 г.

Усилията в посока намаляване на дефицита са възпрепятствани от дълбоката рецесия, високата безработица и ниските финансови приходи. Въведените преди месеци по-високи данъци и ограничения на заплатите намалиха значително приходите на много гърци. Гнева им предизвика и допълнителното отслабване на вече свилата се икономика. Вълната от нови мерки за икономии, включващи и противоречивата продажба на притежаваните от държавата компании – стъпка, която според много хора ще доведе до допълнителни съкращения на работни места, допринесе за ситуацията на несигурност.

Гръцкият брутен вътрешен продукт спадна с 4,5 процента през 2010 г., като през тази година се очаква да се свие с още 2,7 процента. Същевременно безработицата се доближи до рекордни нива, надхвърлящи 15 процента. Ескалиращият гняв от мерките, които засягат бедните и средната класа, както и несигурността за бъдещето предизвикаха носталгия по бившата гръцка национална валута – драхмата.

„Изоставянето на еврото и връщането към драхмата ще бъде болезнено, но в този момент може би е по-малкото зло“, заяви безработен електротехник. „Гърците са наясно, че политиците не могат да изведат Гърция от кризата посредством реформирането на икономиката, принуждаването на богатите да си плащат данъците и арестуването на онези, които са откраднали държавните пари“.

През последните дни общественият гняв срещу политиците се засили, като това бе очевидно, когато демонстрантите попречиха на депутатите да напуснат парламента, докато не пристигна полицията. Подобна сцена се случи и на гръцкия остров Корфу, където множество гневни граждани заплашиха да се нахвърлят срещу група от 60 политици, които вечеряха след приключила среща. Политиците бяха принудени да избягат по море с помощта на кораби на бреговата охрана.

Съобщението на правителството миналата седмица за новите мерки за икономии предизвика вътрешнопартийни противоречия в управляващата Социалистическа партия, а консервативната опозиция отказа да подкрепи наложените на страната от международните заемодатели реформи. На гръцкия президент му се наложи да се намеси, като свика спешно заседание на политическите партии с цел постигане на консенсус по отношение на необходимите за излизането на държавата от кризата действия.

Опозицията поставя по-ниските данъци като условие за прилагането на по-нататъшните мерки за икономии, за които ЕС настоява, че са от голямо значение за получаването на допълнителна помощ. Актуалният климат на политическа несигурност отприщи слухове за предсрочни избори. Ако може да се вярва обаче на последните проучвания на общественото мнение, повече от половината гърци няма да излязат да гласуват. Те по-скоро биха оставили гръцките политици да се оправят сами помежду си.

През 80-те години гръцката икономика бе в окаяно състояние. На държавата й отне много години усилена работа, за да може в края на 90-те години да отговори на необходимите за присъединяването към еврозоната строги икономически критерии. Сократ и Платон вероятно биха очаквали политиците да са се поучили от своите грешки.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.