www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 19 февруари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Русия няма да се откаже от Грузия

13 Юни 2011

 

Росбалт

Грузия и Русия не поддържат дипломатически отношения, взаимно се обвиняват в тероризъм, но същевременно развиват активни икономически отношения. И двете страни в тези връзки или страдат от политическо недомислие, или градят далечни планове, ясни само за “посветените”. Грузинското вътрешно министерство твърди, че през последните дни е осуетило два опита за терористични атентати, поръчани от руските тайни служби. Властите в Русия също не дремят: Грузия от години вече слуша как я обвиняват, че по един или друг начин подпомага тероризма.

На този фон грузинските власти, включително президентът Саакашвили, твърдят, че радикалната опозиция в страната провокира размирици “с руски пари”. Посочва се и кой “усвоява” тези средства - бившата председателка на парламента Нино Бурджанадзе и бившият министър на отбраната Иракли Окруашвили. Нека обаче отбележим, че докато бяха в структурите на властта, и двамата се проявиха едва ли не като най-върли противници на Русия - и политически, и икономически.

Бурджанадзе например заяви от трибуната на парламента, че е категорично против навлизането на руски енергиен капитал в Грузия и няма да смени свободата на страната си срещу битови блага, сиреч руски ток и газ. Всички помнят добре и крилатата вече фраза на Окруашвили, че “в Русия се продават и фекалии” (така бившият министър на отбраната посрещна забраната на Москва върху доставки на грузински вина за руския пазар).

Още от 1991 г. впрочем (тогава Грузия си върна независимостта, изгубена през 1921 г.) в грузинската политика постоянно е проличавала “руска следа”. Нищо чудно - цял Кавказ, включително Грузия, е зона на повишен интерес за Русия. Съответно Москва се опитва да контролира региона, да го задържи в своята сфера на влияние. Друг въпрос е, че се случва да го прави доста недодялано, с което изобщо не укрепва проруските нагласи сред грузинското население. Преломен момент в това отношение бе войната през август 2008 г., след която Русия призна за независими Абхазия и Южна Осетия.

При все това днес някои политици, включително Нино Бурджанадзе, се опитват някак (пряко или косвено) да сплотят населението около “руската идея”. Както отбелязват наблюдатели в Тбилиси, малцина скланят да бъдат сплотени. Склонилите пък се ръководят от два мотива: носталгия по “охолния живот” в единната държава на име Съветски съюз, която свързват с Русия, или разочарование от Запада - грузинците очакваха от него повече, тоест да се замогнат. В същото време въпреки официалната политическа неприязън двете държави развиват нещо като икономическо сътрудничество. По-точно, Русия изкупува активи в Грузия. Руският пазар обаче отдавна и плътно е затворен за грузинска продукция.

Грузинските власти не виждат нищо необичайно в тази двойствена ситуация - те обичат да разправят, че не смесват политиката с икономиката, и май го доказват на практика. Но след като знаем, че руският енергиен, а и банковият капитал обикновено гледат да не се отклоняват от общия политически курс на страната, присъствието им в Грузия изглежда най-малкото странно.

Върху което акцентира вниманието част от грузинската опозиция, твърдейки, че президентът на Грузия всъщност бил “управляван от Москва” и Русия нямала никакъв интерес той да напусне поста - не се знаело какво ще върши новият грузински ръководител. Мисълта за “обвързаност” на Саакашвили с руските власти бе прокарвана особено упорито от Бурдажанадзе; тя самата впрочем, след като мина в опозиция, няколко пъти вече се отби в Москва.

Засега обаче няма признаци Грузия да губи от продажбите на енергийни и други активи, станали собственост на Русия. Затова пък можем смело да твърдим, че на 26 май опозицията изгуби с опита си да разиграе “руската карта”: тя не само че не се вписа в примитивния грузински политически пасианс, а направо изхвърча от него, защото отблъсна неутралния електорат.

Жестокото потискане на майския протест безспорно накърни и реномето на властите, и реномето на радикалната опозиция. Макар че още не е ясно как ще се им се отразят в обозримо бъдеще техните хитри политически кроежи - а също и тясното икономическо обвързване на Грузия с руския капитал. Някои експерти смятат, че Тбилиси продава на Русия стратегически активи, тласкан от безизходица: темповете на приватизацията в Грузия, съответно и на инвестиционната активност, започват да спадат и никой не проявява интерес към грузински обекти, освен Москва.

Други аналитици посочват, че грузинските власти спазват все пак някакъв географски баланс при отчуждаването на енергийни обекти например, макар да подозират, че зад външно неруски компании може все пак да стои Русия. Активната руска дейност според тях е разбираема, тъй като Москва по принцип е склонна да инвестира в райони, криещи политически и икономически риск. И двете версии впрочем налагат извода, че Русия не би оставила Грузия да се измъкне от нейната зона на влияние.

БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) свако
    За Грузия е жизнено важно да влезе в НАТО. Това ще привле4е западни инвеститори и охлади руските имперски амбиции.
  2. 2) Стоянова
    Да,то и нашата България,откакто е в НАТО цъфна и върза-потоци от инвестиции са ни залели.Още малко да се удавим.
  3. 3) cobalt
    Стоянова, нашата позиция на членове на ЕС и НАТО ни дава възможността да привличаме реални инвестиции. Това, че не го правим си е наш проблем - никой нищо не дава даром, сиреч трябва да предложим нещо по-добро на инвеститорите. Грузия дори не разполага с тази възможност. Там е разликата
  4. 4) Стоянова
    Нашата позиция е на рая-ние друга май не сме имали.Днеска четох една статия на проф.Дуранкев,озаглавена "Пакт за вечния мир".Той се шегува,както един икономист може да го прави,ама какво да прави,като реалната икономика е на изчезване въобще в България,а министър-председателя подписва документи,за които няма и най-малка представа какво означават.
  5. 5) Стоянова
    "Пакт за вечна стабилност"-в-к Труд
  6. 6) свако
    Стоянова, констатациите Ви са верни, но не бива да търсите вината в ЕС и НАТО. Просто сред българския "елит" няма единно мнение накъде да върви страната. Вси4ки български правителства от десетоноемврийския преврат досега идват с обещанието, 4е ще ни приобщават към Европа , а в действителност се поставят в услуга на Рассия. Уникални сме в това отношение. Затова и вси4ки страни от "соцлагера", които скъсаха с мужиците и ясно заявиха европейското си развитие ни изпревариха. Изръсете се с 16 лв. и про4етете книгата на И. Инджев "Те4на другба". Знам 4е не сте негова по4итателка, но това е на4ина най-после ...още

  7. 7) Стоянова
    Свако,има едно ТВ предаване "Комиците"-сигурно знаеш,че там има сценка, в която Любо Нейков казва на събедедника си всеки път:"Уникално си тъп,Саше!"Съвсем не искам да ти кажа същото,в никакъв случай,но твоето изречение е"За всичко ни е виновна Рассия".Време е да прозрем,че не Русия,и не Америка или Хонолулу ни е виновен,щом държавата си наша.Тези,които живеем в нея,тези,които се чувстваме все още българи и избираме поредните тъпанари-на себе си трябва да се сърдим.Иначе "комунизъм" имаше не само тук,и беше много по-свирепо налаган-Чехия,Полша ГДР.Къде са те ,къде сме ние;А "Рассия " си е там и за тях ,и за нас.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com