Агенцията по храните ни будалка за радиоактивните гъби, медиите нехаят

Откъде дойде цезият в Родопите?

Овчи крак. За съжаление това не е единствената гъба, която поема радиация и отрови от почвата. Снимка: Мъшрум експерт

Шефът на новата Агенция по безопасност на храните Йордан Войнов заяви пред медиите, че няма опасност радиоактивни гъби да се окажат на българския пазар. Изявлението беше по повод на това, че 1 тон български сушени гъби овчи крак са проверени случайно във Великобритания и се оказали със съдържание на цезий 10 пъти над нормите.

Моментално възниква въпрос – как тези радиоактивни гъби са попаднали на английския пазар , а нямало опасност да попаднат на българския?

Вярва ли някой на шефа на агенцията? Той плаши още повече с успокоителните си думи, че заловените във Великобритания гъби били брани в Родопите близо до уранови мини, а сега направили проверка на гъби, брани оттам и нямало нищо в тях. Това твърдение на Войнов говори, че той или нагло се опитва да заблуди обществото, или е некомпетентен за поста, който заема, или и двете.

Защо?

Най-напред урановите мини нямат нищо общо с цезия. Един шеф на агенция по храните не може да не знае това. Цезият се появява като продукт от ядрен разпад, от отработено ядрено гориво в АЕЦ и др. Да свържеш цезия с уранови мини е все едно да кажеш, че хлябът расте по дърветата.

А успокоението, че направили проверка на гъби от същия район и в тях нямало радиоактивност е също хвърляне на прах в очите. Гъбите овчи крак не са толкова популярни у нас, повече ги берат за износ, появяват се през август-септември. А в края на май и началото на юни, растат много малко гъби и от други видове, няма как да провериш гъби от същото място. Поначало у нас трудно може да се докаже кои партиди откъде са брани, поради немарливост и липса на стройна отчетност на българските фирми за гъби.

Така че изявлението на шефа на агенцията по храните е съзнателно заблуждаване. Най-напред, още на 6 май от Великобритания са направили запитване, в резултат на което българската Агенция по храните е извършила проверка (кой знае каква, ако се съди по твърденията на шефа й). Шефът на агенцията разпоредил в средата на май да се проверяват за радиоактивност гъбите от този вид, като се появят. А защо само тях? Те и другите гъби абсорбират цезий от почвата.

На 21 май агенцията съобщи, че ще прави проверки на радиоактивност на гъбите овчи крак, заради заловено количество във Великобритания с повишено съдържание на цезий. Никакви повече обяснения нямаше и никой не обърна внимание. Българските медии предадоха прессъобщението на агенцията накратко и без да му обърнат внимание. Заглавията по вестниците бяха “Гъбите във врачанско не са радиоактивни”, “Англичаните няма да светят от наши гъби” и др. подобни.

И едва когато английският вестник “Дейли Мейл” написа преди 3 дни, че 1 тон български сушени гъби са унищожени за наличие на цезий 10 пъти над нормата, че е направено предупреждение в цяла Европа за българските гъби, едва тогава българските медии се заинтересуваха и шефът на агенцията се яви лично да обяснява и да успокоява, че няма опасност от този вид да попаднат на българския пазар. Значи, английските медии изпълняват функцията и на българските – опазват и българите от безотговорните им производители и от агенцията, която трябва да ги контролира.

Как дъждовете след Чернобил замърсиха трайно България и Европа

Първоначално англичаните са решили, че замърсяването с цезий е след аварията във Фукушима.

АЕЦ в Чернобил, снимка от хеликоптер на реактора дни след аварията. Снимка: АП/БТА

Но после установили, че сушените гъби са от миналата година. Това са диви гъби, брани в Родопите, изсушени и пакетирани от българска фирма и изнесени първоначално в Холандия, откъдето попадат във Великобритания.

След разговор на британската агенция за безопасност на храните с българските власти, тя си направила извода, че българската пратка сушени диви гъби е поела цезий-137 от остатъчно замърсяване от Чернобилската ядрена катастрофа в Украйна преди 25 години, пише “Дейли Мейл”. Британската агенция е издала предупреждение за хранителен риск в целия ЕС.

Наличието на цезий, останал от Чернобил в Европа, не е нещо необикновено. В Германия например редовно установяват наличие на цезий в растения, които са го поели от замърсена почва. Според вида растение, количеството поет цезий е различно. В папрат достига 4000 бекерела на килограм, в боровинки – 2500 бекерела.

Допустимото равнище на радиация от цезий-137 в хранителни продукти е 600 бекерела на килограм по нормите на ЕС, което е двойно по-висок праг от този в Япония, съобщи БТА. Измереното равнище радиация в българските гъби обаче било 6000 бекерела – 10 пъти повече от европейските норми и 20 пъти повече от японските.

В Германия са засичали най-високо ниво на радиоактивен цезий в трюфелите, които поглъщат повече от него – до 28 000 бекерела на килограм. “Дойче веле” по този повод съобщи, че дивите прасета, които се хранят с радиоактивни трюфели, приемат с тях огромно количество цезий в тялото си и представляват опасност за хората, които биха яли от месото им. Затова в Германия годишно убиват средно по 2000 диви прасета, заради прекалено високите нива на радиоактивност (виж повече тук). Федералното правителство дори изплаща компенсации на ловците, гръмнали радиоактивни глигани. През 2009 Берлин е изплатил за това рекордните 425 хил. евро в сравнение с едва 25 хил. преди десет години.

В България от години няма подобни изследвания нито на растения, нито на дивеч, а над нас през 1986 г. минават на три пъти най-силно радиоактивни облаци от Чернобил (виж видеото). След аварията три облака разнасят радиацията над Европа. Първият тръгва към Полша и Скандинавия, вторият преминава над Словакия, Чехия и Австрия, а третият достига Румъния, България, Гърция и Турция.

Движение на радиоактивните облаци след Чернобил

Цезият е елемент, който има период на полуразпад 30 години. Тоест каквото и да е паднало с дъждовете в България, то още е опасно и се намира в почвата, стича се с водите, събира се на незнайни места, според условията. И когато на такова място растат гъби, те могат да поемат радиация, дори в чиста планина като Родопите. Изследвания в началото на 90-те години са показали, че нивото на цезий в почвите е било многократно по-високо в планините. Сега няма подобни изследвания и само случайности като проверените гъби във Великобритания подсказват какво хората в България ядат и пият, без да знаят.

Консумацията на заразена с цезий-137 храна, според концентрацията, предизвиква ракови заболявания и генетични мутации в хората и животните. Раковите заболявания се появяват от година-две до няколко десетилетия по-късно, според степента на заразяването. Мутациите и деформациите може да се появят чак при 20-о поколение, както показват опитите с мишки. Генетици очакват човечеството да стане свидетел на масови уродства след около 400 години (на 20-о поколение), в резултат на сегашната промишлена и военна употреба на радиоактивни елементи.

От АЕЦ идват над 30 опасни изотопа, които не съществуват в природата

Но освен цезий има още около 30 радиоактивни изотопи, които се получават при преработката на ураново ядрено гориво в АЕЦ. Тези изотопи не съществуват в природата. От най-силно радиоактивните е йод 131, който се натрупва в щитовидната жлеза, но той има период на полуразпад само 2 седмици. Други елементи обаче, като плутоний 239, имат период на полуразпад 24 360 години. От този елемент беше открито замърсяване в почвата и океана след аварията във Фукушима.

Изчисленията на експерти показват, че в момента в света има над 1400 тона плутоний – изотоп, който не е съществувал в природата преди човечеството да започне ядрените експерименти и строителството на АЕЦ. 1200 тона от тях са получени само в ядрените централи по света. Това количество ще остане на планетата и ще продължи да бъде активно в следващите повече от 2400 века (за сравнение – най-старите артефакти от човешка цивилизация са на по-малко от 100 века).

Никой не знае как природните катаклизми в бъдеще ще разнесат в природата този складиран засега на открито и в подземни хранилища материал. Дори една милионна част от грам плутоний е отровна за човека. За дихателната система е достатъчна само 27-милионна част от грама, за да предизвика рак на белите дробове.

Ако плутоният проникне в организма чрез храната, той се натрупва в черния дроб и костите. В резултат на това поразеният е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб – според количеството. Отработените графитни пръти  в ядрените реактори съдържат около 1 процент плутоний.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.